Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Силистра » с. Българка

Моят спомен за Силистренския край

Април 2009  Автор: keremedchieva

Била съм на 13-14 години, когато у нас във Варна дойде да живее Мария - приета за студентка по химия, евентуален бъдещ кадър на заводите в Девня. Тя се сприятели с моите   родители и така нейната покана да и гостувам дойде съвсем естествено. Мария бе родена и отрасла в едно силистренско село, с прекрасно име – Българка. Намираше се само на десетина километра от град Силистра. И така аз се озовах именно в това село преди 40 години. От тогава е изминало толкова време, но смоменът е все още неизтрит и сегурно така ще остане. Озовах се там през лятото. Прекрасно, топло време, по-бедни и по-заможни селски къщи, чудни градини, засети с вкусни плодове и зеленчуци  и изключително гостоприемни и доброномерени хора.

Родителите на Мария работеха в ТКЗС ли беше или АПК не помня, но покрай тях се озовах в огромен селскостопански двор. Явно сдружението е отглеждало пшеница защото в двора имаше огромни купища жито изсипано върху нова циментова настилка. Камарите от зърно бяха защитени и от висок, дълъг навес. Работници, стъпили върху купчините ги оформяха така, че да са  прибрани и добре съхранени. Разрешиха ми да се кача боса върху една купчина.Тя беше топла, поддаваща се на босите ми крака, движеща се и сякаш жива. Виждаше ми се дори страховита. Изведнъж ми напомни за Варненския топъл и пружиниращ пясък и за Варненските тежки, гъвкави, но и опасни вълни. Изкачих се трудно на върха на купчината от жито и застинах. Целият селскостопански двор се виждаше като на длан. Виждаха се и безкрайните Силистренски поля, които изглеждаха величествени, спокойни, мъдри, вечни.

- Сега се спусни, като от пързалка!- ми каза работникът от върха.

Направих го, спуснах се по наклоненото жито. Още помня това спускане. Мария реши да ме заведе на разходка до гр. Силистра. До Силистра трябваш да се придвижим на велосипеди. Това е следвашият момент от моя толкова траен спомен. Километрите до Силистра изминахме преминавайки през все още неожънати ниви, подредени кайсиеви градини и някакви разделителни зелено – жълти пояси. Рядка земна красота. Обхвана ме странно чуство на свобода, сякащ до тогава съм била затворена. Засилих колелото, разперих ръце, втренчих поглед в небето и остави колелото да се движи само известно време по-пустия прашен неасвалтиран път. Срещах съпротивлението на топлия вятър и си мислех, че никога не съм усещала такова доволство.

След това в Силистра се разходихме и почерпихме със странната комбинация от сладолед и боза. Вкусвала съм много и различни видове сладолед в живота си, но някак все се сещам за онзи обикновен и вкусен вариант. За първи път в Силистра видях Дунава. Не беше син, но бе красив, достолепен. Тласкачи избутваха шлюзове пълни с товари бързо, но и много плавно. Отсреща, потънал в зеленина бе румънският бряг - тайнствен и мамещ.

Родителите на Мария бяха обикновени, почти неуки хора. Имаха четири деца. Единият им син бе математик и стана директор на математическа гимназия, другият стана лекар и завеждаш болница, едната им дъщеря учителства в Силистра, а Мария завърши индустриялна химия и пое лаборатория в градчето. Животът и отреди интересна съдба в личен план. С годините връзката се прекъсна, но моят спомен за красивият Силистренски край остана.

Доста съм пътувала из Европа, но никъде не съм изпитвала такова чувство на свобода и волност, на вълнение от толкова красиви природни картини. Познат холандец сподели с мен, че за него няма по-вълнуваща гледка от засетите с лалета поля в неговата страна. Говорейки ми за тях, в паметта ми веднага изплува цялото това гостуване в с. Българка. Единственото за което съжалявам е това, че не съм имала фотоапарат да заснема поне една хилядна от тази красота. И при това тогава имаше вече цветна фотография.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ