Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Родопи планина » Родопи планина

Посока: България - Из Родопите

Юли 2007  Автор: Татяна Йорданова Василева

Тръгнахме от Бургас рано сутринта на един юлски ден. Благополучно към обяд стигнахме Асеновград и без да се застояваме потеглихме към крепостта. Тя се намира 3 км на юг от града и е разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Малко преди да се качим до паркинга до самата крепост поседнахме до една чешмичка в гората, където се мъдреше ето тази табела (1-ва снимка) Хубаво е направил човека.
Браво! Самата крепост е съществувала още по времето на траките, наречена е на цар Иван Асен II. Църквата Света Богородица Петричка е единствената изцяло запазена сграда. По пътя нагоре ме достраша да снимам, че беше малко стръмничко. Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на IV Кръстоносен поход. Тя е разширена и укрепена по време на управлението на цар Иван Асен II. През този период е построена и църквата. При падането на България под османска власт крепостта е разрушена. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието: В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни си е църквата Св. Богородица Петричка /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи. Потегляме към Бачково и чудодейната икона на Дева Мария. Село Бачково се намира на 9 км. южно от Асеновград и е разположено по двата бряга на река Чепеларска. Пътувайки в посока Смолян, вляво от шосето се излива живописен водопад Бачковският водопад. В Бачково се намира построения там, през 1083 г. манастир Успение Богородично. Основан е от братя, чиито имена не запомних. Според преданието, след падането на Константинопол под турско владичество през 1453 г., съхраняваното там парче от Светия кръст, на който бил разпнат Христос е пренесено в Бачковския манастир. Малко по-късно, обаче дървеното парче било пренесено в друг манастир на Кръстов връх за по-голяма сигурност (там ще е последната спирка от пътя
ни). Бачковският манастир векове наред е бил духовният и културен център на Родопите, обител на българското. Най-старата постройка (1083г.) е Костницата, която всъщност е църковна гробница. В самия Бачковски манастир влизах, но ме досрамя да снимам. Пък и нали уж е забранено. Там си напълнихме водичка, видяхме иконата, запалихме по една свещичка и тръгнахме към местността Клувията, където е била открита. Не знаехме колко трябва да се върви. Казаха ни само - Натам по пътя, през гората и сте там, след 15 мин. И ето потеглихме... Още по нагоре беше и самата костница. Беше затворено. Нататък пътя взе да идва много нагоре. След изкачването по нагорнището пътя доведе до една вила с люлка
отпред. След което асфалтирания път свърши и тръгнахме по горските пътечки. Ето този надпис ни посрещна. (табелата от долната снимка) Стана ми много приятно и весело след него. Видяхме много редки растения, едно от които беше Орфеевото цвете (родопски силивряк). Жалко че си затрих снимката, но си имам килимче от детелини, но само с три листа. Доста стоях да ровя за четирилистна, но уви. Още по-нататък имаше водопадче. Вярно малко, но беше красиво. И така не ми се тръгваше от него. Шума му, песните на птичките, шумоленето на дърветата... все едно си в рая. Малко по-нататък ни се ширна една огромна поляна. Насред нея имаше наслагани пейки и масички направени от дърво, да си починат хората.


По едно време взехме да се чудим, дали не сме объркали пътя. Нямаше и следа от пещера (нали в пещера намерили иконата). Вървяхме вече час и нищо. Вярно че се поспирахме тук там, но... Решихме да влезем в гората и ако няма нищо да се връщаме. Е, имаше едно параклисче. Пак напълнихме вода, михме се...
Насреща видяхме хора които ни насочиха че пещерата е съвсем близо... и наистина малко по-нагоре беше и тя. А историята гласи, че иконата с изображението на Божията майка е подарена на Бачковският манастир от двама грузински пътешественици 1311 г. По време на турското робство, когато манастирът е бил опожаряван шест пъти, е била укрита в пещерата от монасите и три века никой не е знаел къде се намира.
През 1604 година, на втория ден на Великден, две овчарчета видели странна светлина от скалата в Клувията. Покатерили се и видели скритата икона. Отнесли я в храма. По едни изсечени стръмни стълби се качихме горе. Самата малка пещера беше обградена от дърво и направена като стая. Пак запалихме свещичка. Като заобиколихме видяхме една църква. Явно беше изоставена или само на празници се качва някой. Пак запалихме свещ и обратно надолу. Спахме в селото и на другия ден се закатерихме към Кръстов връх. Спряхме в село Борово. Бабата при която отседнахме беше много гостоприемна, черпи ни с кафе и сладки и ни показа скалата която прилича на Кирил и Методий (на снимката горе в ляво) Разходихме се из околията на Борово и пак се натъкнахме на параклис. Този беше поддържан. Имаше свещи и място за стотинки. Всеки да даде колкото му са на сърце. Вечерта тръгнахме към върха. Как се падна деня - петък и Петров ден и щеше да има литургия. В селото ни разказаха за Кръстова гора, че Ванга казала: ще разкрие мистерията си само ако вземе в жертва определен брой души. Ей, примрях от страх докато се качвахме и слизахме с колата. Пътя тесен, надолу отсечена скала и стръмно... Не смеех да дишам. Когато пристигнахме, ме обзе странно чувство. (На височина 1545 м. над морското ниво, едвам си поемах дъх. Докато свикна с чистия въздух и височината...). Който е ходил или чел историята ще знае. Там гледахме да обиколим всички аязма, които има и да си вземем от всяко вода. Последното доста ни изори. Върви се по каменен път подобен на чакъл. И наистина на всяко камъче има кръстче или буква. Доста хора се чудиха, защо те не намират такова камъче, а аз да. Ми явно си е до вярата. На края на пътя имаше насядали хора. Казаха по тази пътека надолу е аязмото. Обаче е много стръмно. На моменти исках да се откажа. Наистина беше стръмно надолу и нападалите листа бяха влажни. Подхлъзнах се, но се държах здраво за дърветата около мен. А хора зад мен и пред мен имаше. Ако един се подхлъзне, падаме всички.
По едно време се чу рев. Някой каза вълк, друг мечка. Аз настръхнах. С голям страх пристигнахме до долу. Обратния път нагоре не беше по-лесен. Стръмно нагоре и пълни двулитрови шишета с вода. Като се изкачихме седнахме на тревата да си починем. Устата ми пресъхна от това изкачване. Овчарина, който беше поседнал наблизо каза: Като слезеш и се качиш по тази пътека толкова пъти колкото вече да не броиш, е лесно. Останахме до края на литургията. Исках да спим там, но беше много студено, дори спалните чували не топлеха. Нощувахме в селото. На чист въздух се наспива много бързо човек. На сутринта потеглихме обратно към вкъщи. Купихме си от така известния мурсалски мед на изпроводяк. След няколко часа усетих че дишам нормално. А мириса на завод ме накара да искам да се върна обратно. Обратно високо в планината, където погледа ти стига само до баири. Там в Родопите на чист планински въздух, там сред огромната красота и рая. Дано не погубим тази красота. Това имаме само ние в България.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ