Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Португалия » Лисабон » Лисабон

Едно септемврийско лято в Лисабон

Ноември 2008  Автор: tany666

03.30 часа – алармата на GSM-а звъни неприлично рано. Навън е тъмно и ужасно рано. Ставам трудно чудейки се защо по дяволите трябва да ставам толкова рано. Изведнъж имам проблясък – днес заминавам за Лисабон и трябва да хвана самолет от аерогарата в 6.05 часа. Е няма как – хващам багажа, викам такси и ето ме на летището.
4.20 ч.-още няма почти никой тук. Защо по дяволите искаха толкова рано да съм тук – в инструкциите пише да се явим на летището два часа преди полета. И аз нали пътувам в чужбина за първи път и им повярвах. Е ще почакам – какво да се прави. Тамън си мисля какво ли ме очаква – за Лисабон знам само че е столица на Португалия, че бил най-ветровития европейски град и че няма директен полет София – Лисабон, а трябва да се прекачвам на Франкфурт.
Времето минава някак неусетно и ето ме в самолета на Луфтханза. Оказва се че самолетът е пълен и излитаме по разписание и с немска точност – в 6.05 ч. Толкова е хубаво да гледаш земята от птичи поглед и да виждаш облаците – бели и пухкави на една ръка разстояние. След около 2 часа кацаме във Франкфурт. Ужас – тук трябва да чакам около 5 часа до прекачването за Лисабон. За щастие имам спътник, който познава Франкфурт и любезно предлага да се разходим по река Майн, за да видим франкфуртското сити с високите модерни сгради на банки и красивите стари готически катедрали до тях.
9.00 часа франкфуртско време – след като се преборихме с автомата за билети за метрото срещу 3.55 евро си закупихме еднопосочен билет до ситито. Стигаме за около 15 минути до централната им гара и веднага хукваме да разглеждаме. Едва 19 септември е, но тук е студено и германците ходят с шапки и шалове. Слънцето само щипе. Невероятно е съчетанието между стари и нови сгради.
Разхождаме се по река Майн, и за да се стоплим решаваме да седнем да изпием по един чай. Заведението е приятно, чаят е разкошен-истински сушени плодове в пликче. Наоколо по масите седят мъже в костюми с лаптопи, които не откъсват погледи от екраните.
Не ни се тръгва, но вече е време да тръгваме обратно към летището, за да не си изпуснем самолета до Лисабон.
Летището на Франкфурт е огромно - имам чувството, че ще се загубя тук – има толкова много гейтове. Оказва се, че нашия е последен – вървим и сякаш все не го стигаме. Е най-сетне сме там където трябва и се качваме в самолета – той се оказва огромен и пълен. Много туристи от Западна Европа отиват за няколко дена на почивка до Лисабон.
След около 3 часа с комфортен полет отново на Луфтханза пристигаме на португалска земя. Слънцето грее дружелюбно и изглежда топло. Слизаме от самолета и с радост се наслаждавам на летните температури. Тук е 16.00 часа и съм спечелила 2 часа от часовата разлика. Настанявам се в хотел Ибис, който се намира в близост до площад Салданя. Хотелът е 10-етажен, двузвезден и се оказва изключително приятен. Стаята ми е на първия етаж – с хубаво голямо легло, диванче, гардероб, плазмен телевизор и климатик. Всичко блести от чистота - оказва се, че стаята се чисти всеки ден и бельото се сменя ежедневно – ама че луксозен двузвезден хотел.
Решавам да използвам времето и да се разходя до старата част на града - Баксия (Baixa), която е на брега на река Тежу. Улиците по които вървя са изпълнени със стари сгради, целите облицовани в плочки – навремето така се е строяло, тъй като плочките са били най-евтиния строителен материал.
Неусетно в приятната разходка стигам до моята цел Baixa. Тук е площад Прака де Комерсио – огромен и пълен с туристи. Площадът е срещу статуята – мини копие на Исус Христос в Рио де Жанейро, която се намира на другия бряг на река Тежу.
Лисабон е изобилие от красиви паметници и площади, палми и красиви сгради. Има толкова много неща за разглеждане и хубави улици, малки ресторантчета с изпълнение на Фадо на живо – нещо, което задължително трябва да се чуе, види и преживее.
Разположен по десния бряг на река Тежу, центърът на града Баксия е разположен в област от 18 век около Росио. На изток от арката Praça do Comércio се намират средновековният квартал Алфама заобиколен от замъка Свети Георги.
На запад е Bairro Alto – кварталът с малките заведения, стръмни улички и изпълнение на Фадо на живо. А най-западно се намира Белем, с кулата Белем-символът на Лисабон от където са тръгвали всички португалски мореплаватели да откриват нови земи и същевременно е пазела входа към Лисабон откъм река Тежу. В близост до кулата Белем се намира Паметникът на откривателите.
Тук се намира и Манастира Жеронимуш - Jerónimos Monastery, построен през 15 век – културния символ на Лисабон, класифициран като световно богатство от ЮНЕСКО.
Едно от най-интересните и приятни места в Лисабон, което лично на мен най-много грабна сърцето ми и които не бива да пропускате е най-големият в Европа и втори по големина в света океанариум (Осеанарио да Лишбoа – както го наричат португалците). Отправям се с метрото към него.
Разположен на брега на р. Тежу близо до мястото на вливането й в Атлантическия океан, Океанариумът е една от централните сгради на огромния комплекс, построен специално за ЕXPO’98 в Лисабон, който беше посветен на природните богатства на Земята. Проектиран е от американеца Питър Чермаеф.
Тук с билет за 10.50 евро имате възможност да се потопите в дълбините на океана и да се насладите на света на рибите.
Централният аквариум разположен в средата на сградата е с вместимост повече от 5 млн. литра вода и височина 7 метра. Можете да го разгледате изкачвайки се на двата етажа за посетители около стъклото му – там е представен животът в топлите морета и океани. В полумрака на сградата всичко е приглушено и някак дискретно – усещането за дъно на море с характерното си осветление и звуци, които се долавят идващи от всички страни, е невероятно силно. В близост до очите ви плуват скатове, малки акули, октоподи, риби меч, разни невероятно красиви малки и средно големи риби с цветове на дъга, миди, морски звезди и охлюви в мирно съжителство на различни нива според жизнената им среда в естествени условия. Около централния аквариум са разположени още няколко по-малки аквариуми и басейни, които представят общо 100 различни вида жизнена среда в Световния океан. Особено приятно е при видрите и пингвините, където има съвсем истинска зимна обстановка, пресъздаваща всъщност арктическото лято.





В прекрасната петъчна сутрин решаваме да се отправим с влакче към Синтра – наречен от Байрон “Възхитителна райска градина”. След първоначалното ни объркване, че влакът тръгва от гарата при река Тежу се оказва че за Синтра трябва да отидем до гарата при зоологическата градина. Е добре, че метрото е бързо и стигаме за няколко минути на вярното място. Там разбираме, че влакчетата до Синтра са на 20 минути и двупосочен билет струва 3.20 евро. Купуваме си билет и се качваме. За около 40 минути пристигаме в сърцето на Синтра. Слизайки на гарата веднага виждаме надвесена крепост на върха на съседния хълм. Отправяме се по уличките на Синтра. Всичко е много красиво. Искаме да стигнем до крепостта, която сме видели на гарата и до замъка Пеня за който сме чули че е символът на града.
В центъра на Синтра се намира Националния Дворец, с красиво изрисувани стаи и с два големи комина във формата на конус
За да стигнем до крепостта вървим нагоре към хълма по криволичещо стръмно шосе което сякаш няма край. Вече сме ужасно изморени - вървим поне час - за наш късмет минава рейс 434, който ни качва срещу билет за 4 евро с който можем да пътуваме цял ден. Рейсът ни стоварва точно пред крепостта на маврите. Купуваме си билет за 4.50 евро и започва нашата разходка по камънаците. Крепостта е построена през 8 -9 век от маврите откъдето идва и името и- мавърска крепост. Разхождайки се по крепостните стени оставам без дъх докато се изкача на най-високата точка докато спътниците ми ме чакат долу респектирани от височината. Е аз се престраших и се изкачих - усилието си струваше - откри се невероятна гледка към Синтра и океана, който се синее в далечината.
Удовлетворена от разходката в миналото и изкачването по баирите се отправям със спътниците си към следващата ни цел – замъкът Пеня, който също съм видяла от крепостта кацнал сред зеленината на съседния хълм.
Замъкът е кацнал на върха на хълм и е сгушен в огромен красив парк пълен с екзотични растения и дървета.
Замъкът Пеня – Palacio da Pena е построен през 1839 година от Фердинанд Кобургготски върху руините на манастир от 16 век като стилът на замъкът е интересен смес от готика, романтизъм и манюелин. Той е символ на португалската архитектура по време на Романтизма. Срещу 8.50 евро се потапяме в средновековен лукс, кралски луксозни покои, невероятни картини и порцеланови съдове. От стените ни гледат портрети на крале и кралици живяли в този замък.
Всичко хубаво си има край - моето първо пътуване в чужбина трябва да приключи и да се прибера у дома. В сърцето ми остава прекрасния спомен за едно невероятно преживяване и красиви снимки.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ