Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Испания » Мадрид » Мадрид

Мадридски приключения

Март 2008  Автор: stefan.pf

Тази година, съвсем изненадващо за нас, и също толкова непланирано, се озовахме в Мадрид. След поредица неуспешни полети и сериозна промяна в първоначалния план, в 1.30 през нощта в една петъчна вечер благополучно кацнахме в Мадрид. За сумата от 35 Е едно такси ни метна до Площад дел Сол, където бяхме просто смаяни от тълпите хора. В 2 и половина през нощта имаше повече народ отколкото в делничен ден по Витошка! Веднага ни стана ясно, че петъчната фиеста е един от основополагащите стълбове за купонджийския живот на мадричани.
След половинчасова обиколка на площада /който е и централният – там се намира прословутата статуя на мечката/ установихме, че не можем да открием хотела, който брат ми спешно е букнал, и се навряхме в първата обител, в която имаше свободни места – Hotel CANTABRICO /цена на стаята 55 Е/. Всъщност, за да съм честна, това място беше и единственото със свободни стаи. Не беше върхът на сладоледа, но като за безизходицата, в която бяхме попаднали насред лудата нощ в Мадрид, всичко се ядваше. Сутринта открихме, че закуската се измерва в понятия на ученическо прихапване в столова, че прозорецът на стаята ни гледа към килер и че не можем да останем в нашия хотел, защото е пълен до козирката. Наложи се да потърсим друго място за престой, сън и пребиваване. Точно зад ъгъла намерихме един hostAl /точно с А – в Испания не са хостЕли, а хостАли/, който предлагаше стаи за х 30 Е. ХостАлът си беше чиста проба стар, огромен апартамент на бивш аристократ, чиито множество стаи бяха обособени като ‘хотелски’ стаи. Е, и там не беше върхът на сладоледа, но и това се ядваше.
Имахме общо 3 дни за Мадрид преди да продължим с трипа си по първоначалния план.
Първия ден посветихме на центъра на Мадрид – отдадохме се на обичайните туристически обиколки и гледки. Посетихме Кралския дворец /вход 8 Е/, изненада ни площад, пълен с мимове, натъкнахме се и на каки, които някак произвеждаха огромни сапунени мехури - и като казвам огромни, значи са такива – с d=50-80 cm, открихме симпатични малки площадчета с още по-симпатични малки дървени пейки и имахме късмета да чуем и видим класически цигански оркестър от 10-тина енергични и весели мургави батковци, които наистина, ама наистина си струва да се бъдат видени и чути, а вечерта неволно участвахме в демонстрация за правата на жените – попаднахме в тълпа от жени, които, тракайки на тигани и тенджери, създаваха невъобразим шум и скандираха нещо на испански - беше 8-ми март! Вечерта обилно хапнахме и пийнахме в местно ресторантче. И тъй като сервитьорът не знаеше английски, а менюто беше на испански, то помолихме компания весели младежи да препоръчат нещо местно, вкусно и типично. Незнайно защо, препоръчаната местна кухня изключително много наподобяваше затоплена българска пастърма и кюфтета със сос. Но беше вкусно.
На следващия ден /неделя/ открихме, че кафенето, в което за 2ри ден вече пиехме кафето си, беше обслужвано от българска сервитьорка-барманка. Стана ни смешно, защото българката наистина се затрудни да отгатне какво аджеба искаме с думите ‘ ту капс блак кофи, плийз’. И понеже беше неделя, а в неделя входът на музея на Пикасо е безплатен, противно на нашите убеждения, че докато човек е на пътешествие в чужбина не трябва да обикаля музеи, а е редно да мери улиците, да пие кафета на възможно най-много места и да облегне морно дупе на възможно най-много пейки + полянки и градинки /и това всичкото, за да усети духа на мястото, където се намира/, ние все пак се засилихме към музея. Не оценихме високо Пикасо. Да, оная огромна мацаница, всеизвестна всекиму, наистина ни впечатли, но май не с ‘нарисуваното’, а с мащаба си. Честно казано, снимките му от войната могат трайно да стъжнят доброто настроение на всеки пътуващ отпускар...
Последва изненадващо-приятна разходка в парк, където, освен на патките в езерото, се порадвахме и на безплатен куклен тeатър за най-малките. И забележете!: въпреки че децата седяха направо на асфалта, не се намери нито една истерична майка или баба, която да крещи ‘Ставай бързо, чи шъ истиниш! Чуваш ли к’во ти говоря!’ или нещо от порядъка на ‘Шъ си изцапаш дрехите!’. Другото, което много ме изненада, беше, че в парка беше пълно с полицейски коли. А все пак иде реч за оградено пространство, в което се разхождат майки с деца. ИЗВОД: Хората си пазят децата! Не е като у нас, явно – 2-ма зелени елфа за цяла Борисова градина.
Същия тоя ден успях да уважа няколко магазина, да накупя туй-онуй и да се впечатля от паната-картини, които варират от малки табели за имена на улици, та достигат до цяла огромна стена от 20-50 кв.м., подредени от ръчно-рисувани плочки.
Приключихме деня в страхотен ресторант, в който ядохме паейя с морски дарове и животинки, и пихме традиционната сангрия. Не мога да не отбележа факта, че паейята беше не като за 2-ма човека, а поне като за 4–ма. Съдът, в който ни я донесоха, беше с големината на тавата, в която у дома готвим манджа, стигаща ни за 2-3 дни!
Последната мадридска сутрин ни посрещна с 6 градуса Т, силен вятър и облаци. Все пак лошото време не ни уплаши и успяхме да намерим стадиона, на който се правят коридите – Арената на биковете /цената на билетите започва от 10-тина Е, така че който е фен на убийствата, може да се засили/. Беше мащабно и въпреки сивото време, цветно – сградата е направена от кафяви тухли и е богато заобградена със зеленина.
Като за изненадващо и неочаквано попадане в Мадрид изкарахме чудесно. Бих се върнал както за да чекна и един фламенко бар, така и да се насладя отново на мургавите батковци – музиканти, които наистина показаха същината на Испанския дух – енергичен, весел и нешлифован.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ