Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Португалия » Лисабон » Лисабон

Един ден в Лисабон

Ноември 2008  Автор: ptodorov

ЕДИН ДЕН В ЛИСАБОН: Случайно е, но през десет години съдбата ми предоставя възможността да посетя Португалия. На път за острови “Зелени нос”, бях там през 1987 година – първата година от членството, на тогава най-бедната европейска страна, в Европейския съюз. През 1997 година гостувах на португалския Телеком, а през изминалата седмица бях за трети път  в Лисабон. Поводът беше представянето на издадената на португалски език книга “Подвижни пясъци” от Красин Кръстев. Впечатленията ми, през десет години, са чудесна възможност да направя някои паралели и сравнения за “Старата морска кралица”.

Така наричат още Португалия, макар, че отмина времето, когато португалците откриваха светове и търгуваха с тях. Духът на мореплавателите от Епохата на Великите географски открития все още може да се улови в Лисабон. Както и космополитната атмосфера от преплитане на култури от Европа, Африка, Азия и Латинска Америка. И, рзбира се, голямото дете на Португалия - Бразилия. Днес Поругалия е развита  държава със силно мореплаване и туризъм. Културата и е космополитна - смесица на европейско, арабско и африканско. Португалците са хора с южен темперамент и с морето в кръвта си.
Лисабон е признат за една от най-красивите европейски столици благодарение на интересното местоположение, живописната околност и топлото южно слънце. Разкошна вечно зелена средиземноморска растителност освежава столицата през цялата година. Лисабон е разположен амфитеатрално върху няколко хълма, на десния бряг на река Тежу, на 11 км от Атлантическия океан. Той е възникнал като малко селище, основано от финикийци. В историческото си развитие градът е бил свидетел нам много чужди нашествия. Най-голямо величие Лисабон достига през XV в. като столица на Португалия - най-могъщата по това време европейска морска държава. После, след опостушително земетресение през 1750 г. истински възкръства. От тогава е великолепната планировка, широките булеварди и десетките паметници напомнящи за успешни крале, мореплаватели и духовници. Най-величествени между тях са паметника на морските откриватели и изправеният над Лисабон монумент на Христос. Новото строителство и особено центърът – “Експо”, са архитектурни постижения от световен мащаб.
Европейски уроци от Португалия
Приветливите и живописни брегове, жаркото слънце и вродента гостоприемност на местните превръщат уж най-изостаналата западноевропейска държава в приказно кътче – модел за подражание на сходната по климат, природа, територия и население  България. Преди 20 години тук говореха за натрупания външен дълг, ниската производителност на труда, Международния валутен фонд и изпратената да въдровява ред Ана Магърк. Познато ни е, нали? Сега отчитат 27 милиарда долара инвестиции, утроил се брутен вътрешен продукт и сравнимост по доходи на населението със западноевропейските страни. В родината на Васко Да Гама отдавна са си направили сметката и даденото от природата е доразвито и усъвършенствано от ръката на десетки поколения, за да може сега страната да се радва на над 4 млн. туристи годишно, едни от най-дългите и чисти пясъчни ивици в Европа, ниска престъпност и нелошата средна трудова надница вече от 10-12 евро на час. Не се смущават и от чужденците, главно англичани,, наводнили селца, хотели и заведения из цяла Португалия. Дори и на най-досадните от тях обаче гостоприемните и пресметливи португалци не отказват поръчка или съдействие. Явно те, за разлика от криворазбрания патротизъм у нас, отдавна са разбрали как да накарат чужденците да се чувстват у дома си в Португалия. Пък и да поизпразнят джобовете им. Иначе организацията и начина на живот рязко контрастират с изградената представа, за високомерен и по имперски ленив народ. Небостъргачите – високи грамади от мрамор и стъкло в Лисабон и Порто са дори повече и от тези в Лондон и Париж, десетки магистрали прорязват 90-те хиляди квадратни километра на страната във всички посоки, подравнени палми и разлетите бели форми на латинската архитектура допълват идилията под парещото слънце. Все белези на благополучие, които за българската действителност са само пожелания за бъдещето. Натрапващо е впечатлението, че много от новите сгради и смели архитектурни решения са, явно щедро спонсорирани от европейските субсидии през 80-те и 90-те.Сбъдването на португалската мечта ярко личи и по пътищата на слънчевата държава. Португалците карат нови автомобили, а такситата, в жълто, като българските, са се превърнали в масово достъпен транспорт. Липсват, обаче мегаскъпите и луксозни Мерцедес и БМВ – един от поредните уроци, на които могат да ни научат гордите иберийци. На въпроса ни защо не обичат да карат такива коли, отговарят лаконично: "Неудобни и скъпи са". Как ли звучи това в ушите на всеки новоизлюпен български бизнесмен, бързащ да купи супер скъп автомобил, за да изтъкне новото си бизнес-положение? Сходствата и еднаквия начин, по които са уредени много обществени дейности у нас и Португалия понякога са поразяващи. Мелодията на речта, фолклора, дори обедните почивки на учреждения и магазини  понякога доста напомнят за тези в България. Това, обаче са външните белези на промяната. Ако потърсим причините за успеха, ще ги открием в национално отговорната икономическа политика. Тя започва от социалната политика, здравеопазването и образованието, а се осигурява с прозрачната и ефективна приватизация. Със съдействието на държавата се “отглежда” национално отговорен капитал. Развиват се отрасли с инфраструктура и тогава се пускат на пазара. Не се допускат неясни офшорни фирми. Така например португалският “Телеком” се приватизира само от успешни национални компании на местни  оператори. След максимално постигнат ефект в цена и запазване на стойността в страната, се предлага на утвърдени световни гиганти с опит в телекомуникациите. В същото българският опит доведе до национална загуба и изтичане от страната на 1,5 милиарда евро. А от съпоставките от енергетиката, магистралите и социалната политика, може да ни стане още по-мъчно. Затова ще сменя темата за различията, отново с подобията. По още нещо си приличаме с португалците. Всички големи писатели и общественици в Португалия например, когато трябва да заклеймят нещо в страната си, винаги са казвали – “ние не сме достатъчно европейци, не се държим по европейски, в Европа ни се смеят”. Така българите се обиждат на “балканци”, а португалците, когато казват “ама тука е Африка, каква Европа”. Странно, какви шеги си е направила природата, разпределяйки хора толкова близки по манталитет на двата противоположни края на Европа. Тук обаче, за разлика от югоизточния край на континента всеки знае към какво се стреми и как да го постигне. На Португалия също трябваха десетки години, за да се радва на днешния си просперитет. Бедната селскостопанска държава, последна в Западна Европа по доходи на глава от населението, с мизерна социална система и здравеопазване е останала далеч назад в 60-те и 70-те години на миналия век. Приемането в ЕО през 1986 година е дало нужния тласък на западналата икономика и днешните резултати са реален облик на просперитет. Естествено, ако питате всеки от 10-те милиона португалци за ситуацията в страната то те словоохотливо биха ви обяснили за трудностите и несгодите да се родиш и живееш в най-югозападната държава на Европа. Те недоволстват от правителството, данъците, непоследователната политика на ЕО към тяхната държава, посочват за пример Франция и Германия, с една дума оплакват се типично по български. Португалците обаче умело прикриват това изоставане като щедро компенсират с гостоприема усмивка, ниски за повечето западноевопейци цени и разбира се с това, което им е отредила природата: безкрайна плажна ивица, простираща се на над 600 км, топло море и климат, стратегическото положение като най-западна точка на Европа. Всичко това обаче не е в плен на разрухата и немарливостта, свойствени за другия край на Европа, а се усъвършенства и развива под гиржите на местното население, отдавна решило за себе си от кой сектор на националната икономика да печели и подобрява.
Български стъпки в Лисабон
Направи ги през тези дни Красин Кръстев с прекрасно издадената на португалски новела “Подвижни пясъци”. Събитието е значимо, защото е пробив в новите българо-португалски отношения. Така след Н. Вапцаров, Ив. Вазов, Й. Йовков и Антон Дончев, съвременен български автор влиза в диалог с португалските читатели. Красин Кръстев, който е и директор на Издателство “Хр. Ботев”, обеща за през лятото и португалска “изненада” за българските читатели. На представянето на книгата в българското посолство присъстваха изтъкнати писатели, критици, културни дейци и приятели на България. Освен  високата оценка на книгата и нейния превод, бяха подчертани и бъдещите намерения за сътрудничество в областта на литературата, музикалното изпълнителско изкуство, скулптурата и художествените изложби. Темите бяха продиктувани и от постоянното пребиваване на повече от 20 хиляди българи в Португалия. Между тях  - музиканти, диригенти, оперни изпълнители, художници, дори един директор на училище и разбира се - доста строителни работници. Скулпторът Николай Амзов от “португалските българи” сподели пред мен, че е спечелил конкурс за паметник на една от централните улици в Лисабон. На входната главна улица в Лисабон пък голям плакат информираше за предстоящо гостуване на Софийската опера с “Набуко”. А на същата улица от “уличен художник” чужденците купуваха и отнасяха графика и пастел спомен от Лисабон, без да подозират, че художникът е Георги Чакръкчиев от Кърджали. Полезни контакти и договорености постигнаха и десетината български културни дейци, водени от Нина Чилова, председател на комисията по култура в българския Парламент, които специално гостуваха за премиерата на “Подвижни пясъци”.

Знам, че е грешно е да се изтъкват само предимствата. Португалия все още изостава от Германия, Англия, Холандия, Франция. И това амбицира хората, защото тук вече са видели как приказката може да стане реалност. Само за 20-тина години са си повярвали, че с малко помощ от Брюксел и много труд и постояноство от самите тях, може да се успее.

Кога ли ние, от другия - югоизточен край на континента, също ще повярваме, че можем да превърнем страната си в подобно райско кътче?


София - Лисабонs.Доц. д-р Петко Тодоров





ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ