Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Трявна » “Престолът на Мария”

Един невероятен уикенд в Трявна - “Престолът на Мария”

Януари 2011  Автор: Петинка Койчева

Един невероятен уикенд в Трявна - “Престолът на Мария” 


 


ЗЕМЯ, КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН,


НО ПО – ГОЛЯМА ТИ НЕ СИ МИ НУЖНА...




     Ще започна с малко предистория. Учила съм в едно и също училище от първи до единадесети клас, с едни и същи съученици (с малки изключения) и една и съща класна ръководителка – Уляна Йорданова. Завършихме преди 16 години и всяка година задължително се събираме на датата, на която беше абитуриенският ни бал – 21-ви май. Което не означава, че през другото време не се виждаме. Повечето от нас си останахме в Шумен и поддържаме контакт.


     И така след малко уговорки, обяснения и уточнения в края на октовмри, в събота сутринта десет ентусиаста в две коли потеглихме към Трявна. С нас беше, разбира се, класната ни Уля и внучката й Александра, която е на три годинки.


      До Велико Търново пътувахме в комплект заедно. J Но още на първото по-голямо кръстовище в старопрестолния град поехме в различни посоки... Необяснимо защо, единият шофьор реши, че пътят е направо, а другият автомобил зави наляво. Веднага се чухме по телефона и се разбрахме да се чакаме в Дряново в сладкарницата на центъра. Бяхме сигурни, че там би трябвало да има поне пивница или смесен магазин. Обаче... Пътувахме по някакъв тесен междуселски път, а аз си бях навела главата и си мислех за нещо свое. В един момент усетих, че нещо се случва. Чух клаксона на колата ни и попитах какво става. Бившата ми съученичка и настояща приятелка, която седеше до мен – Жанна, ми отговори съвсем спокойно, че сме се разминали с другата ни кола. Аз го приех нормално, докато не осъзнах какво ми е казала. Щом сме се разминали, значи единият автомобил се движи в обратна посока?! А уж пътуваме към една и съща крайна точка?! И се започна звънене по телефоните. Но и двамата шофьори бяха убедени, че се движат в правилната посока. Интересното е, че никой не спря, за да се изясним. Отново си уговорихме среща – вече в Трявна. J   Оказа се, че в следващото населено място един добронамерен господин спира всички коли с обяснението, че пътят нататък е в ремонт и, накъдето и да сме тръгнали, трябва да се върнем. Ето защо другите ни съученици се движеха в противоположната посока. Нашият шофьор  беше в настроение за спор. И се позабавихме, докато се разберат с човека, който ни съветваше да се върнем назад. Ние, останалите в колата, много се забавлявахме, защото според “навигатора” в нашата кола този път и това село изобщо не съществували на пътната карта. Спомена се и някакъв проход. И всички останахме доста учудени. Налагаше ли се да пресичаме Стара планина?!  Трявна като че ли би трябвало да се намира от нашата страна...


     Следващата ни спирка беше “Престолът на Мария”. УРАААААА!!! Най-после! Пристигнахме! След малко по-дългото от очакванията ни пътуване в крайна сметка бяхме стигнали до целта.


      А каква красота заварихме там?! Невероятна картина! Намирахме се на един хълм, в чието подножие беше Трявна. Всичко това се случи в средата на есента. Времето беше влажно и мъгливо. И може би точно заради стелещата се мъгла пейзажът изглеждаше приказен. Планината беше обагрена във великолепни краски! Зелено, оранжево, жълто, червено, кафяво, синьо, бяло, сиво...  Дъхът на човек спира при такава гледка! И в такива моменти всеки от нас усеща, че си заслужава да се живее този живот! Заради такива незабравими гледки и преживявания!


Арт семеен хотел  “Престолът на Мария” представлява три дълги едноетажни сгради. Преди много време това е било селскостопански двор и постройките са били със същото предназначение. Но днес: стаи за двама, за четиричленно семейство, две студиа с парно отопление, кабелна телевизия, уютен хол с камина и телевизор. И още: голямо дворно място с възможности за паркиране, разходки, спортуване, детска площадка, закрит басейн с лятна градина, джакузи, фитнес зала, рехабилитационни и козметични масажи, ресторант, коктейл-бар, електронни игри, билярд, дартс, конна езда с организиран пикник в планината... Не съм приключила с възможностите за страхотни преживявания! J В двора на хотела е построен параклис, в който могат да се организират семейни ритуали. Осигурано е 24 часово медицинско обслужване. А който желае може да изработи за себе си от художествените произведения, намиращи се в \"Галерия Изкуство\", тъй като техниката позволява всеки един от гостите да го направи.


     Посрещна ни Нино Нинов, един усмихнат и гостоприемен домакин. Набързо се настанихме по стаите. Там беше следващата ни приятна изненада!  Стаите ни бяха с по две легла и общ хол, където вече гореше камина. Супер! Холът беше страшно уютен. Може би заради свежите цветове и картините по стените. Произведенията на изкуството бяха изработени от собственичката. (Дано не бъркам, но моят спомен е такъв.) J   Даже мисля, че човек можеше да си купи нещо при добро желание.


     След кратко освежаване и отдих по стаите се срещнахме в ресторанта. Атмосферата там е предразполагаща към приятно изкарване, а ястията – прекалено вкусни! Докато се наслаждавахме на късния си обяд, съвсем естествено направихме подробен разбор на пътуването. Разбрахме се, че при следващо наше пътуване между двата автомобила трябва да има твърда връзка, за да се движим в една посока! J След няколко часа прекарани хапвайки, разговаряйки и смеейки се, вече нямахме търпение да се потопим в басейна... Лично за мен това беше най-вълнуващата и запомняща се част от уикенда. Водата беше затоплена! Чудесно! Като се има предвид хладният планински въздух навън, при басейна открихме нашето топло място за забавление. Играхме на водна топка, цамбуркахме в детския басейн, пръскахме се, бълбукахме, скачахме във басейна, наслаждавахме се на джакузито, устроихме си и състезание по плуване. И мога гордо да споделя с вас, че аз финиширах трета!  В една истинска надпревара щях да получа бронзовия медал!  Едно малко уточнение: аз бях трета от общо трима състезаващи се. J J J А през прозореца на една врата на басейна зърнахме и два красиви коня, които очакваха желаещите да ги пояздят. След къпането някои от нас се насладиха на релаксиращ масаж, направен им от квалифициран специалист. Почивката ни беше пълна!!!


      Вечерта ни започна с разходка из Трявна. Толкова е красива нашата България! За пореден път се уверявам в това! Самият град е много живописен. Разположен е в долинното разширение на Тревненската река. Гушнал се е в прегръдките на Стара планина, а тя се е надвесила над него като майка над люлката на своето невръстно детенце. Къщите са във възрожденски стил. Уличките са тесни и еднопосочни. Над Трявна цари някакво спокойствие, което те кара да се чувстваш в безопасност и сигурност. И след не много дълго търсене на заведение, в което да хапнем, се оказа, че компанията ни е голяма. Никъде нямаше свободна маса за десетина човека. А беше есен. Учудващо е откъде се взеха толкова много гости из заведенията на Трявна?! Може би така е трябвало да стане, за да се върнем в нашия си ресторант. Където изкарахме великолепно!


      След полунощ решихме, че ще продължим в едната стая, защото беше греховно да си легнем, след като сме дошли да се забавляваме... Последва великото нощно къпане, а към пет часа на следващата сутрин вече и най-издържливите на забавления от нас, бяхме омаломощени и жадувахме да си гушнем възглавниците и да заспим блажено. 


      Следващата ни среща беше към 11 часа преди обяд отново в ресторанта, където закусвахме с апетитни сандвичи и супи. Аз изядох с най-голямо удоволствие две порции шкембе – чорба, която беше приготвена невероятно вкусно! А когато поискахме да си платим, се оказа, че закуската е включена в цената на нощувката и нищо не дължим. Поредната много приятна изненада, поднесена ни от домакините.


      На връщане нямаше начин да не се отбием до Дряновския манастир. Още повече, че денят беше 26-ти октомври – Димитровден. Първо влязохме в манастира и си запалихме свещички. След това влязохме в Църковния магазин, разходихме се. Прекрасно кътче е ждрелото (каньонът) на Дряновската река. Природата наоколо е невероятно красива! Има народно поверие, че който хвърли стотинка от моста над реката във водата и си намисли желание, то ще се сбъдне. На всеки му се иска да вярва, че чудеса съществуват! Мисля, че нямаше човек от нашата компания, който не хвърли стотинка и не си помечта на моста. J На излизане от манастира влязохме в “захаропродавница” – магазин за сладкарски изделия. Ммм, какви вкусотии! Бонбони, близалки, целувки, фъстъковки... Там опитах най-вкусните ореховки на света!  Пресни, много орехови и слепени два по две с нещо средно между бяло сладко и сметана... В “сладкия” магазин имаха около двадесетина ореховки. Изкупих ги всичките до една. Защото малката ми дъщеря се казва Дима и беше именничка на Димитровден. Трябваше да почерпя приятелите си за здравето на детето. Да ми за живи и здрави и двете прекрасни дъщери Веселена и Дима!!! Ако нищо друго от моя пътепис не ви е впечатлило достатъчно, то дряновските ореховки сигурно ще ви накарат да си организирате една екскурзия до Дряновския манастир?!


      Успях ли да ви заинтригувам? Може би това ще направят снимките? А най-добре ще е, ако отидете до там! Защото каквито и думи да използвам, колкото и дълго и подробно да описвам уикенда в Трявна, нищо не може да се сравни с личното преживяване. Нали?!


       За пореден път се уверявам, че нашата мила Родина е невероятно красива! Но ние забравяме за това като че ли в забързаното си ежедневие. Пропускаме да се зарадваме на гъстите ни зелените гори, на ярко-синьото небе над нас, на слънцето, което ни се усмихва... А има толкова много неща, които могат да ни накарат да сме доволни от живота!  От нас единствено зависи да си доставяме радости! Убедена съм, че човек трябва да търси и да предизвиква положителните мигове!


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ