Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Перник » село Студена

Студена се слави с язовир, стара църква, козе сирене и джанкова ракия

Юни 2009  Автор: galina ruleva

През княжевското шосе софиянци за 20 - 30 минути стигат до западните склонове на Витоша, които не се виждат от балконите им. Там е студено, красиво и диво. Някогашната ловна резиденцина “Студена” зорко охранявана за “Тато и приятели” днес е отворена и за случаини туристи. Язовирът със същото име е пълен с риба, но риболовът е забранен. Рибарите клечат край мръсната Струма, която е загубила старата си слава на река, в която мряната се лови с ръце или „направо с вилицата”. В гората ухае на гъби, но и гъбарите ги е налегнало отегчение, та ги няма.
Навремето баща ми държеше къщата ни да се казва “Вила Буйното”, а днес тук на гости са само няколко баби, които си спомнят това, докато дегустират домашно козе сирене с джанковата ракия, която сами си варят. Почти на улицата расте огромна дива череша. От малките горчиви черни плодчета, заляти с ракия става невероятно ароматен  ликьор, които може да се пие с натрошен лед и без захар. Баща ми от дете беше станал софиянец, но смяташе Студена за най-красивото място на света и често ни водеше в църквичката “Св. Георги Победоносец”, датирана към XI век и близката местност “Св. Богородица”, принадлежала на фамилията. Там по традиция през август  Виолета Рулева прави курбан и всеки прибавя към писаните легенди за селото по нещо ново. Знае се, че в Студена има останки от 12 оброчища и манастир “Св. Илия”, наскоро възстановен,  които е бил книжовен център.

“Св. Георги Победоносец” прилича на Боянската църква и също като нея има прозорци - амбазури, предназначени за отбрана. Освен табелката, нищо не напомня, че е паметник на културата, а по покрива все се напъват да прорастнат дръвчета. Църквицата се свързва с владетеля от времето на Самуил - Кракра Пернишки. Наблизо имало малка крепост, която била завладяна от ромеите на Василий II, а населението избито. Името на селото идва или от стоте дни обсада на крепостта в онези епични времена или от славянската дума “стоуденьцъ”, което значи студена вода. От баба ми Гала е останала камениста нивичка, която близките, които я помнят наричат “Галината нива”, при стария римски път към село Друган има един връх “Руле”, за който никой не знае - дали е той е дал името на фамилията ни Рулеви или някой прадядо е оставил в битка костите си, а в края на боровата гора е Рулевото егречище, от което гледката към Витоша е приказна. Докато ровим селските истории, събирани и съхранявани някога от Здравко Богданов, но вече „изчезнали” незнайно къде, чудим се кои са по-големите инати - местните граовци или близките ни по душа шопи. Коментираме и по женски кой майстори най-добрите манджи, баници и тутманици.

За курбана на “Св. Богородица” Виолета Рулева избира овен и по традиция в казана се сваряват и главата и краката на животното. Задължително във водата се изсипва шише ракия, за да се омекоти вкуса на овчето месо. Преди да е готово, се слага кофа на ситно нарязан праз, кофа червени и зелени чушки, половин кофа домати, литър олио и голям стрък босилек. Нищо друго. Съседките участват в подготовката на зеленчука, събирането на дървата и подържането на огъня. Едно време са предпочитали медните пред глинените съдове и са пекли всичко под подница. Жертвените животни задължително били освещавани в храма “Св. Архангел Михаил”, строен от 1837 до 1846 година. Цветовете на фреските по стените са необикновено ярки и добре съхранени, та преди години екскурзиантите  до Рилския манастир са се отбивали и в Студена. Още се помни с добро свещеникът от петдесетте години Рангел Еленков, баща на литературния критик Константин Еленков. Той пък, по щастливо стечение на обстоятелствата “благослови” издаването на първата ми книга “Не тичай щастливецо”.

Сред най-добрите майстори на погачи и краваи се слави Коца - Костадинка Китова.  За празници тя прави погачите и на съседите, дори някакви французи дошли специално при нея да видят как ги прави. Замесва се 2 кг. брашно, 5 яйца, 1 кг. прясно мляко, мая, сол и захар. Тестото се разделя на 9 парчета, оформени като розички и се оставя да бухне. Поръсва се с  маково семе и се пече в умерена фурна. За Бъдни вечер оформя и различни колачета  с домашна символика - едно е наречено и оформено като кошара с топчици за овцете, други за кучетата, не липсва и змията, пазител на дома, прасе с голяма глава и с малките прасенца, житни класове. През декември за дните на Св. Варвара, Сава и Никулден се варят всички бобови растения наведнъж, само със сол, без подправки - боб, жито, царевица, леща. За Васильовден в Студена варят пача. Напоследък обаче емблематичното животно май става козата, защото и кравите и прасетата няма кой да ги гледа. Преди време някой задигна електромера и жиците на къщата и останах без ток, та моята съседка Ването Вучкова, която все още имаше кози цяла седмица ми носеше сутрин топло козе мляко и кафе.

Катина Боснешка пък носи да опитам от нейния мед, майстор е на студенския тутманик и на задушен заек... когато го има. За “орачката манджа ”, едно от най-важните ястия едно време подробно и цветисто разказва леля Драга. Тя е страхотна приказливка, направо си е за участие на събора в Копривщица. Кокошка се нарязва на парчета, сварява се и се добавя запържен лук и ориз, след което манждата ври, докато се сгъсти. Тук има спор - слагат ли се чушки или не, но очевидно и едно време импровизацията е била в сила. Прави се през есента, носи се първия ден на орача, които разорава нивата и засява житото. То е по-скоро ритуал, отколкото обяд, та да е хубава и здрава зимата, да презимува зърното, да се роди следващото жито.

Попарник пък се начира нещо което малко прилича на качамак. 1 кг. царевично брашно се замесва с вода и сол и се пече във фурната. Като се опече и се “накопа” с лъжицата, а на мястото на загребването, се сипва разтопено масло и сирене. От нея чух най-чудноватото нещо - как след Бъдни вечер някога са се “облажвали” с печени врабчета . Като хлапета успявали да уловят с примка от конски косъм по десетина врабчета, които оскубвали и опичали с ориз. Иначе останалите постни манджи са като навсякъде - сармички със зелеви листа, пълнени сухи чушки, на варения боб викали “търлян” боб, защото бил намачкан като пюре, а отгоре правели кръст с червен пипер. В ошава слагали освен сини сливи, сушени ябълки, ендрише и сушени смокини. Между местните манджи най-характерни според Виолета са “мачкан” , мезе за ракия и вино. Продуктите са половинка изсъхнал черен хляб, 150 гр. мас или или олио и още толкова масло, 200 гр. сирене или извара, лъжица червен пипер. Корите на хляба се нарязват на кубчета, а вътрешната част се смачква на трохи и всичко се запържва до златисто.  Изсипва се в купички и поръсва със сиренето и  червения пипер.

Следва “клин чорбата ”. На човек са необходими по 300 гр. зелева чорба, стрък праз, скилидка чесън,  3-4 сухи чушки, няколко лъжици масло или олио. Сухите чушки се запичат във фурна и се счукват в дървен хаван. Празът се нарязва на ситно. В сгорещената мазнина се запържва червения пипер и всичко се разбърква със зелевата чорба, която е най-предпочитана след махмурлук.

Кутмач ” е нещо като гъст каймак или сметана със сол, млечен продукт, напълно напълно непознат за градските чеда. Прави се в последните 4-5 дена преди отбиването на овцете през октомври. Гъстото мляко се вари на огнище в бакърено котле на тих огън, като се бърка да не загори поне два три часа и така се съхранява за зимата.

Граовската каварма е страхотен местен специалитет от свинско месо или свински ребърца с няколко чушки и домати от сурова туршия, 2-3 глави лук или 2 праза, 2 лъжици мас. Месото или ребърцата се пържат в маста до зачервяване. Отделно се запържват зеленчуците до хрупкаво и се добавят към месото, като се запържва още малко, докато месото поеме зеленчуковия сок и кавармата остане само на мазнина.

Спържа ”-та също е нещо специално. Необходим е набор от свински тънки и дебели черва, бял дроб, далак и сърце. 10 глави кромид лук или праз, 10 сухи червени чушки, сол. Задължително 24 часа червата престояват в сол и оцет и всичко се сварява, след което се реже на ситно. В голям тиган се разтопява мас от коремчето на прасето и вътрешностите се пържат, докато спържата остане на мазнина. Добавят се ситно нарязаните чушки, лука и солта и се пържи още малко, докато сместта почервенее. Когато се топи маста на прасето и останат пръжки, добавят се и те. Насипват се в бурканчета и спържата се ползва като мезе за червено вино.

Леля Митра, лека й пръст, имаше рецепта за риба с орехи . На младини я научила от готвачката на ген. Рачо Петров. Прясна риба се нарязва и се пържи оваляна в брашно в сгорещена мазнина. Отделно се счукват на ситно чаша орехи и главичка чесън, подправени със сол и захар, лъжица оцет, лъжица лимонов сок и малко бяло вино. Тази смес само се затопля в олиото от пърженето и се изсипва върху рибата, която се поднася след два часа, когато е поела ароматите.

Един позабравен обичай е правенето на домашна  юфка . На 5 кг брашно се слягат 20 яйца, пепелна вода или разтвор от литър и половина мляко с литър вода и сол на вкус. Замесва се меко тесто. Ако не се използва мляко, а пепелна вода, тя се приготвя като шепа пепел се завръзва в тензух, които силно се разбива във водата. След това тестото се оставя да почине 30 минути. Прави се на малки топки, които се разточват на дебели кори и се режат на лентички. Суровата юфка се суши върху памучен чаршаф обикновено на ливадата в двора. Когато изсъхне се запича във фурна докато потъмнеят краищата на лентичките и се прибира в платнени торби на проветриво място.

Съседката Роза Ганчева, която винаги е готова да ви изпее някоя песен от репертоара си още на улицата, се сеща  за баба си Кера и нейния “щафелник” или “лапад по студенски ”. Зеленилката расте най-вече в местността “Бугьовец”. Роза няколко пъти е участвала във фестивала “Златния кестен” и с каквото и да се захване, го прави артистично. Въпросния “щафелник” тя прави със запържен в масло лапад, на който се добавят 250 гр. прясно мляко, 3 лъжици брашно, сирене и 4 яйца.

Местните чудеса не свършват, но съвременната трапеза се обогатява с твърде много чуждоземски вкусотии и плодове, които могат да се купят от магазините. Преди Първата световна война дори дядо ми продавал южни плодове на “Пиротска” в София. Като питали по-богатата ми на ниви баба от Долна Диканя защо се е оженила за него, рекла, “оти одим у папуци”. Права ще да е била. И аз ден два се поразходих с козите из баирите и трънките. Здравословно, но друго си е “у папуци” или на високи токчета...


Текст и снимки: Галина Рулева




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ