Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Казанлък » Казанлък

Пътешествие в долината на тракийските царе

Ноември 2008  Автор: tany666



В слънчевото ранно утро на 21.06 една сериозна група от любители на екскурзиите и българската природа и история се отправяме към Казанлък-градът на тракийските царе. След около 3 часа и половина пристигаме в уютното градче. Оказва се, че в Казанлък има много интересни места за разглеждане.
Първата спирка в нашия маршрут е Музей “Искра”. Основан на 29-ти юни 1901 г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов, историческият музей “Искра” е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. След смъртта на Топузов през 1930 г., директор на музея става известният български писател Чудомир. Той има изключителни заслуги за по-нататъшното му развитие. Чудомир е директор на музея до 1958 г. Той предоставя на “Искра” основната част от предметите, открити при разкопаването на селищната могила до Габарево, както и от други археологически находки. Първоначално музеят заема само една малка стая, но през 1935 г. е преместен на горния етаж на новопостроената читалищна сграда. От 1981 г. се помещава заедно с Художествената галерия в нова, модерна сграда, построена специално за целта. През 2005 г. е открита модерно оборудвана трезорна зала, в която са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските гробници в региона. В три самостоятелни зали са изложени находките от тракийския град Севтополис - градът на могъщият тракийски владетел Севт ІІІ –разкрит на около 10 км. от Казанлък при строежа на язовир “Копринка”.
В музея в модерно оборудваната трезорна зала са изложени най-новите находки от тракийските гробници в региона: копие на бронзовата глава, безценните предмети, открити в гробницата на Севт – “Голяма Косматка” (златен венец, ритуална чаша, апликации и др.), както и тези в “Светица”.
След като разгледахме музея и картините в галерията се отправяме към Казанлъшката гробница, която през 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, е включена в Списъка на световното културно и природно наследство и е една от деветте културни и исторически забележителности в България, включена в списъка на Юнеско. Гробницата е открита случайно през 1944 година. На група войници било възложено да изкопаят противобомбено скривалище. Никой не е предполагал, че това не е естествено възвишение, а изкуствен насип върху гробищна постройка. Тя е единственият в България цялостно съхранен паметник на живописта от ранноелинистичната епоха (IV-III в.) и е истински шедьовър на тракийската архитектура. Оригиналната гробница разбира се е затворена и добре укрепена, с изградена специална защитна постройка с климатична инсталация, която осигурява условия за запазване на стенописите. Туристите могат да разгледат нейно точно копие построено в съседство.
Спокойната атмосфера на старите казанлъшки къщи може да се усети в Етнографски комплекс “Кулата”. Красивата бяла църква в северния край на малкото площадче и кокетно подредените около него къщи и малки дюкянчета придават старовремски уют на тази възрожденска част на града. Гостоприемните домакини на комплекса ни посрещнаха с чашка розов ликьор и розово сладко в двора и ни разказаха за миналото и настоящето на Казанлък. Сега музей, а някога известна като Хаджиеновата, къщата в етнографския комплекс е принадлежала на заможни розопроизводители. Още при влизането си видяхме разположената до навеса “гюлпана” (примитивна розоварна) и уникална колекция от селскостопански сечива и инвентар. Къщата е разположена сред градина от дървета, чимшири и трендафили. В архитектурно отношение тя е асиметрична, двуетажна. Първото ниво са работни помещения и маза, а вторият етаж е с открит голям чардак с кьошк и 3 стаи – кухня, спалня и гостна. В съседния двор сред цветна градина е скътана селската къща. Тя е с две стаи – соба и кухня и впечатлява със своята практичност и скромност. През малките прозорци, светлината огрява пъстрите съдове по полиците, шарените черги и възглавници. В съседство в стар дюкян майстор на виоли сладкодумно ни разказва за своето изкуство и показва изработените от него музикални инструменти.
Разбира се не можем да пропуснем да посетим Музея на розата в Казанлък. Той е създаден през 1984 г. Експозицията на музея е разположена в три основни зали, където са показани: оригинални снимки и документи за развитието на розопроизводството през Възраждането и в началото на 20 век; инструменти за обработка на розовите градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и розова вода; историята на българските розотърговски къщи; материали, свързани с историята на Института по розата и съвременното розопроизводство.
Други интересни постройки са църквата “Св. пророк Илия”, Джамията и Евангелистката църква.

Църквата е построена през 1865 г. и е имала 5-метров купол с 12 прозорци и почти двуметров железен кръст. В следващите години иконите изработил известният възрожденски художник от Чирпан Георги Данчов – Зографина и на 30 декември 1872 г. митрополит Иларион Макариополски извършил освещаването. През август 1877 г. църквата бил напълно опожарена от турските войски, които преди това убили вътре и около него десетки християни. Възстановявана е продължително и с много трудности до 1936 г, когато нов пожар нанася огромни щети. Оцеляват единствено великолепните работи по купола “Господ Саваот” и “Четиримата евангелисти”, дело на известния по това време казанлъшки художник Иван Енчев – Видю. Църквата връща предишния си блясък едва през последните години.

Това е единственият действащ ислямски храм в Казанлък, обявен за паметник на културата. Намира се на десният бряг на Старата река, който в надпис над вътрешната врата е наречен “Ески джамия”(в превод “старата джамия”), поради което старите казанлъчани я познават като “Старата джамия”. Има данни, че построяването й е станало през 1394 – 1412 г. и е обновена е през 1690 г. По-късно е зидана чешмата, след това и минарето от местен майстор – дядо Васил. Отвън сградата не е измазана, а самата зидария е декоративна. Епиграфските паметници на арабски език са ценен извор за обществено - политическата, социално - икономическата, демографската и културната история на Казанлък през периода от началото на 17 до третата четвърт на 19 век.


Вечерта веселата ни компания прекарва в едно чудесно заведение с жива музика и народни танци на открито. Най-голямата атракция поне според мен е нестинарския танц, който ме оставя невярваща че виждам със собствените си очи как нестинарката се разхожда в разгорената жарава.


На другия ден посещаваме могилата “Голяма Косматка”, край Шипка, открита при разкопки на дълбочина над 4 м на 21 септември 2004 г. от екипа на известния български археолог и траколог Георги Китов. В могилата е скрита една от най-големите и най-богати тракийски гробници по нашите земи, в която е погребан тракийския цар Севт III Счита се, че първо е била изградена могилата, а след това е построен храмът вътре в нея, който по-късно се е превърнал в мавзолей на тракийския владетел.
Гробницата е трикамерна с обща дължина 26 м, за която се предполага, че датира от края на V и началото на IV век пр.Хр. В първата камера археолозите откриват погребение на кон, втората се оказва празна, а в третата - символично погребение. Входовете към последните две камери са преградени със зидове.
В нея са намерени над 70 предмета - бронзови, сребърни, около 20 златни, които са оставени като дарове за умрелия, а също така и едно уникално произведение на старогръцкото изкуство - бронзова глава на брадат мъж, с очи от полублагородни камъни. Главата е с естествени размери и е отчупена от статуя, висока 1.8 м, ритуално украсена с камъни и скрита под каменно струпване.
След могилата отиваме към намиращата се на 15 км от гр. Казанлък църква “Рождество Христово”, известна в България и като църква на Шипченския манастир. Тя е построена между 1886 и 1902 г. в памет на загиналите в защита на Шипченския проход през Руско - турската война от 1877-1878 г. руски, украински, румънски, молдовски, финландски войници и офицери и български опълченци. Идеята е на Олга Скобелева - майка на един от героите от войната, генерал Скобелев и на известния дипломат граф Николай Игнатиев. Църквата е трикорабна и е построена в стила на руската църковна традиция. Покривите на куполите са позлатени. Има три олтара, посветени на Рождество Христово, св. Александър Невски и св. Николай Чудотворец. Иконостасът му е изработен в Санкт Петербург, а иконите са рисувани от руски монаси в светогорския манастир „Св. Пантелеймон”. В камбанарията са монтирани седемнайсет камбани, най-голямата от които тежи близо 12 тона. Седемнайсет са и мраморните саркофази в криптата, които пазят костите на загиналите в боевете войни. Ние пристигаме в църквата на 22.06 и се оказва че има литургия по случай празника Вси светии отслужвана от Старозагорския митрополит. Има много вярващи и много чужденци, предимно рускоговорящи.
След като видяхме прекрасната църква отиваме и на паметника Шипка. Той е открит на 26 август 1934 г. Наподобява средновековна българска крепостна кула с височина 31,5 метра, към която водят 890 стъпала. Над централния вход от северната страна гордо се изправя бронзов лъв - символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора - бойните полета на българските опълченци, участници в Руско-Турската война от 1877-1878 г. В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва се съхраняват костите на загиналите при отбраната на Шипка. Пред саркофага са застанали като на вечна стража каменните фигури на руски войни и български опълченци. На първия етаж се намира статуята на древногръцката богиня на победата Нике. Експозицията, разположена по останалите седем етажа на паметника включва богата колекция от лични вещи на участниците в боевете, ордени, медали, снимков, материал, оръжие и картини. Тук се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка се открива панорамен изглед към околността с възстановените батареи, траншеи, позиции, паметници и братски могили, които пазят спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои.
Всяко хубаво нещо има край за съжаление. Така и след като видяхме толкова красиви неща от нашата родина и преживяхме вълнуващи емоции дойде ред да се върнем в София.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ