Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Троян » Троянски манастир

В Троянския манастир

Април 2009  Автор: galina_galinaruleva

В Троянския манастир “Успение Богородично” цветята слават бога и духовността. Първото нещо, което прави впечатление в Троянски манастир е, че тук е невъзможно да се усамотиш. Пред светинята на манастира чудотворната икона “Пресветая Богородица Троеручица” се вие нетърпелива опашка. Тя е от VIII век и има дълга и поучителна история. Но ако има нещо да си казваш с Божията майка, то трябва да е набързо и ясно, като на кастинг. От една страна това е добре. Несекващият поток от поклонници разнасят славата му все повече и все по надалече. От друга, човек вижда че трябва да се научи как да общува с Бога в сърцето си. В храма става тясно. В суматохата разсеян поклонник като нищо ще те подпали с някоя свещ. Всъщност това е минимална жертвата пред възмиожността да се докоснеш до това свято място. Едно от нещата, на които манастирът дължи славата си са и уникалните стенописи на Захарий Зограф от Самоков. Преди 160 години, през 1847 година той е поканен да изографиса новопостроената църква “Успение Богородично”. В работата влага целия си възрожденски дух. Този дух е прострял ръка над всичко и затова манастирът привлича богомолците като магнит. Той се намира на 10 километра югоизточно от град Троян и е най-големия между Старопланинските манастири. Разположен е на 400 метра надморска височина сред живописната природа на склона “Чукарка”. По време на игумена Макарий през 1872 година тук васил Левски е организирал таен революционен монашески комитет. При избухването на Априлското въстание в манастира е имало команден пункт на воеводите Панайот волов, Георги Икономов и Тома Хитров. В автентичен вид е запазена килията, където са обсъждани революционните дела и тайника. Дори най-дребният детайл е част от атмосферата на възхвала на Бога и духовността. Градината на манастира е неповторима. Човек сякаш не може да си тръгне от това място, защото до последната крачка към портите е обгърнат от красотата на цветовете. Многообразието на стенописите сякаш прелива в даровете на природата и слънцето. Или обратното – слънцето е влязло в църквата. Идеята да се разчупи строгостта на боровете, които властно обгръщат манастирските сгради е на игумена – мелнишкият епископ Генадий. Цветята са навсякъде, дори в жилищните корпуси. Те са част от атмосферата на красивите дървени чардаци и кьошкове, спускат се сякаш от небето, за да подсилят усещането за празнично общуване с манастирската обител. Те са в хармония и с външните стенописи, и с каменните покриви и със самата планина.

Текст и снимки Галина РУЛЕВА




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ