Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Яйлата » Резерват Яйлата

Яйлата

Април 2009  Автор: galina_galinaruleva

Яйлата носи мистика и вдъхновение от Бога Яйлата! Трябва да се открие, да се види, да се почувства с цялата мистика и красота. Това място, което се намира между Калиакра и Каварна, е за посветени. Любителите на приключения около село Камен бряг, известно заради нашенския празник “Джулая” горе долу знаят за какво става дума. Селото е само на двадесетина минути път пеша. Влюбена съм в Яйлата. Говоря за този природен резерват на познати и приятели със същата страст, с която разказвам за първото си пътуване в живота - с кораба “Околчица” до Бразилия, за второто - с кораба “Клисура” до Египет, за Парижкото си или Виенско приключение. Яйлата! Трябва да се открие, да се види, да се почувства с цялата мистика и красота. Това място, което се намира между Калиакра и Каварна, е за посветени. При първото невнимание човек може да се потроши по 50 метровите скали. Няма начин как да не се изкуши да надникне в морската бездна. Вълните от хилядолетия така упорито се сражават с брега, че сякаш крещят като наранен войн. Любителите на приключения около село Камен бряг, известно заради нашенския празник “Джулая” горе долу знаят за какво става дума. Селото е само на двадесетина минути път пеша. Заради военните допреди няколко години природният резерват беше почти недостъпен. Той се простира на 200 хектара, а името Яйла е тюркско и означава “високопланинско пасище”. Намира се в края на огромната степ, която минава през Средна Азия, Южна Русия и стига чак до нашенска Добруджа. Тук минава и черноморският прелетен път Виа понтика, по които летат 174 вида птици. Археолозите правят разкопки. Местните са си разорали няколко нивички. Туристическа агенция организирала преди време стрелби с въздушна пушка, хвърляне на ножове и пикник-барбекю. Аткакцията и разходката с военни влекачи нарекли “Добруджански рейнджър”. Най-добрите туристически маршрути са на уредника от музея в Каварна Добри Добрев, на когото дължа това красиво и рисковано откривателство на Яйлата. Според него, единствено статута на резервата го пази от нашествието на пълчищата туристи и летовници, превърнали в „туристическа чалга” близкия нос Калиакра. Следи от живот на Яйлата се открити от V век преди Христа. Районът е обитаван докъм XII век. Котвите извадени от морето са от бронзовата епоха и могат да се видят в двора на музея в КаварнаПо брега няма нито едно дръвче. Растителността е степна. Тревите бързо изгарят от слънцето и вятъра. Цъфтят ириси, диви божури, макове. Ако падне дъжд и сте с кола, трудно ще се измъкнете по коларския път. Тъкмо ще се наслаждавате на космическата гледка към морето и към залеза. И ще се връщате назад и назад във времето. Ще се разхождате край древно светилище, некрополи, антична винарна, ранновизантийска крепост, скална църква и сто и едно пещерни жилища изсечени в скалите. Съзерцавам безвремието на ръба на пътеката. Част от нея наскоро е пропаднала в бездната. Сънувам че летя...Не че ми е за първи път да летя, но на това място изкушението те поглъща. Между реалността и хилядолетните легенди. Между скалата и морето, което се присмива на човешките страхове. А съм си отпуснала ръцете от процепа, на който се крепя за да стигна до най-недостъпните скални жилища... и политам надолу. Кичур коса ми влиза в очите, дяволито пратени от вятъра, или някоя песъчинка ми напомня, че всичко е от лукаваго. Около час и половина е обходът по традиционния туристически маршрут. Когато пече слънце и сте без шапка, времето ще ви се стори безкрайно дълго. Но пък ще оцените “светилището” на слънцето. Недалече от него са некрополите, издялани в скалата. Ориентирани са на изток-югоизток. Между тях има и фамилни гробове с предверие за съхраняване на ритуални предмети. По пътеката на юг истинска изненада е винарната - изсечени корита за мачкане на грозде. Местните ги наричат “шарапташи” и са три вида. На едните има улеи за отцеждане на скъпоценната течност. Съществува теория, че това може да бъдат и жертвени камъни. Знае ли някой! Наоколо е само треволяк и трябва доста въображение да си представи човек, че някога в околността са зеленеели лози, макар и диви.Скалните жилища са атракцията в Голямата Яйла. Вижда се, че са дялани на ръка. Някои са единични, други имат по пет стаи, с огнища, складови помещения и отдушници. Любители на силни усещания преспиват тук през лятото. Навън темперетурите стигат 40 градуса, вътре лъха хлад.Влажността на въздуха обаче е много висока и скалното жилище едва ли е върхът на уюта. Тук обаче може да развихрите цялата си фантазия и да си представите как през вековете пирати са крили съкровищата си, влизайки откъм морето. Дори сега една от пещерите е достъпна само откъм морето. Ако има кой да ви покаже мястото и скочите читави върху тесния скален перваз, рискът да разгледате древните останки си струва. Всъщност - камънак, камънак и пак камънак. Ама как само е подреден от Божията ръка...А червеният му цвят идва от по-високото съдържание на желязо. От края на V век, времето на император Анастасий са датирани останките на крепостни стени. Съхранили са се благодарение на перфектния си градеж от каменни блокове по един тон и са част от укрепителната система на областта Малка Скития.Подобни крепостни гарнизони в местността се откриват през няколко километра. Освен в Яйлата, има ги в Калиакра, Русалка, Дълбока, Чиракман. От север и изток крепостта естествено е защитена от морето, затова стената е градена само на запад и юг. Добре се вижда входът и специалните вдлъбнатини, през които са спускани двете дървени порти на кулата.Крепостта е разрушена в края на VI век при варварските нашествия. Навсякъде се виждат зидове и останки от керамика. Като дръпнеш парченце, излиза чяст от амфора. За иманярите това не е никаква ценност. Но археолозите имат работа за милиони. Между природните съкровища са скалната църква “Св.Св. Константин и Елена” и скалният манастир, където са открити прабългарски рунически кръстовеБратята Шкорпил през XIX век са първите “цивилизовани” посетители на Яйлата. Описанието им на местността е публикувано в изданието на Виенското археологическо дружество, а необикновената им находка ги прави известни из цяла Европа. Ние пък не трябва да пропускаме от поглед това късче от рая, защото бихме пропуснали страница от живота си.


 


Текст и снимки: Галина Рулева




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ