Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Банско » "Чичо Цане"

Не завиждайте на кмета за къщата, а за тъщата

Април 2009  Автор: galina_galinaruleva

Не завиждайте на кмета за къщата, а за тъщата
Текст и снимки: Галина Рулева

На кого би му хрумнало, че “Чичо Цане” е приятелското обръщение към кмета на Банско Александър Краваров, а това обръщение е дало и името на кметската къща за гости. Тя е с три звезди. В нея има 12 двойни стаи и три апартамента. Тук ще откриете идеално място за отдих пред камината или в джакузито, ако не сте любител на масовото купонясване. Стаите са разточително обширни, имате дори възможност да си изберете цвета. Най-бързата връзка е по интернет – ще ви отговорят веднага.С плетените си ниски дивани интериорът във фоайето изглежда почти въздушен, с екзотичен чар. Вътрешният двор с алпинеум и зеленчукова градина е подържан перфектно лично от кмета, той сам си коси тревата, при това с обикновена коса, защото съседската коза, която я хапва не обича да е накълцана от автоматичната косачка. Ако се загледате в зеленините, ще се зачудите дали не съзирате ритли от каручка, но това всъщност са изкусно преплетени пръти, на които се държат краставичките. До тях е цялата родна зеленчукова гама – от доматите с колците до ягодите и червеното цвекло. От плодните дръвчета не е пропуснато нито едно, има и черница. Гълъби сноват насам натам, както и ленива котка сиамка. А в ъгъла на двора... картечница. Отзвук от хобито на стопанина да колекционира оръжия. Поради факта, че е от комитски род, а когато разваляли навремето къщата на дядо му, открили 4-5 старинни пушки, примерно изработени през 1878, има и ятагани, но не турски, а арабски, с надписи на майсторите им.

Това е една къща, в която няма “маса за двама”. Масите са за много хора, огромни, от естествено дърво, здраво стъпило на земята и сякаш пуснало нови корени. Дървото топли. Камините от всички страни, опасани с оръжия, и те топлят. В трапезариата, която в същото време е... музей и какво ли не, камината е кръгла, блестяща от мед като падаща комета. Другата вътрешна камина всъщност е специална пещ, която побира агне. Една цяла стена е заета от колекция оригинални чинии, друга стена е побрала множество оригинални фотографии на кмета с гости и приятели. Освен колекцията с оръжия, останали от “дедото”, който бил не само четник, но и участник във войните, и емигрант в Америка, и заможен скотовъд, има и колекция от разнообразни чанове и звънци, които висят по гредите, барабар с билките и други здравословни треволяци за чай. Та от почит към изключителния “дедо” и стълб на многобройната фамилия, която има разклонения чак в Канада, кметът си е запазил прякора Краваров, вместо името Мутафчиев. Удоволствие е човек да усети как от тази къща се издлъчва здравина и непоклатимост. Тя не е плод на шанса банскалии покрай ските от имотите си да печелят бързи пари, а крепост на родовата памет.

Самият Александър Краваров дълго време преди да стане кмет се е занимавал със строителство и всичко е построено от собствените му ръце. Съпругата му пък продължава да работи като строителен инженер, а преди да тръгне за работа приготвя на гостите си за закуска домашна баница, палачинки, пържени филийки или други вкусотии, подсладени с боровинково сладко. За много детайли може да се говори в този “имот”, мнозина биха споменали завистливо за кацата с меда...но пък имотът не е “кметски” а “дедовски”. Ако за нещо трябва да се завижда на кмета, то не е за къщата, а за тъщата, която шета по цял ден. Животът е минал през нея като вода през златоносен пясък, златната й енергия е неизтощима и заразяваща. В Банско човек все има на какво да се чуди. Новите и неочаквани неща са като лавина и създават усещане, че си в непознат град. Кметът ентусиазирано сочи на гостите си как на мястото, където е била родната къща на отец Паисий  е построен културно-исторически център с копие на килията му в Хилендарския манастир и параклиса “Св. Иван Рилски”. По посока на Добринище пък, извън града ученици под ръководството на археолога Владимир Баряков разкриват тракийски руини, между последните находки са крепостни зидове и оригинални монети. Реставраторът Илия Борисов, който работи върху стенописите на Веляновата къща , смятана досега за възрожденска, също провокира с последните открития, че сградата е от периода на късната античност. Ичовек остава с усещането, че се намира в един цял “град за гости”, откъдето не му се ще да си тръгне.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ