Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Италия » Верона » Къщата на Жулиета

Моята италианска разходка

Май 2011  Автор: Росица Кирилова

Магията на Италия винаги ме е привличала неудържимо...Езикът им е като песен, мек и любяш и някак всичко ми е познато.


Тази година най-сетне осъществих една мечта - да видя Венеция и Верона. Летяхме с полет на Уиз Ер до Бергамо, бяхме с група от 43 човека, което наистина не е от най-приятното, тъй като винаги трябва да се съобразяваш, но пък за 2-та дни, които имахме в Италия (след това екскурзията продължаваше в Хърватска) нямаше как да се видят толкова места без екскурзовод и точна програма.


Обиколката започна от Верона - известният град на влюбените Ромео и Жулиета. Обиколихме най-известните площади Бра и Ербе, местния пазар, след което се отправихме към къщата на Жулиета, където имаше страшно много ученици. След това имаше време за свободна разходка из каменните улички с модерни магазини и много изкушаващи сладоледи! Опитах най-вкусния сладолед в живота си - Pistaccio (шам фъстък) - явно съм пристрастена към него от както ядох баклавичките с шам фъстък в Истанбул. После седнахме до фонтана на площад Бра, с гледка към Арена ди Верона, където някога са се сражавали гладиаторите и новата сграда на Гвардията, както и останки от някогашните крепостни стени на града.


Беше очарователно спокойно, въпреки многобройните туристи, някак много релаксиращо. След цялата екскурзия, като че ли въздействието на Верона беше най-силно и най-много усетих италианския дух именно там.


Вечерта пристигнахме в местното курортно градче Лидо ди Йезоло, почти към залез слънце. Беше тихо и спокойно, въздухът беше невероятно чист и свеж, миришещ на цветчета. Екскурзоводката успя да ни издейства една вечеря в китно ресторантче наблизо, където малко по-късно се събра половината група и хапнахме вкусна паста, както и основно ястие с чаша бяло вино.


Разходихме се до плажа и установихме колко обширна и дълга е плажната ивица, с много и приветливи малки и големи хотели, барове, ресторанти и магазини. Казват, че лятото градчето става много привлекателно за туристи и е много по-оживено. Дори успях да топна крак в Адриатическо море и установих, че водата е хладка, което за май месец през нощта е супер странно.


Хотелът беше 3 звезди, порядъчен и чист, имаше всичко необходимо в стаите, както и огромна тераса. На сутринта, преди закуската още, с приятеля ми отидохме развълнувани до плажа за да го видим на дневна светлина. Уникално чисто и свежо беше там, пясъкът блещукаше като златен, въздухът беше напоен сякаш с примамлив парфюм... Решихме да посетим това място при първа възможност!


Тръгнахме за Венеция с автобус. Първо през двата острова - Мурано и Бурано, откъдето си закупихме страхотни сувенири. Мурано е известен с производството на стъкло, а Бурано - на дантели. На мен лично Бурано повече ми въздействаше, като град на художници и рибари, шарен, приветлив и отзивчив.


Към обяд бяхме във Венеция. Обиколихме площада Сан Марко с Двореца на дожите, Часовниковата кула, сложихме си маските, закупени от островите и почти като на карнавал :))) Бях разочарована от факта, че липсват прословутите гълъби на Сан Марко, но... явно огромните групи туристи са ги постреснали. Катедралата Сан Марко е доста внушителна, разгледахме я и отвътре, сетне седнахме на стълбите до площада да хапнем по един сандвич. В кафе Флориан свиреше оркестър с нежни италиански напеви, оказа се, че има и младоженци :) Сетне се отправихме към малките улички, за да стигнем до моста Риалто, откъдето са най-хубавите гледки към Канале Гранде (Големия канал). След моста умишлено се изгубихме в малките улички, за да се потопим изцяло в атмосферата - малки каналчета, гондолиери и мостчета... уникално! След кратка разходка по оживените търговски улички с хиляди сувенири и ресторантчета, се отправихме обратно към Сан Марко, за да се срещнем с групата.


Мисля това лято отново да отида там, само че на почивка, и този път да си отделя време и за някой друг италиански град наблизо...


 


 


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ