Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Гърция » о-в Самотраки » о-в Самотраки

В търсене на приключение

Август 2007  Автор: мaxaлo

Беше четвъртък вечер - 02.08.2007 година. Излезнахме на кръчма в Пловдив и приятели съобщават, че ще почиват на не много популярния остров Самотраки за десетина дни. С моята тогавашна любов набързо взехме решение къде ще прекараме предстоящия уикенд. Нали вече пътуването зад граница в страни от ЕС не беше проблем, нямаше и нужда от много мислене. Общо взето нямахме представа къде отиваме, като изключим оскъдната информация която намерихме в Интернет.
В събота сутринта към 4 часа сутринта потеглихме с две коли за Александруполис като идеята беше да се осъществи фериботна връзка към 10 часа сутринта. Всичко тръгна и вървеше по план. Оставихме нашата кола на една улица близо до пристанището. По-късно от българи, които работят там разбрахме, че може да се използва и паркингът на пристанището , стига да не е ден четвъртък, защото има пазар и тогава е забранено. Това беше моето първо пътуване с ферибот и си избрахме места на палубата. Като малко дете наблюдавах кръжащите наоколо чайки, откриващите се и скриващи се отново далечни земи. По едно време хората се скупчиха и се оказа, че делфин е съпътствал за кратко ферибота, но аз лично пропуснах тази гледка. След около 2 часа и половина пристигнахме на острова. Пристанището - Кемариотица е мъничко, но в онзи момент пренаселено заради пристигащото фери. Предстоеше обратен курс. Тъй като нашето връщане трябваше да бъде на следващият ден побързахме да си осигурим билети. И след това се отдадохме на приключението .....
Нашите познати се бях информирали по-подробно за плажове, забележителности и природни чудеса , все пак щяха да остават за доста време. Погеглихме с тяхната кола към единствения пясъчен плаж на острова - Пахия /Пача/ Амос . Веднага след излизането от пристанището се заредиха моите любими маслинови дръвчета. От други пътувания до Гърция бях хипнотизирана от маслините и дивата гледка около тях. Създаваха ми някакво особено усещане за безвремие, а аромата на зехтин , който се носи понякога в близост до тях за мен е упойващ. Тук на Самотраки обаче картината беше някак си странна - тесен път едвам се разминават две коли и с големи наклони, добре че е лежерно и няма движение. Оказва се ,че както и и в цяла Гърция мотопедите са предпочитано превозно средство - особено за младежите. Покрай пътя маслинови градини тръни и кози. На острова отглеждат кози и месото им се смята за екологичночисто - пасат си на воля животинките и наоколо няма замърсители - фабрики, заводи. В края на пътя , след около 10 км е пясъчния плаж. Пясъкът е някак си странен - плътен, тежък, трудно ми е да го опиша, но като ходиш имаш усещането, че потъваш. Плажната ивица е доста голяма и хората на нея не си пречат. Водата беше кристално чиста и изключително топла, но все пак беше август. От този плаж се вижда турският остров Имброс.
Часът беше около 17 когато решихме да си тръсим местенце за нощувка. Пансионите и хотелите бяха в другата част на острова - по-зелената- с градини и минерален извор и отново се върнахме до пристнището за да поемем на изток. Населените места на острова приличат на махали - няколко къщи и табелка за населено място. Според българите живеещи там не е трудно да се намери място за нощувка на сносна цена, но ние улучихме сезона - август месец. По това време на годината доста гърци също почиват там. Мисля, че това е единственият проблем. Иначе мястото е известно като хипарско и наркоманско средище, но като се абстрахира човек от това определение там е уникално. Тишина , спокойствие, пустош . Не успях да видя забележителностите - храмът на Нике от Самотраки - крилатата Нике, която украсява Лувъра и е символ на това кътче от Гърция. Не успях да видя водопадите, сигурно и други неща съм пропуснала....
Хареса ми Хора - символичната столица на острова. Намира се на интересна височина по средата между върха на планината , която всъщност е загаснал вулкан и морското ниво. Логично е - в стари времена е имало крепост там , а в днешни -останки от нея и гледката към морето от това място е божествена. А атмосферата....тесни кълдърмени улички, дворчета от един квадратен метър, колкото да се наредят саксиите с цветята, кафенета пред които стоят по двама старци, но то и за повече хора няма място . В магазините е събрано всичко от зеленчук, през сирене до пирони и дрехи на едно място.
За огромно мое съжаление , нашият престой беше твърде кратък за да може, човек да се наслади на това диво местенце. Поехме обратно в неделя с ферибота в 20.00 часа. След около 2 часа пристигнахме в Александруполис. Колата ни чакаше където я бяхме оставили и бързо поехме по обратния път към дома. Някъде към 4 сутринта бяхме в Пловдив.
Самотраки е подходяща дестинация за любителите на приключенията и дивата природа. Аз искам да отида отново!



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ