Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Гърция » Солун » Солун

Солун през зимата

Декември 2007  Автор: milkovi2006

Някак спонтанно, почти ненадейно, а кой знае – може би напълно осъзнато и търсено, решаваме,че Нова година ’2008 трябва да се превърне за нас в различен и необикновен празник.
Хм!Различен ли, споменах... различен: в смисъл – посрещнат на чужда земя! Е... доколкото Солун може да се нарече чужд... Нали така – самото наименование си е само наше – българско! По карти и пътни табели това е Тесалоники.
Но, има ли значение, името на един град, ако той ще се превърне в мястото, на което се чувстваш добре?!
И все пак, като начален план, решението ни да потеглим към Гърция в последните дни на изтичащата като пясък през пръстите година, е толкова внезапно и шеметно, че на първо време дори не се сещаме как точно ще се осъществи.
След трескаво звънене в офисите на няколко туристически агенции и уточняващи разговори със съответните служители, ситуацията малко по малко започва да се прояснява. Правим предпочетената от нас резервация, но се готвим да пътуваме със собствен транспорт – тогава,така ни се видя най-добре и за предпочитане...По-нататък,предстоеше да разберем,че изборът ни е бил правилен.
Очакваха ни три дни престой на средния ръкав на Халкидики - Ситония,три дни - нощувки, закуски, вечери, Нова година...Но на тръгване почти не мислим за всичко това! Ние искаме свят да видим! А преди Халкидики, преди Ситония... преди тях, ли?! Разбира се! Преди тях, всички пътища водят към Солун!
Тук, някой сигурно ще си каже: свят ли?! Че, какъв “свят” е Солун?!? Но преди празните и безсмислени приказки, човек трябва да се е докоснал дори и само за миг до този град,зареден с необикновена притегателна сила ,за да си позволи собствен поглед и мнение!
А Солун, безспорно е хубав град! Едва ли, с това откривам топлата вода.
Когато пристигаме почти в последните часове на изминаващата година,градът ни посреща неочаквано красив, сияещ, забързан, оживен, динамичен, на места – и по-спокоен, многолик, празничен, различен.
Голям бял град! Морски, при това... Тези, като че ли са първите впечатления, първият спомен, който се запечатва у всеки, пристигнал тук – подредени бели сгради със симпатично надвиснали по терасите раирани тенти, а отсреща - море... Бяло море! Разстлало синьо-бялата си, лъскава като сатен мантия, морето - даже и през зимата, привлича погледите ни като магнит.
Ослепителен,приличащ на перла от току що изхвърлена от морските води огромна седефена мида,Солун блести и краси брега на залив със същото име.
Крайбрежната солунска алея е толкова широка, че има място както за сергиите на случайни улични търговци, така и за преминаващия бял файтон с насядали в него, ухилени до уши туристи. Тук гъмжи от народ!Но е приятно шумно!Сякаш всичкото местно население в таен заговор с напристигалите българи, румънци и знам ли още какви туристи, се е стекло по-близо край водата. И как няма да е така, когато термометрите карат всеки да забрави, че е зима, защото упорито сочат 9 – 11 градуса! Време, идеално за разходки, за последни покупки, за среща с приятели в някое малко кафене или сладкарничка из лабиринта от тесни и стръмни улички на старата градска част или пък, просто, за да се порадва човек на празничната украса и атмосферата в този многолик южняшки град.
Движението по крайбрежния булевард, който следва линията на пешеходната алея, е трудно. Бавното придвижване с автомобила, обаче ни помага да се насладим напълно на разноцветната тълпа, която сякаш ни кани да се слеем с нея,да се порадваме на гигантските палми, на примамливата спокойна морска повърхност. Не, че в България си нямаме море! Имаме, разбира се! Но, и днес продължавам да се питам защо там ми се стори магнетично привличащо, някак омайно,вълшебно, така познато и близко?! Защо погледите ни неизбежно търсеха морския безкрай?! Кой знае, дали пък това усещане не беше подсъзнателна препратка към родната история, когато времената са били други – времена на слава и величие за България, разпростряна до три морета?... Сигурно започвах да си внушавам!
Менящите се покрай мен картини ми напомнят къде всъщност съм! Пейзажът, изпълнен с палмови клони и отрупани с мандарини необлагородени улични дръвчета, ме връща в реалността – някъде на юг от България. И какво, като е зима ,а няма сняг и времето е приятно топло... Това, определено ми харесва и ме прави щастлива! Щастлива, че съм тук, че съм с хората, които обичам, и че заедно, освен да усетим празничния дух на гръцките ни съседи, ни предстоеше да открием и някои малки истини за тях. Истини, толкова прости! Гърците са хора като нас. Обичат вкусната храна, песните, танците и веселбата...А след новогодишната нощ,съвременните жители на Древна Елада нямаше да оставят у нас никакви съмнения,че умеят да се веселят от сърце и душа както в ритъма на сиртаки,така и под звуците на всякакви неравноделни тактове и музика от цял свят.И как иначе, когато сме на Балканите! Когато тук, всички сме някак тъй еднакви и в същото време различни!?!
История, минало, култура... катаклизми, пожари, възход... Всичко има тука! Накъдето и да погледнеш, накъдето и да се обърнеш в Солун, погледът не остава празен. Отпечатъкът на времето, следите от хилядолетна история са на всяка крачка. Древни руини, триумфална арка на римски император, дълги крепостни стени, Бялата кула,внушителни религиозни храмове – всичко в този град напомня за слава, блясък и величие... История!
И така си е – Солун е град с история! А, освен втори по големина в Гърция, по данни от изследвания – и най-бързо развиващият се град. Мек приятен климат, население от 406 000 жители, с предградията – 872 000.
Това е само част от енциклопедичната справка. Зад нея, обаче остава нещо много по-ценно и важно за нас.
Усетихме го някак близък този град.Сантиментален... Имаше дух и атмосфера тук, някаква магия във въздуха, която те кара да го заобичаш още, щом пристъпиш във вътрешността му. Чувстваш се, сякаш си у дома, сякаш не за пръв път си тук, обгърнат от дружелюбната му прегръдка.
Солун те изненадва!И очарова...Пленява те,както с всяка брънка от миналото си,така и със съвременния си облик. И дори те кара да се почувстваш малко виновен, ако си го подценил в очакванията си за него. Украсените витрини, приканващи към разточителство и щедри покупки с намаления, празничните елхи с мигащи светлинки, цялото настроение и оживлението в този град, бързо те поглъщат и приобщават, скъсяват дистанцията и неусетно започваш да се чувстваш добре,уютно и топло - всеки по свой си начин, само на 300 км от София и няколко часа път.
Дори да нямаш никаква тръпка по историята на големия бял град на брега на Егея, неизбежно ще усетиш пулса му, в който векове наред туптят сърцата на няколко етноса – гърци, турци, българи, евреи… Споменах ли, че ми напомня по нещо за Пловдив?!
Прилича му на Солун да се влюбиш в него от пръв поглед! Смесицата от култура и история,заедно с букета от архитектурни стилове,го правят още по-симпатичен,очарователен и незабравим.Тук,струва ми се,е невъзможно да изпаднеш в скука,нито в отегчение или пък в хамлетово раздвоение:харесва ми...не ми харесва...
Забележителен градоустройствен план!Не ни беше нужна архитектурна мисъл,за да открием този факт и великолепното решение при възраждането на града след унищожителен пожар,бушувал тук в началото на 20-ти век.Архитектурно решение,което позволяваше - независимо в каква посока пътувахме,преминавайки през тихи улици и шумни булеварди,сякаш през тайнствени пролуки,пред нас непрекъснато да се изправят ту величествената Ротонда,ту други стари или по-нови църкви - имаше ги на всяка крачка,ту паметник на древен мислител или национален герой.Старогръцкият мит за Лабиринта,като че оживяваше в съвременна приказка,наречена на името на сестрата на Александър Македонски - Тесалоники.
Да...Солун се превърна за нас в лабиринт,но не смъртоносен,като онзи на цар Минос,а по-скоро провокиращ откривателския ни дух,усета ни за ориентация,любопитството и чувствителността на сетивата ни.А нашите,в тези последни за 2007-ма мигове,със сигурност бяха изострени докрай и с удоволствие поглъщаха,попиваха и запечатваха всяка частица,предложена им от прелестната картина наоколо.
Бавно и полека започвах да се убеждавам в думите на онзи анонимен посетител във форума на един от туристическите интернет - портали,който беше написал, че не е зле по това време на годината да си някъде по на юг и по на топло! Е, винаги има по на юг и по на топло от Солун. Но на нас, този град ни беше някак достатъчен.
Тръгваме си от Солун, Салонико, Тесалоники... или както там, ви харесва,докрай отдадени на собствените си емоции и развълнувани,но с ясно съзнание бързаме да признаем помежду си: Този град ни спечели! Завинаги! И със сигурност,още преди да сме го напуснали, вече мечтаем за следващия път, когато той отново ще ни посрещне шумен,жив, слънчев,романтичен, изпълнен с ухания, гостоприемен и щедър на преживявания.
За по-сигурно завръщане хвърляме монета в морето – такова било поверието... И тайничко си мечтаем това завръщане да е колкото се може по-скоро! А,ако случайно, на някой му се сторят силно преувеличени думите ми и се усъмни в тях – нека отиде до Солун - макар и не точно през зимата, за да усети сам бялата магия на белия град с митично име, там - някъде край Бяло море...



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ