Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Велико Търново » Велико Търново

Посока България: Самоводската чаршия

Април 2009  Автор: emy_darth

Самоводската чаршия пази традициите на Възрожденските занаятчии



Велико Търново е добре познат на милиони българи и чужденци. Знаем, че е бил столица на България, знаем, че този район е дал на страната ни много честни и храбри българи, знаем за Царевец, за легендите... Малко от нас обаче са се докосвали до духа и традициите на търновци, защото затова не е нужно само да платиш входна такса за забележителност или да изслушаш разказа на екскурзовода... Това, което е необходимо е просто да се усмихнеш на някой от старите търновци и да поговориш с него, да се посмееш с майстора на дървени фигурки, да се опиташ сам да изтъчеш пъстра черга, да направиш сам кафе на пясък... и най-вече да слушаш и да попиваш от атмосферата, която тези хора съхраняват... защото неписаната история е тази, която пазят хората, тя е чувство, тя е спомен за един свят, който никога няма да се върне.
Старите търновци още пазят спомени за Самоводската чаршия като действаща търговска улица. Можеше да се намери всичко на нея, а най-уживените пазарни дни бяха сряда и петък, разказват и днес хората, които все още работят в малките дюкянчета. Днес тази улица е превърната в етнографски комплекс, но историята на чаршията започва още през втората половина на 19 век. По това време възрожденско Търново започва да се разраства на запад от площад "Баждарлък", а Самоводската чаршия се развива като стопански център, който събира заятчии и търговци. В пазарни дни тя е била сборно място не само за търновци, но и за селяни от близките села. Едно от тези села е и Самоводене. Жените от това село идвали да продават плодове и зеленчуци като постилали направо върху земята своите черги. Оттам идва и по-новото име на чаршията - Самоводски пазар. По тротоара се продавало още и мляко, масло и сирене от жените, идващи от Беляковец. С течение на времето в района се оформят две улици, по които се разполагат дюкяните, занаятчийските работилници, бакалии и ханове.
Етнографският комплекс в наши дни се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на 19 век с характерната за търновския край стръмен терен и раздвижена архитектура. Обликът на търговската улица се оформя от каменните дувари с големи двукрили порти, стари къщи с джамали, чардаци и балкони, красиви ковани железни парапети, типични за къщите по тези места. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев. Традициите на Възрожденските занаятчийски чаршии се пазят и до днес по Самоводската чаршия и привличат любопитните погледи на минувачите. Оборудвани и действащи са няколко работилници - грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и други. И сега когато се разходите по старата търговска улица може да видите фурните за симити, пърленици и кравайчета. Как майсторите правят кадаиф и халва. Търговци да продават пуканки, боза и домашни трушии.
Ако надникнете в отворените работилнички ще видите как се тъкат цветните килими (цветни черги и килими още се тъкат по Самоводската чаршия и на място може да видите как се изработват с ярки цветове шарените постелки), как иконописецът рисува светите образи, как от къс дърво, майстора извайва различни фигурки на животни и хора. Майсторът на дървените фигурки разказва как се ваят тънките и дълги вратове на жирафите. За други има и прототипи. Това е жена ми на 50 години, каза той през усмивка за дървената женска фигурка.
Работилницата на ножаря е цялата отрупата отвън с всички видове инструмени и режещи предмети, които майсторът изработва и продава. Неминуемо вниманието ви ще привлече надписа"шекерджийница". Голямото червено петле на входа примамва погледа, а вътре лакомствата изкушават и малки и големи. По улицата са разположени и множество магазини за сувенири и антикварни предмети, от които туристите могат да си купят нещо старо, нещо ценно или типично българско.
Възстановяването на занаятчийската чаршия и изграждането на етнографски комплекс е направен по програмата за развитие на Велко Търново като исторически и туристически град през 80-те години на миналия век. В етнографският комплекс е включен и един от най-интересните архитектурни паметници на нашето Възраждане - ханът на хаджи Николи, който е построен през 1858 година от знаменития майстор Колю Фичето. За съжаление обаче след 1991 година сградата е затворена след приватизация.

Станислава Пенева-Григорова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ