Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Смолян » хотел Секвоя

Посока: България - Смолян и Широка Лъка

Март 2009  Автор: tany666

Наближава рождения ми ден и решавам този път вместо да се съберем с приятели в някоя софийска задимена кръчма, да отпразнувам празника си като попътувам с любимия из някое китно българско кътче.


Малко на посоки избирам да отидем в Смолян. Като един организиран човек намирам в интернет и подходящо място да отседнем - семеен хотел Секвоя . Правя резервация, приготвям малко багаж и с любимия потегляме в съботната утрин. Имаме късмет, че времето като за октомври е милостиво към нас - напускаме сутринта студена и мрачна София, но постепенно прогрява слънце и стопля душата ми.


По пътя се отбиваме до Асеновата крепост, която ни напомня за величието на нашата родина в миналото. Сега от крепостта е останало съвсем малко като най-запазена е църквата Св. Богородица Петричка . Времето изведнъж е станало топло и аз се изкачвам до най-високата точка на крепостта, за да се насладя на приказната гледка от високо, която се открива пред мен. Крепостта се е надвесила над пътя Асеновград-Смолян и над река Асеница. Влизам и в църквата, в която си паля свещичка.


След кратката разходка на чист въздух продължаваме по пътя си. Наблизо е Бачковския манастир Света Богородица и естествено спираме и там. Манастирът е заобиколен от прелестна природа, но е доста дразнещо изобилието от търговци, скара-бира и лудницата от хора. Бачковския манастир е основан от грузинец през 1083 г. и дълги години е бил център на грузинското монашество. През 1344 г. манастирът е преотстъпен на цар Иван Александър и започва славното му развитие като средище на българската култура. Манастирът на няколко пъти през годините е бил опожаряван и възстановяван.


В църквата има много хора които се редят, за да се поклонят пред чудотворната икона на Света Богородица”. Нареждам се и аз. Докато чакам разглеждам стенописите в църквата и красивия иконостас. На излизане се снимаме за спомен и продължаваме по пътя си към Смолян.


Неусетно стигаме в града и се отправяме към хотелчето, за да си оставим багажа. В хотела ни посреща любезната хазайка, която ни настанява в прекрасна стая, блестяща от чистота. Чувствам се като у дома си.


В Смолян съм идвала като съвсем малка с родителите ми и най-яркия ми спомен е ходенето ми в Планетариума. Затова решавам, че първата ни дестинация ще е именно той. Отправяме се към Планетариума, който се намира в центъра на града. Вече се е събрала групичка от хора, които чакат да влязат и да гледат постоянния звезден спектакъл В търсене на живот . Присъединяваме се към тях. Спектакълът разказва за планетите в слънчевата система. Докато го гледам и слушам се чувствам като малко дете – ококорила съм очи в звездния таван и се унасям слушайки разказа на дикторката. След като свършва звездния разказ в звездната зала разглеждам и машинката благодарение на която се прожектират филмите – проекторът, който е произведен в заводите за оптика на Карл Цайс в Йена и който пресъздава пред зрителите звездното небе.


Срещу планетариума се намира новата смолянска църква – Св. Висарион Смоленски . Тя отваря врати през 2006 г. и е първата църква в района от 130 години насам. Местните хора я наричат църквата на Тодор Батков, защото благодарение на неговата финансова подкрепа храмът е построен. От местните научавам и други интересни факти за построяването на храма-мястото върху което се издига някога е било градско гробище. Мълвата разказва, че мястото било прокълнато и когато преди години били правени опити да се ползва за търговска и развлекателна дейност те пропаднали. Говори се, че едва след строежа на новата църква духовете на мъртвите намират покой. В градежа на храма участват основно мюсюлмани, които в 18.00 часа почивали за вечерната молитва, но после съвестно довършвали работата си. Това е втората по големина църква в България след храм-паметника Александър Невски. Има 11 камбани, които са направени по специална поръчка в Русия и които разнасят своя звън всяка сутрин събуждайки смолянци. А кой е Висарион Смоленски? Питам жената продаваща свещи и тя ми казва, че той е  бил християнин, който е отказал да приеме турската вяра и е бил убит по времето на турския султан Мехмед IV.


Посещаваме и Историческия музей и Художествената галерия срещу него, които се намират в близост до църквата Св. Висарион Смоленски . На площада пред музея има красива статуя на Орфей и Евредика. В музея има различни експозиции - етнографски и археологически, но за мен най-интересни са кукерските маски и костюми. На излизане от музея си харесвам герданче с гривна от разноцветни мъниста, ръчно изработени от смолянските баби и любимия ми го купува за подарък.


След галерията влизаме и в Художествената галерия, където има разнообразни експозиции включително картини на Златьо Бояджиев и Владимир Димитров-Майстора, както и на видни смолянски майстори на четката. Неусетно след толкова впечатления денят преваля и е време да поседнем някъде на сладка хапка. Приятели са ми препоръчали Пампоровата къща”. С малко питане откриваме заведението, което всъщност е стара смолянска къща на рода Пампорови. По стените на механата на влизане в коридора са подредени снимки на някогашните обитатели на този дом. Всичко е в битов стил - дървени масички и столове, везани покривки, камина и подредени различни стари съдове на рафтове. Всичко това ни връща много години назад и навява носталгия. Кухнята е превъзходна – опитвам традиционния пататник и ми иде да си оближа пръстите - толкова е вкусно пък и явно съм изгладняла от толкова много чист родопски въздух.


На следващия ден се отправяме към с. Широка Лъка – отдавнашна моя мечта. Пътят към Широка Лъка е много живописен и криволичещ. Явно затова и селото се казва така – лъка на старобългарски означава лъкатушене. Широка Лъка е архитектурен и фолклорен резерват известен с множеството запазени стари родопски къщи и народните песни в съпровод с каба гайда. През лятото тук се провежда прочутото надсвирване с каба гайди, за което се събират хора от всички краища на страната и селото се препълва-много хора спят и на палатки на поляната в края на селото.


Друга местна забележителност е църквата Св. Богородица построена през 1834 г. според легендите само за 38 дни. За съжаление и църквата и етнографския музей бяха затворени, така че нашата разходка бе само по улиците на селцето покрай реката. Тук сякаш времето е спряло – само тук таме видяхме хора, а някои от къщите изглеждаха съвсем безлюдни. В Широка лъка видяхме и известното Национално музикално училище, където са се учили много от талантливите ни представители на народния фолклор. Хвърлям последен поглед към къщите, съхранили характерната Родопска архитектура, калдъръмените улици и сводестите мостчета на реката, вслушвам се в ромона на реката и вдишвам с пълни гърди планинския въздух. Време е да тръгваме обратно и си обещаваме пак да дойдем в това райско кътче.


 


 


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ