Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Италия » Рим » Рим

Вечния град

Септември 2008  Автор: A. Karaulanova

Ние летяхме до Рим и бяхме само там, за три дни. Нали имах специален повод - моята годишнина и реших да си направя подарък - едно малко вълшебно пътуване. И така си беше. Там пристигнахме в прекрасен слънчев и топъл ден, всеки с по една чанта ръчен багаж и понеже бях запазила билети оттук - знаехме къде отиваме - имах карти, принтирани от компютера с очертан маршрут и всякакви подробности, които можеш да си помислиш, за да направиш пътешествието приятно. Автобус ни закара до центъра на Рим, а аз бях запазила хотел на триста метра от Колизеума. Като застанеш на уличката пред хотела и погледнеш напред просто цятото пространство се запълва от величествената постройка. Това е незабравимо.


Римляните, обитаващи вечния град днес, ми бяха много смешни. В тях има нещо ганьовско, балканско и нещо друго южняшко припряно, но не нервно. Доста ми напомняха на софиянци от времето на 80-те, както аз си спомням атмосферата. Може обаче и да греша, защото все пак за три дни не е много лесно да наместиш представите в една картина. В самия град ми хареса всичко, с буркотията и цялата смесица от древно и съвременно, туристите и местните хора, но наистина умопобъркващото е, че там има сгради, величествени и невъзможни, тържествени, красиви и превземащи и всички те са построени, за да са тук след две хиляди години.... Това е нещо, което всеки жив човек трябва да изпита и да види. Хайде, всички знаем, че римляните са имали роби, че са имали много пари, че са изобретили цимента - добре де, ама оттогава досега къде има такова мислене, такава психика, такъв мащаб - нали те не са изчезнала цивилизация, нали потомците им са още там.... Защо оттогава досега нищо такова не е построено. Няма сгради, които да се строят за да са завинаги. Няма такова мислене, няма такива хора. Това не мога да си го обясня - там ми се струваше, че все едно са дошли извънземни, построили са неща и са си отлетели обратно. Много странно усещане, още повече, че самите римляни през вековете са оплячкосали и откъртили къде що мрамор има по старините. До средновековието Колизеума си е бил облицован с мрамор, докато на римляните не им е дотрябвал да го смелят на прах и да си бъркат цимент за къщите и така са изчезнали статуите, облицовките, седалките, ступалата. А сега, тантурести римляни в древни облекла гордо се снимат с туристите и висят пред Колисеума с файтоните и посраните коне да повозват, които пожелае като при нас на морето. Отидохме и до Ватикана за един ден почти - и виждахме папата. Както се казва - да отидеш до Рим и да /не/ видиш папата. Не, че бяхме близо, но го виждахме отдалеч и го снимахме /още не съм виждала снимките на компютера, само на малкото екранче на фотоапарата/.


Опитахме и пици и спагети, сега моите хора не искат да ги виждат за поне месец напред. Хубави са на вкус, но аз не си падам по тесто и не съм най-добря ценител. Сладоледът е националната им храна. Сладоледаджийниците, наречени "Гелатериа" са отворени до един часа след полунощ и винаги има хора, които наминават и купуват прекрасния сладолед в специални вафлени фунийки. Хапват си пътем или вътре в магазинчето на крак. Толкова много мога да разказвам, а няма как да седя тук и да си пиша, ще пробвам в по-дълги разказвателни форми :)




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ