Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Гърция » Керамоти » Хотел Афродита

Да уловиш окото на гръцкия залез

Юни 2009  Автор: sentinelcho

За да приемеш в сърцето си Гърция, непременно трябва да присъстваш на един любим за гърците ритуал - да проследиш спускащото се над стрехите на къщите огненочервено око на залеза, да притвориш очи и да отпиеш от узото си след един изнурителен ден. Хубав обичай - да релаксираш, наблюдавайки гаснещия ден, да съзерцаваш последните отблясъци светлина.
Пристигайки в Александруполис в ранната част на деня, столовете около фара все още са обърнати в посока запад, а чистачите тепърва започват да се суетят около тях. През лятото има сериозен наплив от туристи, тъй като цените са приемливи, а плажът - на 1 км от града, е много хубав. Една характерна особеност за строителството тук е, че къщите са опасани с тераси от всички страни. Занемарени сгради никъде не се виждат. Дворовете са приятно озеленените, а фасадите на къщите са с нежни пастелни тонове. Освен че обичат да наблюдават залеза, друга характерна особеност на гърците е, че са много спокоен народ. Тук никой не изпада в истерия, че са запушили колата му и не надува клаксона, демонстрирайки натрупаната си негативна енергия. Кротко ще повика собственика на изпречилия се автомобил и без много бързане ще ви бъде освободен пътя. Още една особеностте са дълбоко религиозни. В която и църква да влезеш, ще забележиш, че няма специален човек, който да продава свещи. Всеки пуска съответната монета и си взема за колкото е платил. Гърците са богобоязливи и респективно честни пред съвестта си. Минавайки край някой храм, колкото и да са забързани, отдалече се кръстят, тъй като изпитват дълбок респект към Бог. Бяхме решили да посетим Керамоти, Тасос и Кавала, затова не се задържахме много в Александруполис - време, колкото зо едно кафе. Продължаваме по пътя си към Комотини. Може да обърнете особено внимание на това неголямо градче, свързано с нашата история. Тук се срещат много българи, които работят в южната ни съседка.
Старото име на Комотини е Гюмюрджина. Градът се е намирал в границите на България, но "благодарение" на слабите ни политици, днес не е на наша територия. Населението е 50% гърци и 50% турци. Наброява 43 000. Градът е разположен в подножието на Родопите, в област Тракия. Автентична е старата чаршия с тесните улички и сградите са с едновремешна архитектура. Тъй като бяхме грабнали фотоапаратите, много време отделихме за снимки. Пристигнахме в Керамоти късно следобед и отседнахме в хотел "Афродита" в близост до плажа, до една прохладна борова гора. Апартаментчетата бяха прилични, оборудвани с всичко необходимо за семейна почивка, само че, нали си дошъл да релаксираш, няма да се отдадеш на готвене. Затова посудата ни се сториха напълно излишни, освен кафемашината, която веднага намери своето приложение. Малкото рибарско селище с всеки изминал ден се разраства, но за разлика от нашето крайбрежие, никъде не видяхме застроени плажове. Напротив. Плажната ивица си беше непокътната. На пристанището непрекъснато ставаше обмен на пътници - до Тасос и обратно. Историята на селището започва от времето на траките. Според разказите на Аристотел по онова време делтата на река Места е била дива джунгла, обитавана от лъвове. През 1923г., 60 семейства на бежанци от Източна Тракия след много трудности достигат до нейното крайбрежие. С течение на годините преселници от други райони и близките села са дали повече живот на това красиво място.
През 1928-30 година, Керамоти заедно с близките села Хедевто и Монастираки, са изградили една общност, която по-късно през 1998 година, заедно със селищата Пигес, Агиязма и Нея Кария са формирали общината в днешния й вид. Има уютни малки хотелчета, които дават стаи на приемливи цени. В таверните предлагат изгодни пакети за вечеря. Все пак, ако си падате по нощния живот, това не е вашето място. В една таверна на кея ни предложиха вечеря за 8 евро (собственичката беше българка) добре познатата ни шопска салата, узо, минерална вода, бира и морски дарове. Ако не си падаш по морските деликатеси, ти предлагат една много вкусна риба, наричаха я бакалавър. Заведението се напълни само с българи и в наша чест зазвуча българска музика. Други развлечения, освен да се поразходиш по кея и да се отбиеш в таверна, просто няма. В Керамоти също се строи много и дори има агенция за недвижими имоти, представлявана от българка. Ако предпочиташ спокойствието, можеш да си купиш парцел или вече построена къща. Ако пътувате из Гърция през пролетта или лятото, запасете се с препарати срещу комари, тъй като тук екологичните организации защитават въпросните животинки и никой не пръска, за да ги премахне. Като се прибрахме в България подозирахме, че заедно с нас в автобуса през границата са преминали доста гръцки комари.
За да предприемеш разходка до о-в Тасос ще са ти необходими 2 евро за ферибота, но ако си решил да се възползваш от превозното си средство, за да не стоиш само в Лимена, ще ти трябват повече от 20 евро. Чайките ще ви следват навсякъде, защото са свикнали да им подхвърлят. Минахме покрай безлюден остров с формата на мандолина. Пристигнахме в Лимена, обявена за столица на о-в Тасос. Много българи работят в магазини и заведения. Крайбрежните ресторантчета са с подчертано български персонал и предлагат съвсем сносни оферти - 5 евро за порция риба, кафе и сладкиш. Само че ако поръчаш нещо, извън съответния пакет, цената ти изглежда космическа. Общо взето цените си ги биваше. Ако разполагате с повече време, може да разгледате историческия музей. В него могат да се видят предмети от седми век преди Христа до началото на миналия век. Близо до пристанището се намират останките от агората, древния пазар, който е бил основно място за социални контакти през Античността.
Тасос се споменава за първи път в исторически източници през 1600-1500 година преди Христа, когато е населен от финикийците. През тези години се ражда и един от митовете за името на острова. Според него бог Зевс отвлякъл дъщерята на финикийския цар Агенор - Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света. Спрял на острова да си почине, но привлечен от красотата му, така и не си тръгнал от него. Според друг мит Тасос е Островът на сирените. Закътаните плажове били идеално място за срамежливите красиви жени с опашки на риба и прекрасни гласове, които омагьосвали всеки, чул техните песни. Пак според легендите, сирените, които опитали да отклонят Одисей от неговия път, са живели именно на Тасос. Има страшно много митове, безспорна истина е, че най-дълго тук са се разпореждали траките. Те започнали да разработват рудните находища на Тасос и да добиват изключително качествения бял мрамор, злато и дървесина. Приблизително през VII век пр. н.е. островът е колонизиран от водените от Телесикъл и сина му Архилоксос заселници от о-в Парос, а през 196 г. пр. н.е. той става част от Римската империя. През III век от новата ера Тасос преминава към Византия, а от 1455 г. до началото на ХХ век се владее от турците.
От 19 октомври 1912 досега Тасос е гръцки, а в началото на Втората световна война закратко и български. По магазинчетата ще ви предложат най-различни видове сладка - от зрели домати, зелени орехи... Тъй като бяхме с превозно средство, решихме да разгледаме острова. Тасос има подчертано планински релеф и редом с маслиновите гори, се редуваха и иглолистни. От дясно разглеждахме прекрасните заливи, а от ляво се натъквахме на новопостроени къщи. Пчелни кошери почти навсякъде се забелязваха по хълмовете. Говори се ,че освен добив на зехтин и мед, на Тасос има и златни залежи. Мраморът е другата забележителност на Тасос, изнася се в цял свят. Имахме възможност да видим колко камиона, натоварени с мраморни блокове ще преминат с ферибота. Старата столица на острова Панагия ни допадна много. Тя е запазила старата си градска архитектура.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ