Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Златоград » Етнографски ареален комплекс

За един ден до Златоград и назад

Септември 2010  Автор: nade_em

За един ден до Златоград и назад

След едно предаване по телевизията за Златоград реших, че непременно трябва да отидем до там и сами да преживеем приятни емоции сред прекрасната природа наоколо и патриотичния дух на т.н. ареален комплекс. Настоявах да пътуваме със семействата на децата ни, за да опознават внуците ни родната България и да я обикнат. Отлагахме няколко седмици, докато тази слънчева събота съпругът ми реши да тръгнем сами към Златоград.

И така стъпка по стъпка…първо - справка от нета за подходящите маршрути, после – от инфо по телефона за ремонти по пътищата разбираме, че няма затворени пътища в района, вземаме малко дрехи, плодове, но за съжаление в бързането пропускаме   GPS и картата на България, но какво пък - нали всичко е познато и обозначено… Потегляме към Смолян - първия избран маршрут. Пътят е познат, приятен – Асеновград, Бачково, Бачковския манастир, Югово ханче и нататък – все хубави места, но от лоши шофьори косата ти настръхва(все бях виждала изпреварване, но пък в тунел не ми се беше случвало). Стигаме Смолян, хващаме улицата за Рудозем и Гърция, хоп на един мост знак забранено, започваме да въртим из града, никъде нищо не е означено, използваме информация „Един човек каза”, връщаме се обратно, стигаме до някаква бензиностанция, хайде пак назад (а по телефона ми казаха,че няма затворени пътища)…Добре,че родопчаните са любезни и един шофьор каза да караме след него. От тук нататък пътуването ми си стори безкрайно, мъчително и досадно. А природата в района на Мадан и Златоград е прекрасна. Най-после отворих очите си за Божието творение.

Златоград ни посреща пълен с туристи. Разбрираме, че около 22 септември в събота и неделя   се провеждат   Дельови празници, в чест на всемирно известния Дельо войвода, чието родно и лобно място е тук (има паметник на Дельо войвода). Тези празници  са голяма атракция за гостите на града.

Да паркираш в централната част на градчето си е истинско изкуство, тъй като софийски джипове са паркирали където и както си искат. Насреща ни се открива прочутото кафене, в което пием специално приготвено кафе на пясък, хапваме баклава и родопска баница. От тук започват приятните емоции. Ареалният архитектурен комплекс е онази прекрасна градска част от стари къщи, дюкяни, кафенета, музеи и църкви, в които не можеш да не влезеш и да не се потопиш в атмосферата на стари времена (входната такса за повечето музеи е 2 лв. плюс такса за снимки). Уредниците на Етнографския музей и Музея на пощите са изключително гостоприемни и не чакат пари, за да ни разведат и покажат експозицията. За мен представлява интерес Музеят на просветното дело и Килийното училище, които са в двора на църквата „Св.Георги Победоносец”. Сядаме на учебните скамейки, четем учебниците по „Хигиена”   и „Естествени науки”, надничаме в учителската стая, прочитаме похвалните думи за даскала, после запалваме свещички за здраве и успех в старинната църква „Св.Георги Победоносец”. За съжаление не можем да се помолим в най-старата църква в Родопите „Св.Богородица”, която специално отиваме да посетим, но не успяваме да разберем от никого кога ще бъде отворена (между другото видяхме, че идва свещеник от Смолян по график). От тук все по чаршията покрай   дюкянчета, работилници, къщи за гости, т.н. семейни хотели (има и спа-център за по-изисканите посетители) стигаме до Воденицата с трите водни съоръжения – валявица, тепавица и караджейка. От продължителното обикаляне се чувстваме приятно уморени и малко гладни. В механа”Воденицата” опитваме родопски ястия – качамак и пататник, които определено ни харесват. Златоградчани са много слънчеви и гостоприемни хора, всички ни поздравяват и сякаш се чувстваме част от златоградското общество. За съжаление почти всички легла в хотелите са заети, а така ми се иска да останем. Избраме за връщане втория маршрут към Пловдив през Кърджали. Пътят е добре асфалтиран, панорамата е невероятна – борови гори, слънчеви ливади, родопски овце и крави, белосани къщи, но малко хора, селца, близо разположени едно до друго. Внимаваме, за да не объркаме пътя, но никъде никаква табела, че се движим към Кърджали. Едва на 10 км.от града се появява такава. След Кърджали хващаме посоката за Хасково, но и там същото - трябва да минем Черноочене, за да видим табела за Асеновград. Толкова оскъдна и неясна е маркировка на пътищата, като че ли се движим в джунгла. Ами дупките по пътя към Новаково и натам… Но и това не може да развали настроението ни от приятното преживяване в Златоград.

И все пак да не забравяме: Златоград е в България, а България е нашата Родина – моя, ваша, на нашите деца и внуци.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ