Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Германия » Аахен » Брюксел - Аахен - Мончау - Брюксел

Романтичната страна на Германия

Ноември 2007  Автор: beznadejdnost

Миналата година през есента с един приятел бяхме по "Еразмус" в чужбина, той в Амстердам, аз в Брюксел. И като всички малко далече от родината хора си "чатехме" редовно по скайпове и т.н. Един ден той ми вика "хайде, тамън ни преведоха парите", да се хванем да отидем на някъде сред природата, че ми е писнало от тоя град". И как да откаже човек.
В събота сутринта той пристигна в Брюксел и беше намерил някакъв природен резерват на границата на Германия с Белгия, само че от немска страна. Планът беше да стигнем до градчето с култовото име Мончау до вечерта и да прекараме поне ден и половина по гори и полянки, вдишвайки свеж планински въздух. Аз бях проверила коя магистрала да хванем и как да излезем от града, за да хванем авто стоп.
Видиш ли обаче, в Белгия не било като тука и само след 15 мин. дойдоха чичковците полицаи и много любезно ни обясниха, че на магистралата така не можем да стопираме.
И какво да правим, почакахме на входа на магистралата, пък един любезен чичко ни качи и ни откара до Лиеж. От там си взехме малко винце и последното влакче и за по-малко от час бяхме в Аахен. Оле!, до вечерта се добрахме до Германия.
На слизане от влака попитахме кога е последният рейс към Мончау, а една жена буквално се хвана за главата. "В три е бил, сега е осем, вие къде сте тръгнали." Какво да й обясним на жената, че стопа ни не тръгна...
Оказа се, че трябва да останем в Аахен и точно срещу гарата намерихме прилично хотелче за 45 евро двойна стая, което си беше ОК. Решихме да си почиваме вечерта и на сутринта с нови сили да покоряваме Германия.
Трябва да призная, че мнението ми за тази страна е някак си скептично. Каквото и да е, има нещо студено в немците и в Мюнхен на пример, единственото място, където бях ходила преди това. Но Аахен (имам един приятел дето възнамерява да кръсти сина си така, че да е все пръв във всякакви списъци) ме изненада доста приятно. Градчето е малко и подредено (нищо ново), но има някаква странна топлина.
В града на два-три квадратни километра има четири - пет катедрали. И нищо чудно. Той е бил един от основните градове в империята на Карл Велики. А една от катедралите е една от най-огромните, които съм виждала. Абе да кажа, не отстъпва много на "Нотр Дам" например.
Градът определено е различен от другите в Германия, защото всички говорят френски, а франкофони-немци си е оксиморонно понятие, както и да го погледнеш. Другото интересно е, че има много интересни модерни скулптури като на пример трите момичета с чадъра на снимката.
в крайна сметка по обедно време се разделихме със слънчевия Аахен и поехме към крайната цел - Мончау.
След драматична ситуация по пътя, в която заради нас един немски шофьор гони друг немски шофьор и не го стигна, пристигнахме едва следобед. Градчето се оказа нещо фантастично. Представете си Широка Лъка, ама немска. В една долчинка се крие китно селце. От всякъде баири, а на един от тях - замък. По средата на селцето тече рекичка, а на самите й брегове се издигат къщи, основите на които се мият във водата. За чудо и приказ.
На всичкото отгоре беше започнала подготовката за Коледа и всичко беше украсено с коледни светлинки и подаръци. Присъствахме на официалното поставяне на коледната елха на централния площад, а кулминацията последва по-късно. Останахме да спим в една малко отдалечена от селцето къща, където предварително бяхме видели, че дават стаи по 17 евро на вечер. Не беше никак зле, като се изключи, че щях да си разбия главата в банята, но за това никой не носи вина.
Та ставаме на следващия ден за финална обиколка на курортното селце Мончау и не щеш ли в местната галерия има изложба на български художници. Честно казано беше ми трудно да проумея как в това забутано селце има галерия, че и с чуждестранни художници, и то българи. За жалост обаче в понеделник галерията беше затворена.
Трябваше да си тръгваме вече, след като изпихме по едно прекрасно немско кафе и се порадвахме на коледния базар и изложбата на предмети за градината. По пътя ни на връщане имаше само две забележителни неща. Първото беше, че по случайност открихме границата между Белгия и Германия, което вярвайте ми, никак не е лесна задача. Второто беше, че пътувахме полу-гратис във влака Лиеж - Брюксел, но ни се размина.
Трябва да призная, че тази част на Германия доста приятно ме изненада. Имаше нещо много топло по тези иначе така хладни географски дължини.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ


???????? ?????????, ????? ??????? ???? ?? ??????????? ?????? ?? ????? ??????? ???????? ?? ??????? ?? ????? ?????? "??????? ????" ? ?????? ??????????? ?? ??????, ?????? ??????????? ???? ?? ????????????? ???????? "??????" ? ??????????? ???? K?????????? ?? ????? ??????????? ?? ?????