Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Италия » Бари » Помпей, Плитвичи езера,

Едно незабравимо пътешествие през Гърция, Италия, Словения, Хърватия

Ноември 2008  Автор: nikola_vasilev

Идеята за това предизвикателство изникна случайно малко преди Нова година 2008, когато подготвяйки се за новогодишното тържество гледахме едно предаване за гр. Бари и църквата Св. Никола в която се пазят мощите на светеца. Споделих с братовчед ми (с който празнувахме Нова година) колко голямо желание имам да посетя Бари и Неапол с Помпей. Тогава той предложи да помисля за маршрут който минава през Гърция и продължава през цяла талия (Рим, Флоренция, Венеция). И така скоро след Нова година се заех с организиране на пътешествието. След безумно ровене в Интернет в продължение на около 2 месеца в малките часове на нощта постепенно маршрута и обектите, който ще посетим станаха ясни. Маршрута ни беше: Пловдив - Игуменица - ферибот за Бари - Помпей - Рим - Флоренция - Венеция - Хърватско (плитвичи езера) - Дубровник - Черна гора (Котор-Будва) - Албания - Македония (Охридско езеро). Решихме да пътуваме от 27.04.208 - 06.05.2008. 10 дни с 9 нощувки. Първоначалната идея беше да пътуваме с кола, но спонтанно възникна идея за кампер. След кратка справка с Интернет се намери фирма в България, която предлага наем на кампер. Кампера беше произведен 2005 г. много удобен 6 местен с кухня с готварска печка и хладилник на газ, баня и химическа тоалетна. След това трябваше да направим резервация за ферибота от Игуменица (Гърция) до Бари (Италия). Резервация направих от фирма Интерторго в Пловдив около месец преди да пътуваме. Цената беше 330 евро за 6 души + кампера. И така дългоочакваното време дойде, натоварихме багажа на кампера и на 27.04.2008 в 5 часа потеглихме към Игуменица. Решихме да минем през ГКПП Илинден (до Гоце Делчев) а не през ГКПП Кулата тъй като е по слабо натоварен. Без проблеми минахме границата и по обед бяхме около Солун. От там хванахме магистралата по посока Верия. Движението беше слабо (Великден беше) и гърците почиваха. Не работиха дори кабинките за такси по магистралата. За този ден нашата цел бе да стигнем до Йоанина около която да нощуваме. На около 40 км след Солун пътят стана много живописен преминава през множество тунели и мостове и през 3 планини. Магистралата се строи усилено, но до момента изцяло е завършена на около 10 км след Гравена. За разлика от нашите магистрали на гръцката (ЕGNATIA ODOS) след Солун бензиностанции просто липсват в участък около 200 км. След Гравена започна един участък до Йоанина, на който на хората с по слаби нерви със сигурно биха побелели доста косите (тесен път извиващ се на височина до около1500 м н.в). Гледката обаче беше невероятна високи планини до 2600 м и долини ниско в краката ни или както се изказа един от нас горната и долната земя. Така след малко адреналин по пътищата гръцки пристигнахме на нещо като паркинг над езерото в Йоанина малко преди да се стъмни.  2 Ден Йоанина - Игуменица Разстоянието беше около 120 км - половината от което бяха магистрали, така че имахме доста свободно време до ферибота който потегляше в 21 ч. Затова се оглеждахме за интересни обекти, по пътя които да посетим и да отбием малко време. Такъв обект ни се откри още в началото на пътя - една интересна пещера( Perama) в началото на Йоанина с множество образувания (сталактити, сталагмити, сталактони), обиколката на която продължи около час и се струваше да се види. Таксите за пещерата бяха около 8 евро за човек. След това продължихме по пътя за Игуменица, пак катерихме и слизахме от планини, излизахме и влизахме в магистралата. Така на около 50 км преди Игуменица, видяхме отбивка за древния храмов комплекс Додони. Веднага направихме отбивка и посетихме едно от малкото запазени древни светилища в Гърция, добре запазен античен стадион и храмов комплекс. Тъй като беше Великден входа беше свободен. И така доволни от видяното благополучно пристигнахме в Игуменица в 15 ч. Игуменица е малко, но спретнато градче с не повече от 10000 д. население, разположено в удобен залив. Има приятна морска алея с добър детски кът. Към 19:30 се насочихме към ферибота (Ventourist ferries). Чекирането става по принцип лесно, но явно в този край на Гърция не се движат. Много кампери и представлявахме интерес за гръцките митничари, които ни отделиха специално внимание. Разгледаха добре кампера, попитаха кое за какво служи, повозиха се отзад на допълнителната стойка за колелета и ни пуснаха да се качваме. Ферибота за Бари е огромен на два етажа се събират всякакви транспортни средства, а след това има още 2 етажа с 2 ресторанта, 2 кафената, малко казино и външна платформа със седалки. По принцип си бяхме резервирали декове за спане, но решихме, че ще е по удобно ако останем и спим в кампера. Пътят да Бари е около 12 часа, така, че имахме достатъчно време за почивка. 3 ден. Сутрината се събудихме около 6:30 ч, качихме се на горната палуба и снимахме изгрева на слънцето. След 2 часа бяхме в пристанището на Бари. Митничари не видяхме, попитаха ни само дали носим повече цигари и ни пуснаха. Бари особено в неговата стара част отговаря точно на представата ни за италианско градче, множество тесни и криволичещи улици по които могат да се движат само моторетки и малки спретнати площадчета и църкви между тях. Точно по такива улици достигнахме да нашата дестинация в Бари-църквата Св. Никола в която са запазени част от мощите на светеца, а също така видяхме и зъб от Мария Магдалена. Интересно е да се види и една доста запазена крепост от 12 в., намираща се близо до пристанището. От Бари се насочихме към Неапол с идея да разгледаме останките от Помпей и вулкана Везувий. Пристигнахме в Помпей около16 часа и веднага се насочихме да разглеждаме Древният град, тъй като работното му време е до 19 часа. Сега връщайки се назад във времето си мисля, че Везувий е свършил перфектна работа, консервирайки така добре този град за поколенията. 4 ден. Следващата ни цел бе градът - символ на древните цивилизации - Рим. Рим бе толкова чакан, но реши да си направи малка гавра с нас и точно след влизане в града се изгуби GPS сигнала, а това значеше само едно - изгубване. Добре, че след 15 мин мълчание и лутане в неизвестна посока GPS-а проговори и след още малко лутане достигнахме към 12 ч. до мястото за престой в Рим къмпинг Seven Hills (седем хълма). Едно райско кътче недалеч от Рим в близост до локалната ЖП линия FM3 (Viterbo - летище Флумичино). Къмпинга е плувнал в зеленина, добре уреден с плувен басейн, дискотека, ресторант, супермаркет. След бързо настаняване потеглихме към Ватикана. Малък проблем имахме докато намерим билети - такива се продават не в гарата, а в павилион за вестници, струват 1 евро за 75 мин и важат за целия градски транспорт и метрото в Рим. Влаковете се движеха редовно през 15 мин. така, че около 14:30 бяхме пред портите на Ватикана. След кратка фото-пауза на площада се наредихме на опашка за църквата св. Петър. Опашката беше дълга около 400 м, но се движеше сравнително бързо, така че след около час бяхме в църквата. Отвътре тя се оказа доста просторна, таке че ни трябваха около 45 мин. докато я разгледаме. След това се наредихме на опашка която смятахме, че ще ни заведе до купола на църквата, но се оказа че сме сгрешили и вместо на купола се оказахме в криптата на църквата. Там са погребани болшинството от папите. Видяхме и гроба папа Йоан-Павел втори. След църквата св. Петър се насочихме към замъка на Св. Ангел (Castel the saint Angelo) - вход 8 евро. Това е една крепост от 2-3 век, издържала на многократни нападения на варварите. В многобройните стаички на крепостта са подредени експонати от различни епохи та чак до наше време. От върха на крепостта се открива невероятна гледка към Рим и Ватикана. Изобщо по интересните места за посещение в Рим (Ватикана, Испанския площад, Пантенона, Пиаца Навона, Фонтана Треви, Колизеума, Циркус Максимус, площад Венеция са концентрирани в един кръг с диаметър 4-5 км. От крепостта се виждат и хълмовете на Рим, които за моя голяма изненада се оказаха доста ниски и полегати. И като местен патриот ще отбележа, че тепетата на моя роден град Пловдив изглеждат доста по внушителни в сравнение с хълмовете на Рим. След обиколката на крепостта вече нямахме сили за разглеждане на Сикстинската Капела и се прибрахме в къмпинга. 5 ден. Предварително бяхме решили обиколката на Рим да направим с открити автобуси. Автобусите са пригодени с аудио гайдове на много езици. За нас най достъпен бе руския. Те тръгват от станция Термини, имат различни маршрути и общо взето се движат през 20 мин. Като цена варират от 13-22 евро в зависимост от маршрута.  Тъй като ст. Термини беше доста далече от къмпинга и трябваше да сменяме влака с метро, за да стигнем до нея решихме да се изхитрим и да причакаме някой автобус близо до църквата св. Петър (бяхме видели предния ден, че минават от там). Това се оказа не толкова добра идея, тъй като автобусите често идваха пълни и нямаше достатъчно място на открития горен етаж. Все пак след около 40 мин чакане успяхме да се качим на един автобус и направихме пълна обиколка по маршрута без да слизаме. Самата фирма, с която пътуваш, ти дава една брошура, в която е отразен маршрута на автобусите по спирки и обектите които могат да се видят около тези спирки. След като се запознахме достатъчно с Рим, слязохме от автобуса и се насочихме към Испанския Площад с испанските стъпки(Spanish step). Тук лудницата бе пълна, тълпи от хора които се качват и слизат по стълбите (по които бяха наредени красиви цветя в саксии), а в подножието им има малък фонтан във форма на лодка. След това последователно разгледахме площад Венеция (построен във връзка с коронясването на първият италиански крал Виктор - Емануил), Циркус Максимус и Колизеума, Пиаца Навона и намиращия се близо до нея Пантенон. Разходката ни в Рим приключи с разглеждане на фонтана Треви с прекрасните скулптури на Микеланджело. Разбира се и ние като всички останали хвърлихме монети в него и си пожелахме някой ден отново да се върнем в Рим. 6 ден. Този ден решихме да станем по рано сутринта и да потеглим за Флоренция, като избегнем трафика в Рим. И така в 5 часа вече бяхме на път. Идеята ни се оказа добра и много бързо успяхме да се качим на магистралата за Флоренция. Пътят от Рим до Флоренция е около 270 км и с няколко почивки към 10:30 бяхме преди Флоренция. Последва едно въртене с кампера из тесни улички по хълмовете на Флоренция, за което вината беше моя, тъй като по погрешка бях задал маршрут с велосипед на GPS и устройството си подбираше най прекият път, който минаваше през разни паркове и имения. Така след около час лутане най сетне се озовахме на платен паркинг в центъра на града. Плащането на паркинг в Италия става автоматично като на едно устройство пускаш монети и ти изписва колко часа и мин. имаш право да престоиш и ти издава белетче за съответното време. Флоренция е разположена в долина от двете страни на река Арно. По голяма част от забележителностите и са разположени от едната страна. Нямахме много време за разглеждане, но все пак успяхме да видим основните забележителности - двореца на медичите и площада пред него (с прочутата скулптура на Давид и др. скулптури от Микеланджело), църквата Санта Кроче (уникална и красива - строена в продължение на 600 г.), няколко други пиаци и старият покрит мост над р. Арно. Остана и време за малко шопинг (все пак Флоренция е меката на кожените изделия). Към 15 ч. потеглихме по посока Венеция. Предварително не бяхме решили къде ще нощуваме, но гледайки картата, а и от спомени по четеното в Интернет, решихме да нощуваме на къмпинг на полуостров на север от Венеция, откъдето на следващия ден да хванем корабче до града. Около Венеция за първи път попаднахме в ужасно задръстване (1 км го изминахме за 20 мин с кампера). На около 5 км след отбивката за Венеция и след отбивката за летището, колоната намаля и спокойно продължихме напред. Подминахме Лидо ди Иезоло (тук нощуват българските групи които посещават Венеция) и продължихме към носа на полуострова. Полуострова е дълъг около 24 км. и широк 3-6 км. Навсякъде има къмпинги с различна категория, но не навсякъде разрешават само по 1 нощувка колкото искахме ние. Решихме да търсим къмпинг на носа на полуострова възможно най-близко до Венеция. Така стигнахме до Punta Sabioni последното населено място. Отсреща през лагуната се виждаше Венеция. Намерихме добър къмпинг на цена 40 евро за 6 човека и кампера. Къмпинга бе отдалечен на 800 м от пристанището, от където тръгва корабчето до Венеция. 7 ден. Сутринта рано към 8 ч. потеглихме към пристанището. Издадоха ни комбиниран билет, с който можеш да използваш целия транспорт на Венеция (морски и сухопътен). Цената на билета беше 13 евро на човек. Корабчетата се движат редовно през около 30 мин. от 06:30 - 21:00. Пътуването до площад Сан Марко бе точно 25 мин. Пристигнахме във Венеция сравнително рано към 09:30 още преди големия наплив от туристи и разгледахме спокойно отвън църквата св. Марко и двореца на дожите. Подхранихме малко гълъбите на площада, които само това и чакаха - без притеснение се качваха върху главите рамената и ръцете ни. След това се разходихме по тесните улички на града, минахме и през няколко моста над канали. Улиците на града са пълни с магазини, в които се продават всякакви сувенири, но най вече ръчно изработени от стъкло вази, чаши, чинии и др. и венециански маски. Разбира се всеки един от нас си купи нещо за спомен от Венеция. След това решихме да направим пълна обиколка на града като минем с корабче (градски транспорт) по Канале Гранде. Канала се движи като змия през целия град и на места е широк повече от 100 м. От този канал излизат други по малки каналчета, които заобикалят къщите на града. Минахме под моста Риалто най известния мост във Венеция. Последователно минахме през други два извесни острова Мурано (на който е фабриката за стъкло) и Бурано и отново пристигнахме пред площада Сан Марко. След още няколко покупки от сергиите пред площада се насочихме към къмпинга. Към 14 часа пристигнахме в къмпинга и доволни от посещението ни във Венеция събрахме набързо багажа и се приготвихме да потеглим. Следващата ни дистинация бе Плитвички езера (Хърватска). Не знам как, но изведнъж се сетих, че ще преминаваме през друга държава и казах на останалите да си проверят документите. И тогава се оказа, че липсват документите на шофьора (бяха в портфейл в задния му джоб). Помислихме, че са паднали в последното корабче затова отидохме пак до морската гара в Сабиони и попитахме дали са намерили портмоне. Оказа се, че не са намерили нищо - явно бяхме станали жертва на кражба. Без документите (шофьорска книжка, малкия талон на кампера) нямаше да можем да се приберем. След кратко чудене какво да правим се запътихме към месното полицейско управление (карабинери). Преди това, обаче се обадихме в нашето посолство в Рим (нощното бдение пред PC-то има файда, имах телефоните на нашите посолствата във всички страни през които ще преминаваме). Оттам пак ни посъветваха да посетим карабинерите. Намерихме лесно полицейското управление. Приеха ни любезно, но се оказа, че дежурния не знае добре английски, а пък ние италиански. И така се наложи отново да звъним в посолството ни и оттам обясниха на полицая на италиански за какво става въпрос. Така, че след още малко висене в полицейското управление излязохме с документ за кражба на документи. Благодарение на този документ по късно безпрепятствено преминахме границите на Хърватска, Черна гора, Албания, Македония и на нашата мила родина. Пишейки за тези неща сега месец след като се завърнахме искам още веднъж да благодаря на дежурния в нашето посолство на 03.05.2008 за оказаното съдействие. И така след ненужна доза екшън и забавяне в програмата с 3 часа към 17:30 потеглихме към Плитвичите езера. Минахме безпрепятствено Италиано - Словенската граница (такава просто нямаше, бариери имаше но никой не проверяваше). Тук искам да пиша малко за Словения. През нейна територия пътувахме не много около 50 км. Силно впечатление ми направи чистотата и подредеността (личи си влиянието на австро - унгарска империя). Никъде другаде не видях химически тоалетни на почти всеки завой с малко място за почивка. И така малко преди свечеряване влезнахме в Хърватско. Предварително бяхме планували да посетим Плитвичите езера. Това е един безкрайно интересен резерват, в който каскадно са разположени над 20 карстови езера, които се оттичат едно в друго. Целият район е защитен и е в списъка на световното наследство на Юнеско. Малко преди полунощ пристигнахме и се установихме на паркинг пред резервата. 8 ден. За този ден бяхме планирали кратка обиколка на Плитвичите езера и после пътуване през цяла Далмация до Дубровник. Сутринта след ставане разгледахме обстановката и се оказа, че сме спали на много стратегическо място - точно пред входа на резервата. От информационни табла разбрахме, че има няколко маршрута с различна дължина и времетраене. Най дългият маршрут е около 8 часа. Ние си избрахме маршрут с продължителност 3-4 часа. В началото на маршрута с корабче се преминаваше през едно по-голямо езеро, след това имаше пешеходна част около 2 км, като се минаваше по еко пътечки покрай 5-6 езера и се стигаше до един висок 76 м водопад, след което маршрута ни се издигаше в планината над езерата. Оттук гледката беше невероятна. На края на маршрута завършва с автобусче, което те връща на изходна позиция. Изобщо Плитвичите езера са едно прекрасно за посещение място. Входна такса за резервата 16 евро. Така заредени с положителни емоции в 13 ч. потеглихме към Дубровник. След около 2 часа след преминаване през дълъг 10 км тунел в Динарските планини влезнахме в областта Далмация. Цялата област Далмация е дълга около 250 км и доста тясна. От едната и страна са чукарите на Динарските планини, а от другата страна Адриатическия бряг. Пътят през областта е панорамен - минава високо покрай брега и през целият път се откриват невероятни гледки към адриатическо море и многобройните острови в него. Около всяко заливче има малки населени места със спретнати бели къщурки и малки хотелчета. На едно такова заливче направих и първия си къпане в море за 2008 г. Температурата на въздуха беше 26 гр, а тази на морската вода около 18, което за началото на май е доста приемливо. Всичко вървеше по план до момента, в който стигнахме до участък от пътя, който поради пропадане беше в ремонт и трябваше да направим обиколка. Това се оказа доста дълга (около 50 км) обиколка, която отне около час от нашето време, така че пристигнахме в Дубровник на свечеряване. Дубровник е разположен на полуостров в Адриатичеко море. В самия град се влиза по един много красив въжен мост. Има стара и нова част. Старата е оградена от яки крепостни стени. След кратко лутане с опит да паркираме в стария град ни казаха, че това не е разрешено (за кампер, за коли има няколко паркинга). Така, че потърсихме и намерихме паркинг в новата част на около 2 км от старата. Тъй като на следващия ден щяхме да преминаваме през Албания (а това малко ни притесняваше) решихме да разгледаме града макар и доста късно към 10:30. Стария град на Дубровник е уникален. Защитен от масивни крепостни стени, каменни къщи с тесни улички между тях, малки спретнати площадчета с настилки от бял мрамор. Ако не са многобройните магазинчета в приземните етажи на къщите, спокойно можеш да си помислиш че градът е застинал в средните векове. 9 ден. Маршрута ни през този ден минаваше през Черна гора и Албания и трябваше вечерта да нощуваме на охридското езеро. Преминахме лесно в Черна гора и продължихме към которския залив. Предварително ни бяха казали, че има пряк път с ферибот до гр. Котор, но си заслужава да се мине през целия которски залив (най южния фиорд) така, че това и направихме. Гледката наистина заслужава да се види. В дъното на которския залив се намира гр. Котор. Сега съжаляваме, че не спряхме да го разгледаме. Това, което видяхме по време на път беше крепостната стена на града, малко подобие на великата китайска стена. Към 12 ч. пристигнахме в гр.Будва. Будва е градче на брега на морето. Има добра плажна ивица с пясък. Старата му част е сравнително малка и се състои от крепост, която си личи, че е възстановявана и стотина къщи подобни, но не така пищни както дубровнишките. В новата част кипи бурно строителство с големи хотели. Изобщо руската мафия яко инвестира в Черна гора - виждат се много реклами на руски, а също така има и много руснаци. След час престой и разглеждане продължихме по посока Албания. След гр. Бар поехме в посока гр. Шкодер. Пътя бе планински хубав (нов асфалт), но много тесен и трябваше да караме много внимателно. Така към 14:30 стигнахме черногорско - албанската граница. От черногорска страна граничният пункт бе ужасен - една паянтова барака и 3-4 митничари, за които времето бе спряло. По туткави митничари не бях виждал - 3 шиптърски коли ги обработваха повече от час. Албанският пункт е малко по-голям и има компютри. Много старателно прочетоха писмото от италианската полиция (за изчезналите документи) и срещу 10 евро на човек ни пуснаха да влезем. 10-те евро не разбрах точно за какво са - не бяха за виза, а май за пътуване през страната. Маршрута ни през Албания беше Шкодер-Дурас-Елбасан. През Тирана не минахме (въпреки, че пътят от там е по кратък), тъй като ни бяха предупредили, че после пътят минава през албанските планини и е много тесен и страшен. Въпреки, че имахме известна информация, останахме много изненадани от Албания. Поне това, което се виждаше от пътя бе: много нови къщи (е вярно от вън в интересни оцветки боядисани), бензиностанции нови, чисти почти на всеки километър. Интерeсно беше, че видяхме много църкви, може би колкото и джамиите. По пътищата се движат предимно мерцедеси - стари, но и доста нови (около 50% от автопарка). Много полиция - почти на всяко кръстовище. Засичат скоростта с радари и снимат. На няколко пъти с ръце ни показваха, че се движим много бързо и трябва да намалим скоростта. За наш късмет по средата на пътя в Албания ни надминаха 2 наши автобуса и ние се лепнахме като ремарке за тях. Така, че преминаването през Албания стана много лесно и към 20 ч. бяхме на албанско - македонската граница. Тук за пръв път станахме обект на рекет (ако въобще може да се сметне за рекет искането на 5 евро за почерпка направени с усмивка, така че да им ги дадеш с удоволствие, за да ти направят документите по бързо). След минаването на Албанската граница направо все едно си влезнахме в нашенско. Езикът почти еднакъв - говориш без притеснение от това, че няма да те разберат. Дупките по пътищата макар и по-малки от нашите и те започнаха да се появяват. Към 21 ч пристигнахме в Охрид и пригладнели веднага се насочихме към една кръчма, в която някой от нас вече бяха ходили и говореха постоянно за нея. Там бяха яли най вкусните свински ребърца в своя живот. Разбира се след такава визитка всички си поръчахме по две порции свински ребърца със салатка и ракийка както му е редът. След хубаво хапване и със сит стомах решихме да си припомним Охрид и така направихме една късна разходка из главната улица на града и старата му част със Самуиловата крепост. След час разходка решихме да отидем до манастира на св. Наум където да пренощуваме. Манастира се намира на около 30 км от Охрид в него се съхраняват мощите на св. Наум и е свято място за всички българи. 10 ден. За първи път от тръгването ни времето беше лошо - ръмеше неприятно и беше станало хладно. Дали защото беше делничен ден или защото беше хладно този ден нямаше посетители. Сергиите пред манастира бяха пусти. Набързо разгледахме манастира и околностите му и потеглихме към България. Очакваха ни 500 км предимно планински път. Македонците имат една магистрала (двупосочен път) от Тетово до Скопие около 50 км на която доста досадно през 15 км са наредени пунктове за събиране на такси, като за всеки участък се плаща такса около 1 евро за кампера и 0,5 евро за кола. След кратък престой за последни покупки в Скопие продължихме към България. Излизането ни от Скопие се оказа трудна работа - указателни табели почти няма, но пък хората бяха отзивчиви и ни упътиха добре как да излезем на магистралата за Белград. След още 2 спирания за плащане на такси се отбихме за Куманово и оттам стигнахме благополучно нашата граница. Границите минахме сравнително лесно (около 1,5 чакане на македонската граница) и около 1 часа през нощта си бяхме в къщи. На следващия ден издадохме кампера и направихме рекапитулация на нашата екскурзия. Оказа се, че разхода е около 1000 лв. на човек. Ето и разбивката: -Наем на кампер 81 евро на ден - 11 дни - 891 евро; -Ферибот Игуменица Бари 330 евро(6 човека + кампер) -Гориво около 500 литра нафта за 4000 км = 600 евро.  -Пътни такси почти навсякъде са около 5 евро за 100 км. = 80 евро + 60 евро в Албания -Храна и напитки около 300 евро - доста от нея остана.  -Спане: 1 нощувка на паркинг в Помпеи 20 евро. 2 нощувки в Рим 95 евро. Една нощувка в Венеция - 40 евро. Общо 155 евро. -Посещение на туристически обекти - пещера в Гърция 7 евро на човек, Помпеи 12 евро на човек, Рим разходка с автобус 18 евро на човек, крепост Сан Ангело - 8 евро на човек. Венеция разходка с корабче - 13 евро на човек. Плитвичи езера - 16 евро на човек, Крепост в гр. Будва - 2 евро на човек. Други дребни разходи: 150 евро Използвана информация от следните интернет сайтове.


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ