Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Белица » Парк за танцуващи мечки

Посока: България

Март 2009  Автор: ratatul

Здравейте! И аз реших да споделя за мое пътуване под надслов:"Посока:България"; Имам щастието да съм обиколила много кътчета от нашата прекрасна Родина. Колебаех се за кое от тях да ви разкажа. Накрая реших да ви помогна да се докоснете до магията на едно очарователно място - "Парк за танцуващи мечки", в гр. Белица (всеки е чувал за това място, но едва ли много хора са го посещавали).


За пръв път посетих този парк преди година. Пролетта беше дошла и с приятели решихме да пообиколим из България. Маршрутът ни започна от София и премина през Пловдив, Перущица, Батак, Велинград, Мелник, Рупите, Петрич... След първия ден на пътуването, пренощувахме във Велинград. На следващия ден трябваше да сме в Мелник. По пътя за там видяхме табелата, която показваше към Белица. Никога не бяхме ходили в този град. А и всеки от нас го свързваше с танцуващите мечки, така че решихме да се отбием. Местните хора бяха особено любезни щом чуеха, че търсим пътя за парка. За да бъда честна, ще ви кажа, че пътят е доста разбит-дупки, неасфалтирани участъци; тесен път, по който едва се разминават две превозни средства (поне преди година беше така). Но това не ни отказа и се озовахме пред входа на парка.


Паркът за танцуващи мечки се намира в местността "Андрианов чарк", на 1130 метра надморска височина и на 180 километра южно от София. Представете си част от планината, отделена с мрежа. Пред очите ти се разкрива гледка, спираща дъха-естествени гори, поляни, водни площи; множество езера за къпане и пещери за сън. Бяхме късметлии, защото служител на парка ни разведе по различни марширути. От него разбрахме, че този проект е стартирал през октомври 2000 г. (съвместно между Австрийската фондация "Четири лапи", Фондацията на Бриджит Бърдо и община Белица).


Водачът ни отговори на въпроса: "Защо танцуват мечките?" Начинът на дресировка е жесток. Когато мечетата са все още малки, собствениците им намазват лапичките и ги обучават върху нагорещени метални плочи, свирейки някаква музика. Затова всеки път щом чуят музиката, животните се изправят на задните си крака и започват да танцуват. Друг "аксесоар" е халката на носа-тя прави мечката послушна. За да се постави се пробива дупка в носа или устната на мечката, с помощта на нагорещен метал. Вече знаете защо едно дръпване на веригата кара това огромно животно да се държи като послушно кученце.


Когато бяхме в парка разбрахме, че всички танцуващи мечки от България вече живеят в новия си дом. Че остават към тях да се присъединят още няколко от Сърбия и съседните страни. Хубавото е, че условията тук позволяват на животните да се върнат максимално към естественото си поведение. Интересна част от деня им е търсенето на храна, която е скрита на необичайни места от хората, грижещи се за това.


Гидът ни каза, че съществува идея за приобщаване и на други видове животни. Обикаляйки стигнахме до нещо като музей, в който може да се запознаете с всички обитатели на парка чрез техните снимки и написани истории. Да си вземете картички за спомен и да се полюбувате на гледката. Най-хубаво е усещането, което човек изпитва вървейки по пътечките и виждайки мечките на сантиметри от себе си.


Когато сте пред входа на парка не се учудвайте, че няма входна такса. Този проект се финансира от дарения. В някой приятен и слънчев ден може да се запътите натам. Нека да не ви става мъчно, че когато сте били деца сте били от зрителите на "шоуто" на танцуващите мечки и сте си тръгвали щастливи след това. Сега можете да им бъдете приятели и да им помогнете. Когато дойде пролетта смятам отново да ги посетя. Направете го и вие. Ще ви хареса...


 


 


 


 


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ