Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Банско » хотел Айсберг

Един възрожденски град ситуиран в бъдещето

Юни 2009  Автор: sentinelcho

Първото, което ми изплува в съзнанието, спомняйки си за Банско, са заснежените върхове на Пирин. Те ми изглеждаха толкова близко, от която и точка на града да погледнех към тях, служеха като красив декор на този малък възрожденски град, разрастващ се неимоверно. Сега той се опитва да добие облика на модерен зимен курорт, но дали новото строителство ще му донесе такава слава... Изпитвах любопитство да разбера какво се е променило, тъй като не бях идвала от 5 години тук. Градът се оказа наистина много променен . Предстоеше ми да го опозная отново. Открихме хотел "Айсберг" оставяме багажа и се впускаме в един дълъг тур из града. Да вървиш из старата част си е едно пътуване назад във времето. За пореден път се убеждаваме, че град Банско винаги е изпъквал със своите предимства и ако днес се опитва смело да конкурира световните зимни курорти, то в миналото също е имал ключова роля, засягаща съдбата на нашия народ. Тук можеш да получиш уроци по патриотизъм, стига само да си решил да осмислиш престоя си с едно докосване до историческата съдба на града. Емблематичен е паметникът Паисий първият възрожденец, родом от Банско, тръгнал да буди народната свяст. В близост до паметника се намира църквата "Света Троица", строена през турското робство, когато е било почти невъзможно българите да издигнат един толкова величествен храм. По закон българските храмове не бивало да надминават височина от порядъка на един турчин, качен на кон. Ако използваме тази мерна единица, ще видим, че църквата достига височина поне 3-4конника. Въпреки, че в момента се извършваше реставрация, храмът беше отворен. Друго изконно българско място, заслужаващо внимание, бе къщата на Неофит Рилски. Вървейки покрай белокаменните къщи , се натъкваме на табели, които осведомяват любознателния турист чий е бил домът. Банскалии често споменават рода Молерови, прогресивни хорадали приноса си към иконографията и просветното дело. Разгледахме родната къща на Никола Вапцаров. Много ме впечатли документираната изповед на майката на поета, която имахме възможност да изгледаме на екран. Много особено се чувстваш, разглеждайки вещите му, писмата му, сякаш си станал неволен свидетел на нещо до болка интимно от нечий живот. Много от старите къщи на известни за онова време занаятчии и търговци, са превърнати в механи и хотели. Пред някои от тях стоят мъже, преоблечени като комити, със затъкнати в поясите пищови. Те подканват минувачите (не да се вдигнат на бунт, разбира се), а да опитат местните специалитети и то на преференциални цени. Избираме една 250-годишна чорбаджийска къща (механа).
Интериорът спазваше традицията на възрожденската епоха. Кухнята на заведението беше прекрасна, затова не му изневерихме до последния си ден тук. Стори ми се, че тези приятни механи са до известна степен пренебрегнати от чуждите туристи, понеже те вероятно ползват пакети с включени вечери, което ги отдалечава от възможността да се насладят на нашата кухня в една незаменима автентична атмосфера. Имаше и кръчми за любители на английската кухня, където съответно се събираха големи компании англичани, давайки воля на емоциите си, следейки мачове от Висшата лига. Направи ми впечатление и внушителния брой турски туристи. Те също тестваха нашите ски писти. За скиор, търсещ максимално удовлетворение от спорта, Банско е едно добро място, тъй като пистите са на ниво. Въпреки че температурите бяха необичайно високи, броят на скиорите ми се струваше доста голям. Имаше и хора, които бяха дошли тук просто да релаксират. Хотелите предлагаха различни спа процедури, така че човек може да се отдаде на почивката си. Осезателно е присъствието на строители тук. Накъдето и да погледнеш се строи. Отвсякъде ти грабват окото табели. Напоследък този етикет го виждам  навсякъде, не само в Банско, и ми се струва, че ако някой на картата на България, вместо името на родината ни, постави въпросния надпис, няма да изглежда пресилено.
Отвъд река Глазне са се подредили нови ултрамодерни хотели - едни отворили вече врати за гости, други може би съвсем скоро ще го направят. Всеки се надява да спечели от бизнеса си. На следващия ден искахме да се изкачим до най-високите точки на Пирин. Поради опасността от свличането на лавини, нямахме шанс да се доберем до Вихрен, но по пътя до там спряхме на едно панорамно място, където снегът не беше изкуствен, а ручеите се опитваха да се освободят от тежестта на ледовете. Зимата е много красив сезон и все пак нехайно се оглеждахме за някакъв предвестник на пролетта. Не открихме такива знаци. В последствие се оказа, че зимата ще се развихри с пълна сила и има да чакаме доста, докато си замине. Посетихме и Разлог - тихо и спокойно градче, все още недотам засегнато от строителната истерия. Тук имаше перфектни условия за голф. Бяхме планирали да се поразходим до село Добърско. На центъра се намира църквата "Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат" строена през 1614 г., известна с това, че отвътре е изографисана изцяло, няма нито един свободенсантиметър. Точната бройка на образите в храма е 460. Заслужаваща внимание е иконата, на която Исус Христос е застанал във форма, която наподобява космически кораб. Тази икона е единствена по рода си. Счита се, че първите заселници в селото са били ослепените след битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници. Те намират изцеление от лечебната вода, която извира в двора на средновековната църква. Друга легенда гласи, че е изцелявал очите си Климент Охридски. Има и друга църква, вкопана в корените на вековен бор, но пътят до там е неасфалтиран и има опасност да затънеш. Вероятно през лятото няма никакъв проблем да се отиде до там. На връщане поехме по пътя за Рилския манастир. На паркинга нямаше свободни места, толкова много народ прииждаше. Дворът на Рилската света обител беше заринат със сняг. Обичайната лудница от туристи, дошли от къде ли не. Обяснимо е, притегателната сила на това божествено място е толкова силна. Колкото пъти дойдеш тук, винаги си казваш, че ще има следващ. Минахме и през Боровец. По време на цялото ни пътешествие често губех ориентация къде свършват Родопите, къде започва Пирин и от коя страна е Рила. Важното е, че имаме толкова красиви планини и дано успеем да ги опазим от самите нас.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ