Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Египет » Хургада » San&Sea

Египет - един различен свят

Януари 2007  Автор: Марина Нейчева Христева

Всичко започна съвсем случайно...известно време се скъсах от работа - непрекъснато, дори в извън работно време, почти спах в офиса. Разбира се, накрая взех хубава премия, но някакси се чувствах гузна и непълноценна, бях пропуснала доста мигове с моето семейство. Реших да инвестирам премията в пътуване- аз, съпругът ми и 7- годишният ми син Денис. Подхвърлих идеята вкъщи, но ,мъжът ми не можеше да ми каже точна дата кога може да си вземе отпуск и само отлагаше, докато накрая аз отидох до туристическа агенция и капарирах въпросното пътуване до Египет. Не бяхме ходили до там, заложих на тази дестинация, защото ми се струваше много екзотично и в същото време забележително място, с много история и странности. Връщайки се в къщи - шокирах всички с билетите - наистина не ми вярваха, че ще тръгнем за някъде, но ...тръгнахме. Първата ни спирка беше в Кайро - безкраен хаос и мръсотия...различни хора, различни нрави - един различен свят. Твърде рисковано и с много адреналин бе изпълнено всяко пресичане на улиците. Синът ми за първи път пътуваше (изключвам съседните страни) и за него всичко беше различно - наричаше жените увити с дългите черни чаршафи Батмани и те ни бяха единствения начин да стигнем до отсрещния край на улицата, през всичките тези профучаващи автомобили със одеала над волана, със зарчета закачени на огледалата и какво ли още не по тях. Добре, че хотелът беше хубав. След няколко дни бяхме в Хургада. Да, тук вече туристите ни бяха отделили и всичко беше ..."като за туристи". Записахме се на всичките екскурзии, които предлагаха. Едно незабравимо изживяване беше джип - сафари до Бедуинско селище. Колона от джипове караха с бясна скорост из пясъците на пустинята, наблюдавахме мираж, разказваха ни историята на бедуинците, ядохме от "хляба" им, яздехме камили...На следващия ден се гмуркахме в Червено море сред всичките приказни рибки, корали...- пропуснах да кажа, че всичко това се случи през м. януари, температурата беше около 28' , а в София си беше баш зима. Ходехме до едно островче и ядохме захарна трастика и банани от дървото направо. Разбира се, бяхме и на ексурзия до Луксор, но за там сте чели много. Това, което ми направи изключително впечатление беше начина на египтяните да привличат и забавляват туристи - а мислех че са изостанала нация - има какво да учим от тях. Но в един слънчев ден екскурзията свърши. Качиха ни на самолета към София, синът ми се разплака - не искаше да свършва. На мен също ми беше мъчно. Кацайки на летището съобщиха "Температурата в София е -2 градуса" - беше ужасно да го чуеш след като до преди 3 часа си лежал на плажа, пиел си портокалов сок и си хващал приятен загар и най - приятните спомени. Все още си спомняме всички за това изживяване, което е трудно да се опише с думи.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ