Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » с.Крушуна » Крушунските водопади

Крушунските водопади

Юни 2008  Автор: Ралица

Крушуна се намира там, където последните склонове на Стара планина преминават в ниски, обли възвишения, от които започва Дунавската равнина. Движим се по пътя от Ловеч за Левски, подминаваме отклонението за село Деветаки, после в Александрово завиваме надясно и след няколко километра сме в Крушуна. Табели няма, пътят не е чак толкова лош.Селото не е най-живописното, което съм виждала. Единствената забележителност е паметник от Отечествената война. Наблизо има останки от римска крепост, но разхвърляните камъни едва се виждат в буйната зеленина. Приятели пещерняци разказват как търсели в гъсталака входа на пещера, когато иззад гърба им изскочили трима иманяри. Що дирите, бре, карта имате ли, кой ви я даде, подвикнал един от тях, сигурен, че се е натъкнал на конкуренция. Всякакви обяснения, че

търсят пещера, а не съкровище

били подминати като неубедителни. Иманярите зорко следели прогреса на пещерняците и мърморели за карти и златни съдове. Страстта им е оправдана - наблизо е открито Летнишкото съкровище, районът е обитаван от тракийско време. Твърди се още, че

скалите били обител на монаси -отшелници и исихасти през Средновековието.

В края на селото тръгва черен път, който се изкачва по склона. На върха на хълма има скален венец - дълга оголена скала, подобна на тези около Велико Търново, любимо място на катерачите. Но не това е моята цел.

Пътят свършва пред входа на пещера, от която извира река. По-скоро поточе - губи се във високите треви. Малко съм разочарована, но попивам цветовете, шумовете и миризмите на разлистена пролет и тръгвам надолу, следвам водата.

Потокът прекосява широка, но уютна поляна, после се скрива за малко зад шубраци и цъфнали сливи, събира смелост и се хвърля в 20 метрова каскада. В следващия един километър

реката се отдава на фантазии

Водата, която извира от карстовата пещера, е силно варовита и създава причудливи пещерни образувания на открито - чаши, прагове, тераси, подковообразни скали. Потокът се стича по обли, обрасли с изумруден мъх камъни, после се разсипва на ручейчета, събира се във водна завеса и отново става на воден прах, отцежда се от буйната зеленина, пада в пропаст, успокоява се във вир.

В далечни времена голяма част от водопада е била в пещера, която се е срутила, твърдят геолози. Сега земята все едно си наваксва. Езерата и бързеите почти се скриват под жадните клони на цъфнали диви ябълки и сливи. Толкова е зелено, че не мога да си представя друг цвят.

Водопадът пее, ромоли и бучи. Шумът поглъща думите ни и скоро всички се умълчаваме. Чувам птици, но не мога да различа песните им заради боботенето на водата. Тъкмо си мисля, че така би трябвало да изглежда началото на света, и виждам смелчаги, които плуват в ледената вода на малък вир.

Слизам още надолу по каскадата по лъкатушна пътека и дървени мостчета, които приличат на напречно хвърлени стълби. Те са мокри, хлъзгави и разнебитени. Вировете са тюркоазени, отразяват покрива си от листа. Най- голямото езеро - последното, преди да се озова отново в Крушуна - се казва Синия вир. Заради варовика цветът му е плътен, като син камък, сякаш водата е смесена с мляко. Реката се влива в него тържествено, слиза по седем-осем стъпала.

Тук се разминаваме с група туристи - паркингът е на 15 минути от езерото - има и табели за екопътеката от дървени мостчета. Наблизо,


в гостоприемницата предлагат овче мляко с мед

и салата, подправена с местни билки. Дават и стаи под наем, всяка със собствена баня. Това обаче е единственото място, в което може да се преспи - в селото не се предлагат стаи, нито пък наоколо има хотел. Името на хижата - \"Крошун\", събужда стар спор в сплотената ни и уморена компания. Аз дълго и погрешно дълго наричах селото \"Куршума\". Не, идва от круша, наоколо има много овощни градини, смееха ми се многознаещите ми приятели (същите, чиито снимки ме изпратиха там). Аз крушови градини не видях. Но пък местните твърдят, че името идвало от стара турска дума \"крошун\" - вид ястреб, гнездящ по скалите наоколо. И за да е по-сложно, наричат селото Куршуна.

Вместо езикови спорове се заемаме да научим още нещо за района. Така разбираме, че пещерата, от която извира реката, се казва \"Водопада\". Тя била най-красивата водна пещера - \"със специфични бели натечни образования на кафявия фон на скалата\". Но пък е достъпна само с надуваема лодка, и то за подготвени спелеолози. В същия район има още няколко пещери, които също не са благоустроени - \"Урушката маара\" и \"Бонинската\", известна с най-дългото подземно езеро у нас - 800 м. И в двете пещери обаче не може да се влиза без добра подготовка и водач. Наблизо има и добро място за рафтинг - по каньона на река Осъм, близо до Деветашката пещера.

Крушунските водопади, известни още като \"Маарата\", са обявени за защитена местност през 1995 г., както надлежно ни информира табелка недалеч от паркинга. Научаваме още, че това е най-голямата бигорна водна каскада в страната. Останалото вече го знаем - това място просто трябва да се види.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ