Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Великобритания » Лондон » София-Лондон-Хелзинки

Wizz Air – пътешествие в цикламено-розово

Ноември 2009  Автор: pavlina2007

Когато човек прави нещо за първи път, винаги се чувства малко притеснен, а от друга страна, му е любопитно. При някои хора любопитството дори доминира и те обикновено печелят от това.


Няма да казвам, че прекарах почти безсънна нощ преди първия си полет с Wizz Air до Лондон. Още повече, че трябваше да пътувам за една непозната за мен страна. Финландия. Нискобюджетните компании са на пазара поне от 20 години и въпреки това, за мнозина те все още са непознати. Това са онези, които или малко пътуват, или предпочитат класиката. Те ползват традиционните авиопревозвачи и за тях не съществуват други в света, на които биха поверили живота си.


В 8.30 часа сутринта на терминал 1 на софийското летище беше оживено като в годините, когато терминал 2 беше още мечта. Полетът ми беше в 10.10, но реших да съм навреме на чекинга, тъй като в сайта на National Express в Лондон прочетох, че нискобюджетните компании много не се церемонят със закъснелите и 45 минути преди полета приключват с чекирането. Полет в четвъртък, освен Wizz Air, имаха още Еasy Jett, German Wings общо взето най-популярните евтини превозвачи в Европа.


Старото софийско летище си беше същото с две малки тоалетни, и те без закачалки за ръчна чанта. С отворено кафене, откъдето може да се купят напитки и сандвичи за полета, duty free магазин... Пътуващите бяха най-различни на възраст не само младежи, но и семейни с малки деца и детски колички, възрастни, имаше дори двама души в костюми! Младо симпатично момиче покани най-младите пътници и инвалидите, последва превозване с автобус... до еърбъс А 320 в цикламено-виолетови цветове. Той изглеждаше като детска играчка.


Вместо насила усмихнати стюардеси в официални тоалети и напудрени и с прически от времето на баба ми, на борда ни посрещнаха девойка и младеж в цикламени тениски като стари приятели, а не като гости. - Кое е мястото ми, че не мога да разбера? питам в недоумение.


- Тука няма места всеки сяда, където му хареса, - отговаря Гери, стюардесата.


Първата ми мисъл след този отговор беше: естествено всички места до прозореца вече са заети, тъй като съм една от последните! Така стигам до средата на пътечката и не вярвам на очите си: Свободно място до прозореца! Има чудеса! Мечтата ми беше да видя от самолет Ла Манша ще се сбъдне! Оказва се, все пак, че не всички искат да бъдат до прозореца.


Отварям бордното списание вместо сериозни материали с неприятен политически привкус чета за мистериозна гора в Румъния, където наблюдават необясними явления и за чешко момиче, което е луднало по бънджи скокове.


По навик очаквам традиционното ухание на топла храна, но се разнася само мирис на кафе. Което можеш да си купиш. В цената на билетите, които започват от 29 евро, не се включва храна, сега се сетих. Но тя може да се купи  чаша чай или кафе струват 2 евро; кроасан 2,5 евро, 0,5 л минерална вода 2,5 евро; чаша червено вино 7,5 евро. С две думи както на повечето европейски летища.


Честно казано, преди полета си мислех колко хубаво ще бъде ако ми сервират храна и колко зле ще се чувствам... Но, първо, ако исках, можех да си купя нещо, и второ, в продължение на 2 часа и 50 минути не усетих нито глад, нито жажда.


Кукленският самолет кацна в обещаното време на летище Лутън. Между впрочем, това беше второто нещо, което ме тревожеше. Къде е захвърлено това второстепенно летище и как от хамбар, едва ли не, е приспособено да приема самолети. Летище Лутън е едно от петте летища в Лондон и връзката с центъра на столицата е през 10-15 минути. Автобусният превоз, както навсякъде в Англия, не е евтин, но има и влакове. Друг е въпросът за връзката с другите летища; например двупосочен билет до Хитроу ми излезе малко солено, тъй като не се усетих да си обменя лири в София.


Самата аерогара е много дружелюбна, за разлика от огромните мегапортове, които плашат с човешките си стълпотворения. Точно на изхода са спирките за автобусите на National Express и до там може да се отиде с количка. Тъй като разстоянията в Лондон са си огромни, пътят до летище Хитроу, излиза около 2 часа при умерен трафик. До летище Гетуик - 3 часа.


Павлина Михайлова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ