Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Македония » Охрид » Охридското езеро

Охридски преживявания

Юли 2009  Автор: nade_em

Отново пътувам към Охрид – няма значение с коя фирма, с автобус, самолет или кола. Важното е до себе си да имаш любим човек, с когото да споделиш преживяванията си. А Охрид е наистина едно духовно място от България или близо до България. Пътуването е много приятно – спокойно движение по тесни прилично ремонтирани пътища, а по нататък и платени магистрали, зелени неизсечени все още гори, обработвана земя, колоритни селца с някак нов, но традиционен стил, много играещи на тумби деца. Полицаите и митничарите на граничните пунктове са необичайно експедитивни и любезни (?). Само въпросът на един от македонските служители „Братята Миладинови бугарски ли са или са македонски” ни показа, че трябва  да бъдем внимателни в приказките. Първата ни спирка е Скопие. Църквата „Св. Спас”, където е и гроба на Гоце Делчев непременно трябва да се види. От вратата усещаме светостта и спокойствието на това място. Впечатлени сме от иконописите и невероятната дърворезба на иконостаса. Млада госпожица емоционално разказва историята на храма и охотно отговаря на въпросите ни.


Следва разходка в Старата чаршия на Скопие – позната и все пак малко различна картина – много златарски магазинчета, чевлари, ташнари, прочутия бурек и баница со месо, няколко капанчета с гостоприемни и мили сервитьори, бързо приготвена пред нас скара – плескавица (голямо сплескано кюфте от телешко и като че ли малко овнешко), кебапченца (доста по-малки от нашите), печени ребра (големи и сочни – заслужава си да ги опиташ), симидени питки (много вкусни), разбира се люти пиперки и лют червен пипер, скопско пиво и веднага се настройваш на македонски вълни. За краткото време не успяхме да усетим съвременния град Скопие, но като всички столици застроен с високо строителство, еднотипни соцсгради, не чак толкова луксозни магазини и бутици, колкото искаш сергии и улични търговци, абе знаем си го… Вече бързаме за Охрид. Пътят се вие през прохладни планински местности и селца и не усещаме близо четиричасовото пътуване. В Охрид ни чакат домакините, при които ще нощуваме две вечери – Наумка е приготвила специална баклава, лозовицата и пивото са изстудени в естествено студените изворни води, които преминават през много дворове, ако искаш кафе или чай ще ти приготвят веднага, все едно че вчера си бил тук, толкова са сърдечни. Стаите са прилично обзаведени, достатъчно чисти са и сервизните помещения, дворчетата са зелени и с много цветя, вместо лозница на скелето е качено киви с много плодове. Отначало и аз си мислех, че правя компромис с квартирите вместо хотел, но сега определено съм на мнение, че в Охрид това е по-добрия вариант и искрено го препоръчам. Вечерната разходка по Охридската чаршия до пристанището и после покрай езерото е отморяваща. Спокойствието на езерото и полъха на ветреца те карат да забравиш всички тежнения, да се отпуснеш и да почувстваш вечността. Вечерта на терасата – салатка, ракийка и мохабети от  България, винаги имаме какво да си приказваме с Лилито и Владо.


На следващия ден - 4 юли е празника на Св.Наум – храмов празник и на Манастира, така че там ще отидем надвечер, когато намалее притока от богомолци от цяла Македония. Сутринта ще се возим на корабче и ще слушаме разказа на именничката Наумка за Охрид и Охридското езеро и ще пеем македонски песни. Идилия, както казва сина ни. Само един човек от групата не пожела да дойде на разходката и това разбира се беше моя мъж. Но нали все някой трябва да те изпрати и да те посрещне…Докато ни чакал, забележете, се запознал с един мъж, който работи във фармацевтична фирма, подобна на тази, в която работи той. Много неща са си казали, стигнали и до размера на пенсиите в Македония – забележете! Минимална 300 евро! Как няма да бъдат два месеца през лятото на Охридското езеро? А с нашата минимална не можеш да стигнеш до морето. Като слязохме на брега ни чакаха папараците със снимки, които са ни направили без да знаем, но поглеждаме,поглеждаме, пък си купуваме по една снимка за спомен. Разходката в стария град е невероятна емоция - амфитеатъра, Самуиловата крепост, църквите „Св.Климент”, „Св.Богородица”, „Св.Йоан Канео”, паметника на Светите братя Кирил и Методий (не може учителките да не се снимат пред него), Историческия музей, старите къщи, рибарския кей…За обяд сядаме в малко ресторантче на чаршията, чисто, приветливо, със сърдечно усмихнат млад сервитьор, който ни предложи македонски специалитети. И тъй като бях прочела всички отзиви за Охрид си поръчах телешка чорба , пиперки и шопска салата со лозовица, а после разбира се и скопско пиво с награди. Десерт - наумкина баклава, после хоп в автобуса  и към манастира „Св.Наум”. Преди това минаваме през прочутите Билянини извори, свързани със сърцераздирателна легенда (със сигурност ще я чуете от екскурзовода). Разкрасени и развеселени продължаваме. Пътят преминава нагоре покрай курортни селища с китни къщи и малко поизвехтели хотели(не че няма и ново строителство) по крайбрежието на езерото. Тук-там има плажове с едър пясък и камъчета, но водата е кристално чиста и прозрачна, цели пасажи риба грациозно си плуват около брега. Оживлението по пътя е голямо, тъй като днес е както писах  вече празника на Св.Наум. Едни хора отиват, повечето се прибират, но панаира действа с пълна пара – всякакви сергии, всичко се продава и купува, скарите пушат ли, пушат…Горе в манастира не стихва глъчката. Както в Бачковския манастир на празника Св.Богородица, така и тук се вият огромни опашки от хора пред църквата „Св.Арахангели” да запалят свещи (само отвън), да оставят дарове (почти всички носеха нещо), да се поклонят на гроба на Св.Наум и да чуят туптенето на сърцето му, ако са праведни. Отвън наливаме светена вода, снимаме се в двора с пауните и се любуваме на прекрасната гледка. Заредени духовно можем да си позволим тази вечер светски наслади. След дълго проучване и разбира се интернет справка решаваме да вечеряме в ресторант „Белведере” на пристанището. Голям ресторант-градина, жива музика, дискотека, що ти душа сака. Избираме панорамна маса, слушаме македонски песни и си мислим за македонска салата со пиперки и свеж патладжан, дали няма да е кьопоолу, а то се оказва доматена салата, както и да е. Ще ядем мешена скара со декорация или вешалица, или наденица. Всичко е пушено, малко по-твърдо месото, но с повече скопско пиво – бива. Значи за добра вечеря с повече пиене идва 10 евро. Пък като ни харесаха ония музиканти, пък като засвириха до масата, пък като заиграхме хора разни, всички гледат и се радват. Към 2 часа си тръгнахме, а по улиците народ като през деня. Но няма викове и ревове като у нас след дискотека - явно още не са достигнали нашето ниво.


Рано сутринта потегляме към Струга – накупили сме подаръците, всички са окачили охридски бисер, купили сме бонбони и вегета, малко баклава и лозовица, иначе как ще разказваме на домашните и приятелите. Обиколката в Струга е кратка – буйната река Црни Дрим – наистина водата е черна  от водораслите, къщата и паметника на Братя Миладинови – „братята от Струга”, малко занемарено и малко неуважено ми се стори това място. Пътуването към България е познато и както винаги си казвам – всичко беше много хубаво, но у нас си е най-хубаво. Ако ви е било забавно и полезно да прочетете и вие идете, на Охрида се насладете.


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ