Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Банско » Веляновата къща

Веляновата къща

Април 2009  Автор: galina_galinaruleva

Банско Веляновата къща крие изненади


Текст и снимки Галина Рулева


 


Веляновата къща в Банско – ако тя се намираше някъде другаде, щеше да е превърната в емблема на града. Щеше да бъде най-мощния притегателен център и който не е видял Веляновата къща, все едно не е видял и Банско. Но градът носи славата си на моден ски курорт и за мнозина този архитектурен бисер може да остане незабелязан. Рекламата и упътващите табелки са оскъдни, защото са на мода механите, а не културните паметници. Но ако имате късмет да прекрачите старите дървени порти, първото нещо, което ви поразява, е изографисаната фасада. И ви става ясно, че нещо голямо и забележително се случва зад тези стени, където има друг свят и друго време. В повечето текстове пише, че къщата е от XVIII век. Но за късмет реставратора Илия Николов е на обекта и разказва, че много досегашни тези могат да бъдат отхвърлени, защото при внимателно археологическо проучване се виждат стари строителни техники, находки от късната античност и характерен градеж на скривалищата, който напомня за късноантична двукамерна гробница. Според него, при повече късмет, ще се открият артефакти, които да докажат, че не само къщата, но и Банско са значително по-стари от обявеното в науката засега.Къщата носи името на майстор Велян Огнев. Той я преустройва и изографисва отвън и отвътре за семейството, което прави с втората си съпруга София, сестра на Неофит Рилски. Майсторът пристига в Банско през 1832 година , поканен да участва във вътрешното оформление на църквата”Св. Троица” – най-големия православен храм на Балканите за времето си и е възможно да е получил къщата като дар за изключителния иконостас и амвона. Илия Николов разказва за различните преустройства на къщата, която първоначално е била каменна средновековна правоъгълна постройка. Дебелите стени стигат до 1.20 метра, а многото бойници им придават отбранителна функция. От по-късен период са чардака, предверието към стаите – боария, месилника и помещението на втория етаж, което сега се нарича „Синята стая”. Това е била стаята на съпругата с изрисувани пейзажи от Истанбул и Венеция, а за самият художник се смята че е направил опит за автопортрет в наполеонови одежди. Други уникални рисунки са съхранени в гостната стая – вълче семейство, символ на съпружеска вярност, пехливани и различни орнаменти, на които предстои реставрация. Любопитно е устройството, с което прозорците и вратите се затварят от вътрешната страна с дървени греди, както и централната розетка на тавана на чардака. На този чардак човек може да остане с часове – заслушан във времето и запленен от атмосферата на тази невероятна къща с тайнствена история, където се преплитат изкуство и мистика, реалност и легенди.


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ