Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Египет » Александрия » Александрия

Ето ме тук, където оставих сърцето си!

Ноември 2009  Автор: Lagrima Fria

Когато стъпих за пръв път в Египет, не можех да повярвам, че това се случва! Беше един сън, една магия. Имах чувството, че за тези 3часа път съм пристигнала в София, но това чувство много бързо изчезна когато самолета отвори врати - беше есен, и изведнъж от 8 градуса попаднах в сауна на 42 градуса, а беше един през нощта! Казах си "Боже, как ли ще преживея утре през деня?!"


Пристигнах в Хургада, но чрез вътрешен полет на сутринта в 6 ч. излетях за Кайро. За пръв път видях необятната пустиня, от високо, красота. В 7 вече бях на летището в Кайро, а от там започна приказката на живота ми. Пирамидите, сфинкса, музея, зоологическата градина - само който не е ходил не знае какво е чувството да се докоснеш до тези неща. А това чувство не може да бъде описано, то може да бъде видяно, усетено, преживяно...


Египет е страна за която може да се говори много. И най-различни неща. Много е важно, когато тръгваш натам, да имаш ясната представа къде отиваш! Това не е Европа, няма го лукса, няма ги скъпите коли (всъщност има, но от прахоляка не лъщят така, както у нас, та почти не се забелязват). Първото нещо, което те посреща в Египет, е адската жега (ясно изразена в летните месеци и поносима, дори преминаваща в хлад през зимните); прах, който няма как да се избегне, пустиня е все пак; и накрая миризмата на овнешко (особено ако наближава някой аид (празник) - тогава живи овце се изкарват дори насред центъра на Кайро, от всякъде висят агнешки бутове по уличните сергии...). Хората са много, бутат се, крещят, колите бибипкат, а светофари и пътни знаци почти няма (а ако има-те не се спазват). Попадаш в един световъртеж, от който имаш чувството, че няма измъкване. Това, разбира се, се отнася за Кайро, по курортите е спокойно. Няма да се впускам в подробности, само ще кажа, че Египет е страната, в която оставих сърцето си.


Влюбих се в пирамидите, толкова величествени, красиви, от далече имаш чувството, че ще ги събереш в шепи, но когато пристигнеш се чувстваш сякаш те са те приютили в своите.


Влюбих се в лукса на "Grand Hyatt", където изживях едни от най - прекрасните моменти в живота си, последвани от непретенциозността и непринудеността на Хан ел Халили - толкова натурално и естествено място, където можеш да се слееш с местното население, пиейки египетски чай в някое от импровизираните кафенца или дори на тротоара пред джамията "Al-Hussein".


Влюбих се в парковете и палмите на Египет, в бейби-бананчетата, липсват ми много и онези малките будки за плодов фреш, на ъгъла на всяка улица!


Влюбих се в морето на Александрия, онова, което на пръв поглед ти напомня нашето, но когато вдигнеш поглед няма да забележиш нито един турист, а само местно население, което е изградило своя начин да се забавлява- никой не се пече на плажа (те все пак тен си имат, а и религията не позволява голотии), мъжете седят на столчета под чадърите, играят Домино или Табла, а жените се занимават с децата.. Едно от нещата, които ме впечатлиха в Александрия, бяха многобройните хвърчила, които всички пускаха, нямаше семейство без хвърчило! Както и огромните раци, които няма къде другаде да опиташ! Много може да се описва и разказва за Египет, но няма по-голямо щастие от това да стъпиш на египетска земя и да въздъхнеш - "Ето ме тук, където оставих сърцето си!"




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ