Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Рила » Рилски езера

Рилски езера

Юли 2008  Автор: tyntyry_myntyry

Не знам как и с какво да започна, за мен това беше едно невероятно преживяване - първото ми съзнателно пътуване до Рилските езера. Непрекъснато отлагах това пътуване във времето, поради дребни и незначителни ангажименти. Сега разбира се, изпитвам малко тъга по езерата, които изпих с очите и сърцето си. Пожелах си всеки да се докосне и изпита този прилив на адреналин, който природата и самите езера даряват. Ако кажа,че е красиво, няма да е достатъчно, това е индивидуално пътуване за всеки. За мен започна в един горещ юлски съботен ден. Решението беше пълна импровизация,нямахме представа от къде да минем, не познавахме района. Консултирах се с познати и горе-долу сглобих маршрут.


Тръгнахме от София за Перник, през Дупница, там малко се пообъркахме и вместо да поемем към Самоков, минахме през околните села, които се оказаха доста приятни - Овчарци, Ресилово, Сапарева баня, Паничище, пътят на места е доста стеснен и разминаването е трудно,изненадата ми беше голяма, когато стигнахме чисто нов асфалт и страхотен път, малко по-нагоре. Пътят завършва с хижа Пионерска. Както споменах в началото не сме запознати с района и решихме, че това ще е единственото място, където можем да спим. Настаниха ни в прекрасната 402 срещу сумата от 12 лв на човек. Слава богу, че стаята беше двойка. Интериор от преди 40 години, русенски легла с разтегнати пружини, доста занемарено, баня имаше на долния етаж. Единственото предимство-по 3 одяла на човек, през ноща беше наистина хладно. Оставихме багажите и тръгнахме на малка вечерна разходка до съседната хижа. Кипяхме от ентусиазъм и за 40 минути стигнахме до хижа Рилски езера, стори ми се приказна и доста луксозна. Но ние вече си бяхме осигурили подслон за през ноща.


Следващия път задължително ще направя резервация в нея. 18 лв нощувка в стая със собствен санитарен възел, личеше си, че доста грижи полага персоналът. Пътят до там е доста каменист, оказа се, че има и пътека , която минава под лифта, пак е стръмничко, но поне не е толкова каменисто, за по-мързеливите има джипки, които непрекъснато извозват хора, но за цената не попитах. Добър бизнес за местните. От там тръгнахме да пъплим нагоре към езерата, ужасно много хора,тръпнещи в очакване да зърнем първото езеро. И така едно по едно пред нас се разкриха Долното, Рибното, Трилистника, Близнака, Бъбрека. Тук на последното компанията поокапа и се насочи да плажува по бреговете на Бъбрека. Пътеката минава през просторни поляни с диви коне. Всъщност конете не бяха съвсем диви, но много красиви, свободни и волни. И така на нас ни предстоеше поредното изкачване, но повярвайте ми заслужава си всяка капка пот.


Пред мен се откри невероятното Око - все едно погледна и се зарови в душата ми, толкова чисто и невероятно синьо, не предполагах, че това е толкова красив цвят,тук останах без думи, само с мислите си. Изчезнаха тревогите, болката, притесненията,остана само този миг на екстаз, в който аз и окото бяхме едно цяло. С това не приключи изкачването, предстоеше последното,в моите представи най-хубавото Сълзата. Леко се разочаровах, защото Окото все още беше завладяло съзнанието ми. Гледката е към всички езера и е прекрасна.Чувството, че си постигнал целта си,също. Реших, че това е моят начин-ще събера мозайка от всички тези малки екстази. И ще разкажа на всички...




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ