Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » с.Скобелево » Етнографски комплекс "Дамасцена"

Хубава работа, ама българска...

Май 2010  Автор: maribnr

В България има много красиви места, които трябва да се видят. Едно от тях е Розовата долина. А май е месецът, в който цъфти роза "Дамасцена" - най-нежната и ароматна роза, от която се извлича българското розово масло. Нашата любителска група за народни танци имаше огромната радост да изживее емоцията на надиграването "Тъпан бие, хоро се вие", организирано от читалище "Жар" в гр. Казанлък. Уверявам ви, че няма такава тръпка и толкова заредено с положителна енергия място, както централния градски площад  на Казанлък в този ден! Изключителна организация, хора от цялата страна играят български народни танци, при това ги играят от душа и сърце!


Разбира се, след като приключи този фестивал на красивото българско хоро, всички състави се втурнаха да разгледат забележителностите на региона... А тук такива има много. Като се започне от безкрайното розово поле, с неговия аромат, който се носи във въздуха и който опиянява и размечтава всеки, премине се през Долината на тракийските царе, в която се чувстваш горд, че някаква частица от теб носи силата на непокорните траки и още - величието на Стара планина, с нейните изумителни гледки, потоци, водопади...... И тук е мястото, където ще ви събудя от този прекрасен сън. Защото, за съжаление неминуемо се стига до сблъсък с хората, които работят на такива места и които /според мен/ трябва да са изключително доволни, когато имат посетители и да са щастливи, че някой все пак решава да остави парите си в България, а не е отпрашил за близка Гърция или друга дестинация. Неминуемо се прави съпоставка с обслужването у нас и при съседите. Може да не сме им много драги, но поне не го показват. За съжаление в тези два дни изживяхме напълно противоположни емоциии - от пиянството на танца и розовата гледка пред очите - до гнева и не толкова розовите изживявания при останалата част от пътуването. Странно защо една група от 20-тина човека не бяхме добре дошли нито на Могилите в долината на тракийските царе, нито в заведенията за хранене.... Сякаш бяхме много, ама много виновни, че искаме да опознаем нашата си родина, че искаме да бъдем добре приети и доброто настроение, с което тръгнахме, да не бъде помрачавано от нищо и никого. Вярвайте ми, стараехме се да не обръщаме внимание на дребни недоразумения и да сме позитивни.... Но..... Това, което ни съсипа прекрасните два дни на емоция и помрачи финала на пътешествието ни беше посещението в Етнографски комплекс "Дамасцена", с. Скобелево, община Павел Баня. Тръгнахме за там с нагласата, че ще видим нещо уникално, ще се потопим в атмосферата на производството на българското розово масло, ще ни разкажат и покажат неща, за които само сме чели.... Е, тъй като са отворили и ресторант - ще хапнем традиционни български гозби. Но не обядът беше водещото да се отбием от централния път, да пропътуваме на зиг-заг и с подскоци по безумно надупченото трасе до този етнографски комплекс, а именно любопитството за нещо ново, различно, не видяно до сега. И така - криволичейки между дупките на шосето /които бяха ужасно много и ужасно дълбоки/ стигнахме до мястото. На вратата ни посрещна табелка с ценоразпис - вход 4 лева, снимане с фотоапарат - още два, снимане с камера - още 4 .... Нормално е, трябва да се плаща, за да може да се поддържа едно такова богатство. Никой не възропта и се подредихме за плащане.... Не щеш ли - в този момент се развали касовия апарат. Не можеше да издава бележки.... Нищо - казахме ние - ще влезем, ще поръчаме обяд.... докато стане, ще разглеждаме - на излизане ще платим. Така и направихме. А тук наистина има какво да се види. Направено е безспорно добре. Зашеметяваща градина с декоративни рози, в изумителни цветове и аромати! Водни площи, които носят романтика и прохлада.... Кът, в който е показано как се е правило розовото масло някога и съвременна розоварна, в която пък видяхме как това се прави сега. И седнахме да обядваме ..... Какво разочарование в тризвездния ресторант - порциите странно миниатюрни, цените странно високи! Пълно не съответствие на описаното в менюто съдържание и на гледката в чиниите.... Не дотам дружелюбен персонал. Искам да уточня - ние не сме буйна тийнейджърска група, която може да доведе до лудост някого. Всички сме хора между 25 и 50 годишни.... Изключително възпитани, съобразяващи се с реда и спазващи обществените норми. Та затова мисля, не предизвикваме нервни изблици при общуването с нас. Но тук не беше така. След дълги обяснения с персонала се стигна до там, че намалиха цената на обяда, като извадиха от калкулацията липсващите съставки.... няколко салатки, намален грамаж..... Не разбирам, защо изобщо трябваше да се стига до там. Но - това не е достатъчно. На изхода застанаха самият управител на комплекса и касиерката, която дойде в ресторанта и все пак ни прибра парите за входната такса. Разстоянието до изхода е някакви си стотина метра. Там ни провериха един по един за билети. Много обидно! Много изнервящо..... Нямаше как да не зададем въпроса "Що за отношение?!". Строеният конвой от управител, касиерка и още някаква от работещите там отговори - "Я, си отивайте! И никога повече не идвайте тук!" Може ли някой нормален човек да си го представи и да допусне подобно отношение! Разбира се, че няма да отидем пак. Но обидата остана. Защото ние нито сме изпотрошили експонатите, нито сме се напили (може би в цялата компания  двама души пиха бира - другите бяха на айрян и безалкохолни). Направихме оборот на заведението, на магазинчето с розовите продукти..... Жалко! Сега всеки от нас ще разкаже на своите приятели и по този начин ще загуби само Етнографския комплекс.  А можеше да е далеч по-добре.... Можеха с малко повече такт да ни спечелят и да ги рекламираме напълно доброволно и безплатно. Колко му коства на този управител да направи жест към посетителите - в 4-те лева вход да включи например една дегустация на сладко от рози..... една лъжичка от него няма да му струва повече от 20-тина стотинки. А хората ще се чувстват поласкани, ухажвани. На кого не би му харесало подобно посрещане в комплекса? Вместо това - пиян розовар ни обяснява технологията на извличане на розово масло, невротизирани сервитьорки ни поднасят малограмажния обяд, а силно раздразнен и меко казано невъзпитан и невъздържан управител ни изпраща с пожелание никога повече да не се връщаме там! Е, няма как - пак ще отида на почивка в друга страна, колкото и да ми е мила България! Защото се сещам за една реплика на чужденец у нас - много хубава природа, много хубава България - жалко само, че е населена...


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ