Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Турция » Памуккале » Памуккале

Егейска Турция и Памуккале

Август 2008  Автор: мaxaлo

Скоро посещавах курс за екскурзоводи и някак си спонтанно се зароди идеята с няколко колеги да обиколим Егейското крайбрежие на Турция. Речено - сторено. Ще преоткриваме Турция. Разполагах с пътна карта с маркирани туристически забележителности и започнах да събирам информация за местата , през които ще се минава, къде ще се спи, какво ще се гледа. Планирахме 7дневно пътуване. Посоката Пловдив - Одрин - Чанаккале. Оставихме разглеждането на Одрин за след няколко дни и поехме към Азия. Това, което прави впечатление в Турция са добрите пътища ,дори второ и третостепенни, няма така любимите дупки. Първата ни спирка - Чанаккале и естествено Троянският кон, който е бил използван във филма Троя. Една фотосесия за да документираме къде сме били и кратка разходка в старата част на града. Попаднахме на сватба, на витрината на едно заведение видяхме как точно се приготвя традиционно ястие - мантъ и се потопихме в друг начин на живот, за съжаление донякъде познат и у нас. След това поехме по крайбрежието, или поне където имаше път.Отбивахме се във всички посоки където имаше табели със забележителности. Изтърколи се цял един ден и около 400 пропътувани километри. Първата нощувка беше планирана да бъде на къмпинг. Бях много впечатлена от това което получихме за скромнята сума от 5 лири на човек - палатка,надуваеми дюшеци, чисти чаршафи и възглавници.
Ден 2 продължи по същата схема и попаднахме на едно уникално място - Асос, Признавам си ,че до скоро го свързвах това име само с марката цигари. Оказа се че това е древно рибарско селище - красив и спокоен залив, мястото където св. Павел е поел на последното си пътуване. Добре запазени руини на античен стадион. Около пътя наоколо разпилени множество саркофази, принадлежали незнаино на кого и незнайно кога. Природата дива - моите любими маслинови дръвчета. В края на този втори ден посетихме Бергама. Там има доста забележителности, вкл. най-старият асклепион. На мен ми хареса Червената базилика - огромна добре запазена антична сграда. Пред оградата, която я обгражда постлани много пъстроцветни килими. Позачудихме се защо са на тротоара и ни беше обяснено, че това е с рекламна цел - отсреща няколко магазини за килими. В края на втория ден пак планирахме нощувка на къмпинг, но този път мястото беше отвратително. Претъпкано, освен палатката за 5 лири не получихме нищо друго, добре, че бяхме предвидяли подобна ситуация и си носехме спални чували. Интересното за къмпингите в които бяхме са турците, които почиват там. Представете си една фамилия от 10-12 човека. Някои въобще не спят в палатките, а в каросерията на камиончетата с които са пренесли покъщниата си до там - дивани, хладилници, телевизори. Позачудих се колко време остават тези хора там с толкова много багаж, които са донесли. Не намерих отговор, но не съм го и търсила.
Ден 3 : в 3 и половина сутринта след внезапно изсипалия се дъжд и протеклата поради тази причина се изнесохме в посока Измир. Хвърлихме само бегъл поглед на крепостта и античната агора и поехме към Селчук. Някъде по улиците в този град се появи табела с надпис "Ширинче" 8 км. Естествено трябваше да бъде проучено какво е. И се оказа много приятна изненада. Ширинче е етнографски комплекс - било е гръцко село и в него е имало 2 православни църкви, сега са в плачевно състояние, трудно може да се каже какво е имало вътре, защото освен фасадите и малко стенописи в едната от тях нищо друго не е запазено. Но тесните калдъръмени улици, зокумите , белите къщи - залужава си да бъде видяно. След едночасов престой потеглихме за Ефес- една от целите на пътуването. Грандиозно ! Удивително! ... и много хора. То антични сгради, то чудеса....А театъра е огромен. До преди няколко години е имало представления там, но се е срутила част от него и са преустановени, докато не бъде укрепен. В този трети ден достигнахме и до Кушадъсъ където останахме да нощуваме. От хотела не мога да се оплача, но не беше луксозен. Важното е ,че имаше баня с топла вода, че на къмпингите това малко беше проблем. Разходка по центъра. Честно казано в самият град няма нищо впечатлително, а може и аз да не успях да видя такова.
4ден: Крайна точка на екскурзията Памуккале. Това беше много отдавнашна моя мечта. Имах щастието да я осъществя. Бях приятно изненадана от това, че заедно с Памуккале се разглежда и античен град. Не съм очаквала ,че в действителност ще бъде толкова фантастично. Наистина природен феномен, който няма равен на себе си. След този прекрасен ден поехме обратно към България.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ