Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Габрово » Етъра

Етъра съхранява духа на Възраждането

Април 2009  Автор: galina_galinaruleva

Посещението на етнографския комплекс “Етъра” край Габрово е като ритуал на поклонение пред българската традиция. В делничен ден това е тихо, спокойно и направо мистично място. Човек се пренася в атмосферата на Възраждането. Край реставрираните навремето тепавици и караджейки изниква малко селище със своя атмосфера и живот. Сега обектите са около 50. В занаятчийските работилнички на “чаршията” са представени двадесетина забравени старинни занаяти. Може да се подсладите със захарно петле в шекерджийницата на баш майстора Симеон Колев. Той ще ви почерпи с пестил и ще разкаже как се вари това чудо от сини сливи. Наблизо няма да подминете майсторката Милка Кръстева, която преде козя вълна, тъче и шие дисаги, торби, пътеки. Огън пращи в ковачницата и се чува яко чукане по желязото, от което се изковават различни инструменти, панти, сечива. Наблизо са дърворезбарите, бакърджийте, грънчарите, след тях е билкарницата и наоколо се носи упойващ аромат на треви. Може да научите и някоя отколешна билкова рецепта. По калдаръмените улички времето губи очертанията си. Човек не може да си представи, че съществува интернет и междузвездни войни. Край часовниковата кула идилично пасат овчици. Кулата е копие на на Дряновската. Саковата къща от 1880 година е копие на дома на габровския търговец Петър Сака, който се е намирал до Баев мост в Габрово. Къщата има 21 прозореца и колони в средиземноморски стил. От с. Гачевци е къща от 1880 година, принадлежала на майстор-колар. В къщата от с. Тумбалово са подредени предмети от всекидневния бит на селянина. Табакханата пък е работилница за обработка на кожи. Архитектурните образци са общо 16. В тях се прави и обучение на желаещите да опитат своя майсторлък. В къщите човек се удивлява на домашните интериори с автентични тъкани и съдове, откъм улицата работилниците привличат с непривичните за съвременника инструменти и старинни предмети. Може и да приседнете на някой сенчест чардак просто за да погледате реката. Всичко, което достига до слуха е ромоленето на водата. Вадите са на две нива. На първото са разположени тепавица, воденица-караджейка, точило, струг за гаванки, валявица, на второто има бичкиджийница, струг за бъклици, воденица-долапкиня, гайтанджийска одая, валявица от с. Стоките. Бичкиджийницата е по оригинала на съоръжението в с. Топлеш. Всичките десет обекта от сбирката народна техника на вода са действащи, а самата тя се смята за една от най-добрите в музейте на открито на Европа. В момента тече ремонт на някои от водните колелета. Наоколо от влагата камъните и плочите по покривите са покрити със зелен мъх, един особен зелен цвят, който сме виждали във фантастичните филми или картините. В каменните чешми сякаш се изплаква вода направо от сърцето на земята, която разказва за друг свят и друг живот. Преди двадесетина години на това място са се изсипвали по половин милион посетители, сега стигат до 150 хиляди. Лазар Донков е човекът, който преди половин век се заема да превърне идеите си за музей на открито в реалност. Догодина ще се чества неговата 100 годишнина. Изграждането на комплекса започва през 1963 година и на следващата се открива. Цялото това уникално селище, построено за 13 години, е разположено на 70 декара площ и с течение на времето продължава да се обогатява с копия на различни възрожденски сгради от Габровско. Миналага година е осветена църквата “Свето Богоявление” с училище. Тя е копие на храма от с. Радовци, Дряновско от 1868 година. Иконостасът е на тревненски майстори от 19 век. Изградена е с множество дарения. Музейният комплекс всяка година разширява програмата си. Оригинални ритуали могат да се видят по Великден, Гергьовден, Еньовден. През септември се провежда международен панаир на занаятите. Само на 3 километра е Соколовския манастир, откъдето гледката към цялата околност е величествена. На 8 километра е Боженци, едно къщо толкова важно и култово за българския дух място.

Текст и снимки Галина РУЛЕВА




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ