Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Велико Търново » Патриаршески манастир

Патриаршески манастир “ Света Троица”

Юли 2011  Автор: milkovi2006

Вече на няколко пъти бяхме изминавали стръмния път нагоре към  скътания сред високи скали, съхранена средновековна духовност и усещане за безвремие Преображенски манастир. И колкото пъти стремително да изпращахме погледите си навред и наоколо от  височината му – все си обещавахме едно и също нещо. Да се изкачим отново по стръмния път, виещ се нагоре и сякаш символично извисяващ собствения ни дух там нейде до невидимата небесна сила, но това изкачване вече да бъде от другата страна на шосето Русе – Велико Търново. На срещуположната страна на манастира “Свето Преображение”, сгушен под отвесните и непристъпни скали над пролома на река Янтра, свой живот, история и съществуване имаше друг манастирски комплекс – “Света Троица”, познат и като Патриаршески манастир.
В отговор на собствения си интерес, установяваме, че всички данни за въникване на манастира отвеждат към далечната 1070 година, когато най-вероятно тук   за обител е била използвана естествена скална варовикова кухина, а надпис, намерен в основите на олтара на някогашната църква гласи: “Тази църква Света Троица е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ.” Няма сведения колко време мястото е било обитавано, но със сигурност се знае, че през 1368 година тук намира убежище и спасение отшелникът Теодосий Търновски – верен последовател и привърженик на християнското учение исихазъм . Заселването му в малка пещера от скалния масив над днешния манастир, принуждава най-близките му съмишленици да идват често тук, за да търсят духовен съвет или чисто човешки диалог, което много скоро довежда до образуване и разрастване на монашеската общност. Към нея, не след дълго се присъединява и бъдещият патриарх Евтимий, поел ръководството и длъжността игумен на манастира след внезапната смърт на Теодосий Търновски.
Именно поради това, манастирският комплекс се сдобива и с названието Патриаршески. Точно тук, под умелите наставления и упорития труд на двамата наши видни книжовници, започва да се извършва превод и препис на църковно-славянски книги, с което се полагат и основите на Търновската книжовна школа. И тъй като всичко се случва през тежките години от края на Второто българско царство, поставено под реална заплаха от наближаващите османски орди, манастирът „Света Троица”  отдавна се бил превърнал в любимо място за българския цар Иван Шишман, който често прекарвал времето си тук в разговор с Патриарх Евтимий за бъдещето и съдбата на държавата. От  легенда всички знаем за необикновената история на Евтимий, пред който по време на защитата на Търновград и при отказа му да приеме ислямската вяра, вдигнатата ръка на палача се сковава внезапно във въздуха. Това неочаквано от турците действие, се приема като свещен знак и те са принудени да помилват защитника на Търново, като го пращат на заточение.
Оттук нататък, тежката участ, сполетяла повечето български църкви и манастири, не подминава и Патриаршеската света обител.  Обезлюдена и изоставена за дълго време, едва към средата на 19-ти век започва работата по възстановяването й. Малко преди Освобождението – в периода 1846-1847 година, нова църква тук е издигната от самия Майстор Кольо Фичето и изографисана от Захари Зограф. За съжаление, разрушителното земетресение от 1913 година не оставя никакви следи от работата на тези български гении.
Църквата, която днес посреща поклонници от близо и далече зад зидовете на Патриаршеския манастир е строена в по-нови времена, а архитектурният й план няма нищо общо с идеите на Уста Кольо. Вътрешността й все още не е покрита със стенописи и продължава да е измазана само с бяла вар. А въпреки, че до 1946 година манастирът официално е мъжки, след пристигането на първите жени, потърсили усамотение – вече е преобразуван в женски.
Още с обещаното на самите себе си преди време пристигане тук, откриваме едно спокойно, красиво и напоено с чиста вяра и много дух място. Високите непристъпни скали, малкото езерце с рибки до входните манастриски порти, пъстроцветните лехи с дъхави цветя, кладенец с купол, изрисуван с шестокрили херувими, малък параклис, посветен на Исус, тихите и безшумни стъпки на монахините – естествената и неподправена светла атмосфера сякаш ни погълна и превърна в миг от безвремието, за да ни напомни колко преходен е светът и колко незначителен може да бъде човек в дребните си стремежи и желания, ако я нямаше вярата.... Да, вярата, от която има за всеки! Нужно е само да потърсим изворите й, за да отпием глътка сила от вечността.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ