Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Турция » Кушадасъ » Кушадасъ

Ориента

Ноември 2008  Автор: morgana2

Реших да поема нататък, към Ориента. След като дълги години обикаляне по Европата, ми скимна да сменя посокота. Речено - сторено. Намерих туристическа фирма, обсъдих маршрутите и хотелите и се спрях на Кушадасъ. Айде, че и по близко, а и реших да пътуваме с автобус, не можех да изпусна това преживяване. Оставаше най-трудното, да навия и мъжа, че той милия като чуе Турция си представя всичко най -лошо. Както и да е, успях да се преборя. Убеждавах го,(без аз да знам, само съм чувала) колко хубаво е там, как няма да съжалява, изобщо суперлативи за Турция. Поемах голям риск, ами ако се разочароваме, имаше да ми трие сол на главата.
Дойде очакваният ден. Тръгнахме към ориента. До границата всичко беше спокойно, не се вълнувах толкова. Паспортната проверка мина нормално, дойде ред на митницата, лошо. Свалиха всички ни от автобуса заедно с багажа и започнаха да ровят в него. Търсеха алкохол и цигари, е намериха естествено. Конфискуваха няколко бутилки и колкото и да се мъчеха стюарда и шофьорите да ги накарат да разберат, че това са неща за лична консумация, митничарите останаха непреклонни. Само казаха цитирам: "Щом сте в Турция, ще пиете турски алкохол." Както се казва евала, грижат се хората за икономиката си. След тази перипетия, вече спокойно поехме към Егейско море. Предстоеше ни да минем Дарданелите, през Измир, Одрин, Узун кюпру, Бергама. Заслужава си да посетиш Турция с атобус, виждаш много неща, започваш да разбираш бита на хората там. Те не са по-различни от нас.
Стигнахме до Одрин, един малък и чист град. Малко ме е яд, като знам, че това са изконно български земи, ами то си прилича и на български град. Само дето е по-чисто и някак си по-спокойно. Верно навлизаш в ориента, а там времето се движи различно. Та Одрин е един хубав град. Къщите са типично нашенски. Имат си и Капалъчаршия, ама тя е мъничка. Имат обаче и нещо уникано "Селимие джамия". Джамия построена по по поръчка на султан Селим. Тя е огромна, много красива и много стара. Постоена е от архитект Минар Синан. Легендите разказват, че преди да стане мюсюлманин Мимар е бил босненски христянин. Построява джамията, а вътре в нея има малко кладенче покрито с мраморна арка. На едната колона е изсечено в мрамора лале. Но лалето е обърнато с чашката надолу. По този начин Мимар Синан е искал да каже, че старата му вяра не е пречупена. Доколко е вярно не знам, но легендите така разказват.
Продължихме по пътя за Кушадасъ. Взе да се стъмнява и решихме да подремнем малко. И така неусетно стигнахме до Дарданелите. Качихме се на ферибота, много бързо стана, те май тези фериботи ги имат в голямо количество. А отсреща ни чакаше Азия. Усещането е друго. Все пак не всеки ден минаваш от континент в континент. докато изпием по едно кафе и бяхме в Азия. Чакаше още доста път. Беше нощ, остваше ни само да дремем, до сутринта когато вече бяхме стигнали до Измир. Е Измир беще от другата страна на залива, ние минахме през един негов квратал Каршъяка. Сега разбрах защо на Пловдивския квартал Каршияка му викат така. Ами защото бил оттатък реката.
Много беше красиво. Ей тези турци какво са направили. Много зелено и много чисто. Пешеходната зона беше покрай морето. Имаше направени площадки за баскетбол, тенис на корт и много други спортове.
Абе бяха се постарали хората и всичко беше много чисто. Никъде не видях кошчета за боклук, след време вече в Кушадасъ попитах и ми казаха, че умишлено не слагат, защото терористите ги използват за поставяне на бомби. След тази красота се усещаше как градуса на емоцията се повишава. Милото ми взе да гледа все по-учудено и да цъка с език, май представите му се разминаваха с реалноста. Бях доволна. Оставаше още малко пътуване и вече почти бяхме там. Покрай пътя се нижеха маслинови горички, фабрики за зехтин, малки селца и крайпътни заведения. Коли имаше малко, все пак цената на литър там е близо 4 лв. Много нали.
Морето вече се показа, май наближавахме. И изведнъж зад един завой долу в ниското видяхме Кушадасъ. Беше невероятно. Спретнато и хубаво, красиви хотели, мили хора. Настанихме се в хотела. Хотел 3 звезди. Не беше лошо. Приятна градина с басейн. Стаи скромни, но с всичките екстри, като климатик, хладилник и телевизор. Какво му трябва на човек. Бяхме готови за подвизи. След като се настанихме, изкъпахме и починахме дойде ред на вечерята. Домакините ни се бяха подготвили добре. Имаше над 10 вида салати и 3 основни ястия, супа или таратор и 3 вида десерти. Всичко беше от традиционната турска кухня, невероятно вкусно и калорично. След вечеря тръгнахме из центъра на Кушадасъ. Велико е. Токлова много хора, толкова много магазини. Никога през живота си не съм ходила толкова много, колкото през тези 7 дни в Кушадасъ. Просто няма начин да ти стигне времето да обиколиш хилядите малки капанчета, магазинчета за сувенири и да ги разгледаш. Кушадасъ е една невероятна смесица от хора и цветове, езици и култури. Времето върви бавно, може би заради жегата, може би заради духа на Ориента. Знае ли човек, но ти е приятно и не искаш да свършва.
На другият ден беше време за плаж. Има два плажа Общинския, където е мръсно и каменисто и Лейдис бич, той е по-далечен стига се с маршрутка, но за сметка на това, чиста вода, Цената на шезлонг и чадър е 6 лири. Лирата е 1.03 лв. поне за ги купих на този курс. Морската вода е доста по солена от нашата, внимавайте да не ви влезне в очите, че пари. Морето е спокойно и топло, пясъка е чист и няма водорасли. Не те прескачат разни хора, тихо и спокойно е. Милото ми май е доволно вече, щом обикаля с мен всяка вечер по магазините. Тук всеки се мъчи да ти продаде нещо. Освен сувенирите, златото и кожените якета, другото са боклуци. Важното е алъш вериша да върви. Май не съм сигурна и за якетата, но избора е много голям. Митът, че златото в Турция е евтино ще си остане само мит. Може би защото е курорт цените на златото са жестоки. Даже се замислих дали да не внасям злато от Бг в Турция. :)))
Предстояха и още 7 незабравими дни. Возихме се на яхта, отидохме до Памуккале, посетихме Аква парка(те са два, така че можеш да избираш), Ефес е доста близо, ама до там не стигнахме, остявям си го за догодина. Уникално преживяване е и посещението в Керван сарай. Опитахме много турски специалитети. Пекохме си ципура, прясно уловена, на скара. Прекарахме страхотно. Доволни сме. Милото ми вече е решило къде ще ходим догодина на почивка. Естествено в Турция.
Незнам дали успяхте да уловите духа на ориента, имам много да разказвам, нямам време да пиша.
Само мога да кажа, че посещението в Турция си заслужава. Ако обичаш спокойствието и хубавата храна Турция е за теб.

Специални благодарности за почивката ни изказвам на туристическа агенция "Комфорт С" Пловдив.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ