Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Банско » Рила

Круиз из Рила

Ноември 2008  Автор: duza78

Преди около 10 години (господи колко бързо върви това време) един приятел разчерта едно маршрутче по картата на Рила планина и на майтап - на истина организирахме едно екскурзионно . Бяхме весела компания , екипирани и с тежки раници на гърбовете късно вечерта чакахме влакът да потегли , за да ни отведе до стартовата точка на нашето пътешествие .
Първата хижа , в която отседнахме беше „Мальовица”, под самия връх .Отпред на една полянка имаше дървени маси , на които похапнахме изморени , поради все още нераздвижените ни крака и разцъкахме карти докато изчаквахме да ни настанят.Стаичките бяха малки с по 2 легла , но приятния чист въздух нахлуващ от прозорците създаваше пространство .
С жадни погледи за покорение се любувахме на величествената висота на в.”Мальовица” , но никой не посмя да се опита да се качи , знаейки че на другия ден ни очакваше първия сериозен преход преминавайки през скални препятствия .
Вечерта премина с як купон леейки се бира и слушане на музика (без , която ние неможехме да живеем).
С горещо кафе в прохладната сутрин се разсънвахме гледайки осветения връх от слънцето . Такива моменти немогат да се опишат с думи , трябва да се изживеят !
С бодри сили потеглихме към втората точка от маршрута (със сигурност ще объркам последователността му , но се надявам да ми простите , все пак минаха доста години от тогава ;)).
Лошото беше , че още в началото трябваше да се изкачим по една скална стена (а знаете какво изпитание може да е това за „градските крака”) , но стискайки зъби , помагайки си един на друг успяхме да издрапаме .Горе направихме кратка почивка и горди от постигнатото наблюдавахме от високо отсрещния връх , който вече небеше чак толкова висок за нас . От другата старна на скалите започнахме да се спускаме по тревиста пътечка , която ни отведе до едно кристално чисто езеро (на , което немога да кажа името , съжалявам), на чийто бряг похапнахме .
Това беше най-вкусния обяд в животами с доматки и хляб !
В късния слетобед бяхме пред портите на Рилския манастир.След като се настанихме в близката станция , където се оказа ,че ще спим всички в една стая , посетихме културния паметник на България .
Вечерта беше доста по-тиха от предишната , героите бяха уморени !
Следващата хижа в , която се настанихме се състоеше от свързани малки дървени къщички скрити в планинските гори под надзора на една възрастна жена . На 1 метър пред стаите минава поточе , което правеше картината неповторима (затворете си очите и си го представете........страхотно, а ?!).От среща на една поляна се бяха настанили т.нар.”Бяло братство ” в бели палатки , естествено .
Вечерта премина край „лагерния огън” в щур купон !
На следващия ден ........ не ни беше ден !Времето се развали , гръмотевиците над нас бяха ужасяващи или поне така ми се струваха на мен , поради мисълта , че няма къде да се скрие човек през близките 2-3 часа . Поодухани от вятъра , поизмокрени от дъжда стинахме поредната хижа „Рилски езера”.Там стаите бяха страхотни , добре обзаведени ( културна работа ).Все още немога да си простя , че за втори път бях на тази хижа , толкова близо до „седемте рилски езера ”, а без да успея да ги видя  .
Май ще трябва да отида трети път !!!
Подобаващо на обстановката и нашата вечер премина културно.
Поредната цел е х. „Македония ”, не бях очарована , сигурно не съм истински турист. Нямаше ток , хижата беше почти празна , за разлика от предходните , а хижаря немного приветлив човечец , отпиващ нещо от желязно канче .
Прекарахме времето в игри на табла , карти и занимавка с хижарското куче , което беше по-дружелюбно от стопанина си .”Командира ”на групата ни подготвяше за предпоследната точка в нашето екскурзионно .Трябваше да слезем в Пирин , преминавайки през местността „Кончето ” и да отседнем в х. „Яворов”.За зла участ по време на последния преход си изкълчих глезена и ме посъветваха да мина по горската пътека до хижата , без да ги съпровождам на „Кончето”.След разказите им за опасността , която е трябвало да преживеят минавайки от там , за момент се зарадвах , че пострадах ;).А и адреналинът ми си беше на ниво и без рискови ситуации , тъй като изпитвам ужас от змии и през целия преход бях нащрек.
Хижата беше уютна и добър избор за завършек на планинския круиз .
Изходна точка за нас беше Банско.Пренощувахме в туристическа станция на центъра в града . ГЛЕДАХМЕ ТЕЛЕВИЗИЯ , какво щастие за мен !
Пейзажът , който заобикаля града ме натъжи , че пътешествието е към своя край , а в същото време подклаждаше любовта ми към величествената българска природа .
Вечеряхме в малка , но страхотна механа , всеки сантиметър беше означен с някакъв символ от българския бит .Там ядох най-вкусния таратор , пих най – готината бира и се веселих от все сърце !


Благодаря на човека , който е измислил тази игра в сайта , че ме накара да се върна към толкова хубави спомени !!!





ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ