Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Асеновград » Асеновград

Посока България: Асеновград

Април 2009  Автор: emy_darth

Асеновград посреща лятото със сватбата на слънцето и земята
 
Лятото в Асеновград започва всяка година със сватба. “Слънчовата сватба” или както е известен още уникалният обичай “Калиница”, който хората организират тук на Еньовден (24 юни ), е един от най-красивите ритуали запазили се и до днес. Названието на този народен обичай идва от гръцки и означава “хубавица”, “хубава булка”. Главно действащо лице в обреда е малко момиче на три години, облечено с булчинска рокля, което се избира за “калиница”, като направеният избор важи в продължение на три години, след което се избира ново момиченце. Тайнството на обреда е скрито в бакърчето с “мълчана вода”, в което се слагат нишаните (копче, игла) на другите момичета, а “калиницата” нарича и гадае, каква ще е съдбата на всяка от тях. Бели празнични рокли, венци от цветя и хартиени ветрила съпътстват празника. “Калиницата”, заедно със своите придружители – момичета и момчета, през целия празничен ден обикалят из махалите и пеят песни. Всяка махала си избира своя “хубавица”, но когато се срещнат две шествия, “калиниците” се крият зад чадърчета. Поверието, че носи лош късмет две булки да се видят се пази и до днес в сватбени ритуали. Въстановката на този уникален ритуал е очарование, защото няма нищо по-красиво от десетки малки момичета облечени в красиви булски рокли, събрани в двора на храма “Свети Николай”. И днес този празник преминава в песни и танци, а попът благославя всички момиченца “калиници”, които участват в обредното шествие. Спо ред местна легенда образът на Калиница е свързан с този на малката Богородица от храмовата икона в параклиса "Свето Въведение Богородично". Иконата изобразява малката Богородица заобиколена от своите родители и приятелки, които държат в ръце запалени свещи. Важният момент, който пресъздава тя, е моментът когато Богородица за първи път ще бъде въведена в храма. Това е и причината образът на Калиница в представите на народа да се слива с този на Богородица. А невинността и чистотата на светия образ да се отразява в белите поли, воали и цветя в ръцете на момичетата. Асе новградският край се счита за едно от благословените места у нас. В околностите на града безспорно е най-голямата концентрация на праисторически, езически и християнски култови места. Върху скалните останки на праисторията и древността е създадена и Родопската “Света гора”. Четири манастира, 33 църкви и над двеста параклиса са осеяли полите на Родопите, най-старата сред които е църквата “Свето Успение Богородично”.


През вековете строителството на свети места в Асеновград не спира


Цър кви и параклиси има из целия Асеновград. Това е първото впечатление, което града създава у новодошлите. На където и да погледне, човек вижда онези малки бели постройки, накацали по хълмовете от двете страни по продължението на река Асеница, която разполовява града. Параклисите са най-многобройни и строени предимно от заможните местни хора в продължение на години. Само в пределите на града има дванадесет църкви, а тринадесетата се строи в момента. Осем от тях функционират и в момента. Общо в границите на цялата община са построени обаче 33 църкви, което е впечатляващо за средно голям град. Това обаче прави Асеновград неповторим, а мистичната сила на вярата - свята по тези места.&nbs p; Цър квата “Свето Успение Богородично” е най-старата енорийска обител в града. Тя е известна още като “Дълбоката църква”, защото е вкопана в земята. Данни за църквата има още от 1720 година, но в сегашния си вид тя е от 1765 година. Странната дълбочина на църквата е продиктувана от указите издавани в годините на робство, според които християнските храмове можело да бъдат с до пределена височина. За да не нарушават обаче християнските канони, строителите се принуждавали да “вкопават” храмовете, като по този начин не се отнема от цялостното величие, което има храма от вътрешността. Най-старата църковна постройка е трикорабна, към която в последствие са добавени женско отделение и предверие. Вътрешността й е разделена от две редици с по четири колони, а подът е покрит с мраморни плочки. Особен интерес представлява иконостасът на църквата. Определен като “произведение на изкуството”, заради разнообразието в темите и орнаментите, майсторски съчетани в него. На дърворезбата са изобразени флорални мотиви, митични същества, както и множество сцени от стария и новия завет. Реставрирането на църковната обител е довело до преоткриването на иконостаса, който в оригиналния си вид се оказва, че е бил позлатен. Цър квата “Свети Георги” (Амбелински) – голяма, внушителна с три купола, църковните сгради са били възстановени след нашествие на кърджалии. Единствената църква в града с две камбанарии, едната от които украсена с две камбанарии. Величието се подсилва и от красива колонада демони и херувими, изобразяващи вечната борба между злото и доброто. Реставрираниет стенописи във вътрешността на храма показват запазения оригинален стил и рисунък на майсторите-зографи, работили за изписването на храма. Другитя храм носещ същото има “Свети Георги” (Метошки) е преустройван последователно през 17 и 19 век. Метошкият комплекс е строен по време на изграждането на Бачковския манастир през 11 век. Той включва една основна сграда – метоха, страноприемницата, кухна и няколко по-малки сгради, а църквата е част от целия ансамбъл. Църквата “Света Богородица - Благовещение”, известна още като Рибната църква, води началото си от 12-13 век, когато началото й е поставено с изграждането на параклис. Сградата към 30-те години на 19 век е построена на негово място, а камбанарията е издигната през 1933-34 година. Безспорно най-известната реликва в църковната обител е Чудотворната икона на Божията майка, която според вярващите помага на болни и извършва чудеса. Сред преустроените и действащи църкви са още “Свети Атанасий”, храм-параклис “Свети Йоан Кръстител”, храмовете в квартал Горни Воден. От особено културно-историческо наследство са и три манастира, построени в околностите на Асеновград. Мулдовският манастир “Света Петка” е скрит в планината на около 4 километра югоизточно от града. Разрушаван три пъти и възстановен през 1836 година, манастирът е обграден с висока каменна стена, а в целия комплекс се включва и аязмения параклис. На 6 километра източно от града се намира Араповският манастир “Света Неделя”. Това е и единственият манастир в България построен във времената на турското владичество. Храмът “Света Неделя” е построен през 1859 година и е с осмоъгълен купол и овални прозорци, групирани по три. Манастирският комплекс включва и триетажна къща от камък и дърво, построена и докорирана в типичния за Възраждането стил. Манастирът “Св. Св. Кирик и Юлита и Св. Параскева” е разположен на хълма над село Горни Воден, на 3 километра от Асеновград. Понастоящем манастирът не е запазил функциите си на монашеска обител. Бившите манастирни сгради се използват като хотелски комплекс, а от стаите се открива прекрасна гледка към Пловдивското поле. Бач ковският манастир е най-известният в региона и е втори по големина в страната след Рилската обител. Манастирът е основан през 1083 година. В рамките на целия комплекс се включва църквата “Свети Архангели”, катедралната църква “Света Богородица”, църквата “Свети Николай” и костницата, в която се намират едни от най-интересните и ценни стенописи – образите на основателите на манастира Бакуриани, на ктитора цар Иван-Александър, както и “Страшният съд”, изписана през 11 век.


Архитектура и традиции от Възраждането пази Синята къща


Синята къща – така знаят в Асеновград, къщата, която днес местните са превърнали в Етнографски музей. Действително синият цвят на фасадата на старинната постройка привлича вниманието на фона на останалите сгради, които я заобикалят. Боядисана в ярко син цвят, богато украсена с декоративни мотиви около големите прозорци с дървени рамки, тази къща не може да остане незабелязана. Добре запазена, в миналото тя е била притежание на богат търговец от гръцки произход. Строена през средата на 19 век, синята къща притежава типичните характеристики на възрожденското строителство. Вторият етаж е издаден над първия, а постройката е оградена от калдаръмен двор с висока каменна стена. Мраморна чешма, градина с люлякови храсти и смокити, и асмата хвърляща дебела сянка през горещите летни дни са първите посрещачи на посетителите в двора. Вътрешният интериор на къщата е не по малко впечатляващ. Всяка стая носи собствен дух и стил – стените им са боядисани в различни цветове, а дърворезбите на шкафовете, вратите и таваните са произведения на изкуството. Мебелите в къщата са характерни за възрожденския период – големи миндери до прозореца, кресла, дивани, декорирани в червено; изложени са народни носии и картини на Коста Фотев, изобразяващи местни празници и обичаи, както и многобройни предмети от покъщнината от този период. Дълбото в избата на къщата се съхранява и историята на една характерна за тези места традиция – винопроизвоството. Може да се видят предмети, с които местните са произвеждали гроздовия елексир, от античността до средата на 20 век. Традицията и отглеждането на лозя от известния винен сорт – мавруд, датира още от култа към Дионисий и е запазена и в наши дни, а специфичния вкус на мавруда, представя страната ни по целия свят.


Праисторията оживява чрез палеонтологията


Единственият в цялата страна палеонтологичен музей се намира в Асеновград. Създаден през далечната 1990 година, музеят все още неизвестен за широката общественост, събира над 30 хиляди фосили (вкаменелости), очертаващи пътищата на развитие на природата и биологичното разнообразие в Европа преди повече от 8 милиона години. Сред изчезналите родове, чиито вкаменелости се пазят в палеонтологичния музей са скелети на хипариони, предшествениците на конете, за които е характерно, че на всеки крак са имали по три пръста; най-старият звяр в Югозападна България – съблезъбия тигър, и както твърди уредникът на музея Димитър Ковачев, най-пълните скелети на човекоподобни маймуни, и още газели, антилопите трагопортакс, жирафи и носорози живели по нашите земи. Г-н Ковачев обяснява, че промените в климата водят до такива изменения в организмите, които да ги приспособяват към средата. Така той вижда и бъдещето на планетата. Какво е виждал обаче древният динотериум никога няма да разберем. Може само да предполагаме. Останките на високото близо 4.5 метра и дълго над 6 метра същество е атракцията тук. Усещането, което всеки би изпитал когато застане до скелетът на животното тежало 15 тона е като във филма “Джурасик парк”, но тук всичко е истинско, без да има опасност този звяр да оживее.


Станислава Пенева-Григорова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ