Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Кения » Найроби » Шаба - Бъфало Спрингс - Маунт Кения - Накуру - Найваша - Масай Мара

Масай Мара сафари

Декември 2010  Автор: SafariFan

Масай Мара е най-известния и най-богат на животни национален парк в Кения. Той е основан през 1948 и отстои на около 270 км югозападно от столицата Найроби. Разположен е в областта Масай Мара до границата с Танзания и представлява естествено продължение на най-известния танзанийски национален парк - Серенгети. На езика на масаите Мара означава петнист. Масай Мара и Серенгети обхващат заедно територия от 16 273 кв. км естествена среда за дивите животни на Африка. От тях 1519 кв. км принадлежат на Масай Мара. Той, заедно със Серенгети и Нгоро-нгоро (Танзания), са вероятно най-известните и популярни резервати не само в Африка, но и в целия свят.


Животинският свят на Масай Мара е изключително разнообразен и включва в себе си около 80 вида млекопитаещи. По време на миграциите на животни, 2 пъти годишно - при започване на дъждовете през юни на север и през октомври отново на юг, от южните части на Серенгети се преселват по над 250 хил. зебри, над 500 хил. газели Томсън и 1,5-2 млн. антилопи-гну, импали, слонове, биволи и др. защитени животни. Само по себе си това преселение представлява неописуема гледка, много наподобяваща библейско пришествие от религиозна картина. Жалко, че Декември не бе сезон на миграция. По време на миграциите хиляди животни стават жертви на лъвове, гепарди, хиени или крокодили при преминаване на реките. Някои загиват под копитата на себеподобните им в пристъп на паника. Птичият свят на Масай Мара наброява повече от 450 вида птици: щрауси, лешояди, орли, жерави, щъркели и др.


Ловът на диви животни в Масай Мара е абсолютно забранен. В миналото европейците са идвали по тези земи на лов. Понастоящем трофеите, които туристите носят обратно в Европа, са множеството снимки и впечатления от необятната Арфиканска савана.


Още преди да пристигнем в Масай Мара забелязахме първите животни: зебри и различни видове антилопи. Нямаше обаче смисъл да спираме да снимаме животните, тъй като ден и половина из саваната на Масай Мара бе пред нас. На входа на парка ни посрещнаха първите масайски жирафи. Докато чакахме гида да оправи формалностите по влизането в парка заснехме жирафите и стадо импали наблизо. След като формалностите по влизането в парка бяха уредени, започна и първото сафари. Не след дълго попаднахме на първото стадо слонове, а скоро след това забелязахме и първите лъв и лъвица. Явно обаче бяха се хранили скоро, тъй като не показваха признаци на желание да ходят на лов. Мързел бе хванал и степния орел на близкото дърво, който се припичаше на слънцето и като че ли чакаше плячката сами да падне в ноктите му. Следващите птици, които попаднаха под обективите ни бяха два жерава, едни от най-красивите птици на саваната. Скоро след това забелязахме в далечината стадо африкански биволи и колата ни отпраши към местонахожедението им. Спряхме на няколко метра от биволите и оставихме стадото да се изниже спокойно покрай нас. Между биволите видяхме и типичните за саваната брадавичести свине. До края на това следобедно сафари видяхме също водни козли, газели на Томсон и един седлоклюнест щъркел, чийто клюн бе оцветен в червени и черни ивици. Вечерта ни завърши с кратка фолклорна програма на местните масаи.


За следващия ден бяха планувани две сафарита: едно рано сутринта преди силното африканско слънце да е напекло, и второ късно следобяд когато обедната жега почва да губи от силата си и животните почват да излизат едно след друго от прикритието си за да търсят храна. Първото животно, попаднало под обективите ни бе петниста хиена. След това започнаха да се изреждат типичните обитатели на саваната зебри и антилопи: импали, топи, газели на Томсон. Особено сладки бяха малките импали и газели. Последва спирка на брега на реката Мара, където имахме възможността да наблюдаваме множество хипопотами, плуващи в реката, както и крокодилите препичащи се на брега. Недалеч от брега, кацнал на едно дърво африкански орел-рибар се оглеждаше за потенциална плячка.


Час по-късно бяхме отново на път из саваната. Най-напред пътят ни бе отново пресечен от петниста хиена, а скоро след това попаднахме на така наречената птица-секретар, която крачеше напето из саваната и гордо размахваше опашката си, наподобяваща химикалка за писане. Последва отново среща със зебри и антилопи: импали, гну, топи, а скоро след това под обективите ни попаднаха щъркели и ред пъстроопашати птици: жерави, рибарче, синявици. До края на сутрешното сафари видяхме също семейство брадавичести свине, павиани, бивол, чиято кална баня прекъснахме, семейство щрауси, жирафи, слонове, гигантска кана - най-голямата афроканска антилопа, водни козли. Група жирафи бяха последните животни, на които отделихме внимание преди да се приберем в лоджата. С интерес наблюдавахме как един жираф се бе разкрачил за да пасе: дългите крака не му позволяваха да достигне земята в нормално положение.


В четири следобяд бяхме отново на път. На прага на лоджата ни посрещна група обикновени токачки. След минути бяхме отново в откритата савана. Най-напред забелязахме когони, вид антилопа, а след това и група лешояди в клоните на едно дърво. Какво ли чакаха лешоядите? Имаше ли хищници наблизо, които да осигурят вечерята им? Явно да: гидът ни бе информиран, че наблизо е забелязана група лъвици и колата ни потегли към мястото. Тъкмо пристигнахме и видяхме лъвица, готвеща се да подгони стадо зебри. Но защо се бави? Оказа се, че от другата страна на пътя две лъвици бяха вече хванали плячка и осигурили храната. Нашата лъвица вместо да подгони зебрите им обърна гръб и се отправи към вече хванатата плячка. Лъвицата пресече пътя буквално на метър от колата ни, така че успях да я заснема в близък план. Скоро към трите лъвици от близката горичка се присъединиха още няколко. Лъвското пиршество започна, а ние наблюдавахме на 10-ина метра от събитието.


След около час гидът ни отново получи информация за забелязани наблизо хищници: този път гепарди. Разбира се потеглихме веднага. Скоро забелязахме групата, която се движеше към една обрасла с храсти и дървета извивка на реката Мара. Какво ли можеше да се крие в тази горичка? Скоро получихме отговор: зад горичката пасеше спокойно стадо импали. Атаката на гепардите бе мигновена. Преди да съм извадил апарата за снимки една от антилопите вече бе повалена и наобиколена от гепардите. Гепардите са най-бързите хищници, но могат да поддържат бързината само за кратко време. Този път времето бе напълно достатъчно за успех в лова. Приближихме се с колата на около 10-ина метра да наблюдаваме гепардите. Муцуните им се бяха покрили с кръвта на убитата импала. След около половин час решихме да се огледаме наоколо за други животни: ни следа от зебри и антилопи. За сметка на това група лешояди и две петнисти хиени търпеливо чакаха реда си за останките от импалата. Недалеч стадо павиани бе на път към горичката на брега на река Мара. Гидът ни обясни, че през нощта павианите спят по дърветата, а не в откритата савана. Денят приближаваше към края си така че бе време и за нас да се прибираме обратно в лоджата. Хвърлихме последен поглед към гепардите: пиршеството бе в края си. А това бе и края на нашето Масай Мара сафари. На другия ден ни чакаше дълъг път в посока Танзания.


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ