Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Мароко » Казабланка » Танжер - Казабланка - Медина

Мадам, вие сте вече в Мароко

Юли 2008  Автор: stela.d

Провокирано от прекрасния пътепис на една Даниела Малчева в сайта "пътепис.ком" и драснато коментарно първо там. Публикувам в леко епистоларно-дневников формат и допълнено с информация за хотелите.

2008, юни 28.
За неизбежността на стомашното неразположение при всички европейци, посещаващи Африка не съм съгласна- не ми се е случвало нито веднъж (чукам на…каквото трябва) при няколкото посещения в Тунис и единственото в Египет. Да се видя сега в Мароко… стискай ми палци, заминавам с отворена рана
2008, юли 6.
Прибрах се снощи. [...] Понеже горе поставих лек фокус на здравословните нещица, първо да докладвам тях- раната зарастна въпреки жегите.
Раната (оперативна) е в устната кухина, сега мога да го кажа, и предполагам разбираш притеснението ми… то ни да дишаш, ни да ядеш-пиеш, ни да смееш да допуснеш температура над телесната. Ам хайде не допускай вдишване на горещ и мръсен въздух или си гарантирай хигиена на съдовете докато си в Африка Дори в 5* хотели народът до изнемога чисти и мие и пак … понятието им за хигиена си е… ами тяхно си.
Най ме беше страх за раната първия ден- пътувах Каза-Танжер (сутринта натам и късно следобед- наопаки) в кола без климатик- стар мерцедес от типа ползвани за т.нар. "grand taxi" (т.е. които те чарджат за извънградско пътуване)
Раздрънкването на возилата за обществен транспорт (такситата) изглежда да е част от културата на обществото (возих се и в petit taxi в Каза… едното имаше железен лост заварен напреки на шасито точно зад предните седалки… мисля- за да ги държи да не се проснат върху коленете на возещите се отзад)… Ъммм, попих я аз точно таз` култура твърде добре

Да се върна на жегата… Свежата зелена ябълка, забърсана от хотелската welcome-красота в стаята ми в Каза към 3 призори, към 11 предиобед се беше превърнала в нещо с цвят на презряла мушмула и неописуем аромат, а портокалът все още геройски държеше на оранжевото, но "кожата" му бе навлязва в период на бурен пуберитет с разширени и все повече разширяващи се пори.
Естествено, старателно избягвах огледалото и дори прозорците в частта им, в която имаше риск да видя собственото си лице. Отдавна не се бях преструвала толкова упорито пред себе си, че не съществувам
Едва час преди да се приберем в Каза, колежката ми се пресети да опъне на едното стъкло молитвеното си одеяние за глава, но дори и това направи съгласно някакви свои лични представи за слънцегреене и ъгъл на падане на сянката, така че реално все едно това го нямаше на прозореца.
В допълнение към горещината (всъщност не ужасно по-голяма отколкото жегите в Пловдив, при това току има вятър.. което обаче значи прах), близо 2 часа се наложи да обикалям из една индустриална зона в Танжер и едноименната Trade Zone.
Мнението ми за поносимо място за хранене се оказа драматично различно от това на шофьора и колежката, така че вечерята се състоя на едно място до някакъв плаж, при отбиване от магистралата… и пих каквото имаше в каквото имаше… и така.

Стомашно неразположение, въпреки горната "вечеря" и няколко консумации на хигиенно рискови места, нямаше (Inch Allah… което -апропо- е погрешно изписване, според колежката). Едва ли е въпрос на късмет, щото моя хич го няма… По-скоро нали нещо пазело децата и disadvantaged (каквато съм аз по отношение на късмета)

[...]

Бях очарована да проследя различните аспекти на онази мароканска индиректна изразност, която споменаваш… На едното от местата, които посетих по работа, ми показаха, че определено не са щастливи от посещението ми, като не предложиха кафе, вода или чай; бяха изключили климатика и изнесли дистанционното извън стаята и поставиха ключ отвън на вратата в мое присъствие.
След няколко часа, когато се убедиха в неинвазивността ми и зачитането ми към тях, ключът бе демонстративно изваден от ключалката, донесоха ми дистанционното на климатика и предложиха напитки и обяд. Тъй като отказах всичко, приеха го като отказ от моя страна да приема извинението им, така че най-висшият господин помоли лично да присъства на финалната среща и се извини вербално.
Това бе случката, при която маниерът им на изразност бе най-откроено проявен… но всеки ден и къде ли не наблюдавах или бях обект на всевъзможните нюанси на тази изразност. Никак не съм сигурна дали твоята реплика относно това не ми е помогнала по-добре да усетя нещата и да бъда по-адекватна… Така че отново благодаря за пътеписа ти
~~~
За онези, които биха си организирали пътуването (частично) без туроператор… Надявам се това да им помогне поне да преценят дали ще се справят без туроператор или не си струва да печелят негативи, с идеята да спестят пари.
Аз ползвах туристическа агенция само за самолетния билет, както обикновено правя- така ми е по-удобно. Всичко останало съм свикнала да си организирам сама, така че не ми е проблем, но определено би било трудно за хора, на които това не се налага непрекъснато. Не знам френски нито арабски, говоря някакъв смешен френски и частично разбирам, без да мога да отгранича разбиране на вербалната реч от разбиране посредством проследяване на жестомимиката. Но имах със себе си човек, който знае и френски, и арабски, и английски и може да ми превежда. Толкова за мен, колкото да е ясно, че не следва да бъда считана за критерий как може прекрасно да се оправи човек без туроператор.
Ето и какво да имате предвид:
- ЕЗИК
английски не желаят да говорят, дори които (горе-долу) могат. Френски или арабски. Евентуално испански, и то не във всеки град (но не разчитайте на испански като единствен език). За немски- не зная този език, не мога да кажа.
Ако свикнат да ви виждат с човек, който може да превежда, много трудно ще ги накарате да проявят усилие да ви разберат, когато този човек го няма (моя случай)
Аз се принудих да науча как да кажа на френски, че колежката няма да дойде и се налага да се разберем самички. Иначе задобрявам все повече с произношението на "Не говоря френски"
… Ако попаднете на English speaking обаче ви се усмихва твърде често- имайте наум, че усмивките, придружени с кимане, много често имат за цел да компенсират (добре де, прикрият) езиков дефицит и/или дефицит на разбиране, нямащ общо с езикови специфики. Също имат за цел да потвърдят желание за разбиране и желание да помогнат
- ВИЗА. ФОРМАЛНОСТИ ПРИ ВЛИЗАНЕ-ИЗЛИЗАНЕ ОТ СТРАНАТА
не е необходима виза (за проследяване на актуалността- моето пътуване бе 29 юни-5юли 2008). Необходим е международен паспорт, естествено. Al Italia (и Lifthansa- допълнение след второто пътуване) раздават картончета за попълване още в самолета (както правят и за Тунис). Ако пътувате с авиокомпания, която няма такава практика, на самото летище след излизане от самолета и преди паспортен контрол, има "тезгяхи", на които има такива бланки. Попълвате и отивате на паспортен с паспорта и попълнената бланка. На паспортен ви прибират бланката, няма отрязък от нея, който да остане у вас.
Аналогично картонче се попълва ПРЕДИ чек ин при излизане от страната. На "Заминаващи" има кутии с такива картончета, пишеше boarding pass или нещо такова. Попълвате и с него- на чек ин. Изкушавам се да опиша невероятната атмосфера и структура на летището, която ме впечатли и при пристигане, и при заминаване… ама няма
В пътеписа ще го опиша, а пътеписа ще напиша… като порастна голяма.
Бих искала да спестя дори на най-върлия си враг черната дупка, в която изпаднах в търсене на багажа си или поне на "правилната" лента за багаж. Обаче, честно, нямам спомен как открих и лентата, и багажа си… , а и веднага след това извърших глупостта да питам чичото на митница нужно ли е да си декларирам техниката, с което си докарах дълъг разговор за света, живота, нещата, и … изобщо… (само чай дето не пихме)
- СНИМКИ
Не е забранено да се снима летището, но не е желателно да снимате consulates and residences (това шофьорът Абдула ми го каза, без да съм сигурна, че е ползвал правилните думи). Не е желателно да допускате местна жена да попадне в близък кадър. Ако искате специално нея да снимате, редно е да поискате позволение преди това (имам предвид мюсюлманките)
- ТЕМИ, които не е желателно да дискутирате с местни хора или в присъствие на местни, освен ако не сте ама много сигурни, че умеете да ходите по ръба с изправен гръб и без риск от падане: политика, религия, жени. Всъщност и за това може да се говори, просто границата между уместност и неуместност на дълбочината и формата на изказа е много деликатна и не е съответна на нашето (?европейско) разбиране за граница. А на прекрачване на граница тук реакцията е… непредвидима
- ЛЕТИЩЕН ТРАНСФЕР в Казабланка- между 30 и 40 долара, ако се спазарите предварително. Подсигурете се с долари в дребни банкноти и платете точно.
Аз оставих 50 долара на Абдула при дължими 40, с уговорката, че ще ми приспадне разликата от 10 долара като му плащам за връщането. Като казах това на египетската колежка, тя ме обяви за пълно куку и каза нивгаш да не правя така (редовно правя така)
Беше права. Абдула първо се престори, че не помни. После каза- "Аааа, ония 10... дирхама, нали" и чак като видя, че си стоя и кротко си пуша в колата и си чакам доларите, отиде да разваля пари, за да ми върне. При разбиране на случката, нека се има предвид, че Абдула постоянно бива ползван (респ. заплатен) от фирмата и разчита и на бъдеща работа (респ. пари) Което обаче никакси не гарантира, че не опитва да шмекерува на принципа "ако мине" (самата аз се изненадах от себе си, че не позволих това "да мине")
(Допълнение след второто пътуване- летищен трансфер може да се поръча и онлайн, 35-40 евро, указания- по надолу)
- ХОТЕЛИ И РЕСТОРАНТИ
Персоналът е много мил… и често липсата на езикови познания води до иначе много мили "инциденти". Те постоянно опитват да предугадят какво смяташ да направиш и без да питат, хукват да ти услужват и да ти доставят удоволствие.
В резултат на това, че посетих един ресторант за втори път и поръчах същата салата (която според тях е пълен боклук, всъщност я няма в менюто, аз си я съчиних),
получих поредната убийствена порция майонеза в живота си, накъдрена със страст и щедрост върху мойта salata verde. Ма хората искали да ми благодарят и да ме възхитят допълнително. Предния път в Латвия така ме зарадваха от рум сървиза посреднощ, та мих салатата в банята…, което в ресторант нямах шанс да направя. А да върна салатата, сърце не ми даде.
Друго примерче- работех с колежката на балкона и пуснахме чистачките да оправят стаята. Междувременно ни донесоха чай и го сервираха на балкона. Аз сложих подноса на земята и се приготвих да правя "чаена церемония". В този миг едната чистачка изскочи на балкона, патетично размахвайки едно от килимчетата. Предполагайки, че смята да го изтупа през балкона, аз се метнах връз чашите, което смая женицата… която пък- предполагайки, че ще коленича на пода- отърчала да ми донесе килимчето да го подложа пред коленете си. Благодарих наум, че не знам френски, щото инак щях сигурно да кресна нещо от сорта на "Сакън, недей!" докато се мятах към чашите.
Та такива работи…
Също тъй, към милите дами, моля да знаете, че спасителят на басейна не ви сваля, той се уверява, че сте "са ва биен, мерси"

... Горното явно бе прочетено като негативен отзив. И се наложи да продължа..., ето:
2008, юли 9
А така ! Ами аз нищо лошо не съм казала. Нито преживяла, изключая наличието на колежката, което си е друга тема. Има връзка с настоящата дотолкова, доколкото ми попречи за доста неща; много възможно- и по отношение на това да си говорят хората с мен на английски, както вече споменах по-горе. Още докато четях пътеписа ти, забелязах разликата по отношение на английския в твоя опит и в моя… и ти завидях (благородна завист няма, просто ти завидях, беззлобно и в духа на "иска ми се и аз")

Не съм никак недоволна от посещението си в Мароко.
Според моите критерии, да преживея или видя неприятни неща, не е аналогично на "хич не беше добре". Написаното от мен е само регистриране на видяното, с много старание да не влагам оценъчност. Емоционалните вметки са достатъчно лично написани, за да не рефлектират върху начина, по който четящият ще възприеме фактите извън моите емоции. И в повечето случаи емоционалните вметки касаят по-скоро моя моментна и инертна реактивност, но в никакъв случай "черно-бяло" класифициране (признавам, това не включва специалното ми отношение към майонезата където и да е по света;)
Помоему именно това е да отвориш сетивата си, отивайки някъде.

Във всяка държава имам шанса да видя много повече, отколкото виждат 99% от туристите. Естествено, често "цената" за това е да пропусна някои туристически места.
Знаеш ли, това е твърде ниска цена спрямо познанието, което придобивам поради възможността да "скитам" из "задния двор"… На екскурзия рано или късно почти всеки вече може да отиде, и да си покрие туристическите цели.

"Гадните части" на дадена държава имат своя чар и смисъл. Ако се разходиш из купищата снимки в компютъра ми, ще видиш снимки на Казабланка, които трудно ще приемеш за снимки от същия този град, който си видяла… който видях и аз, но целия: прекрасния богаташки квартал, страшно напомнящ на Ла Марса в Тунис се кипри в едно със снимките на разрушени и текущо разрушавани къщЕта (много прилични на най-класическите и гъсто населени цигански къщи в крайните квартали на нашите градове), атрактивният, но далеч не вече самобитен сук в Медината и до него- снимки от пазар, откъдето купуват местни (четвъртък вечер и лудницата от petit taxi, сувенири, fake brand стоки наред с местни облекла и обувки, въдици, хранителни стоки, несуетящи се местни, които при все това създават по-силно усещане за динамична тълпа от суетливите италианци, и пушеците от скарите насред всичко това- охлюви, месо (прословутите bouchette… сигурно бъркам спелинга)), модерната бизнес и шопинг част на града, с Tweens (двата "небостъргача", закупени от сина или внука (не помня) на либийския президент, които ще бъдат превърнати в хотел- това според английската изразност на Абдула), с магазините на известни марки, наред със снимки от индустриална зона- работниците, отиващи на работа, обедната им почивка и продавачите, появяващи се именно тогава и настилащи своите платнища и стоки направо върху непавираната земя, кафенетата, където пият чай и кафе в обедната си почивка (ако е достатъчно дълга, за да имат време и за молитвата, и да отскочат до кафето) …

Наясно съм, че е трудно за вярване колко ми допада да преживявам неща, които ми носят дискомфорт, да скитам из прахоляка и тълпи от местни, съзнавайки колко е очевидно, че съм чужденка, дори без да си отворя устата (ден, след като прекарах час в "мъжко кафене", хора от отдалечения край на индустриалната зона вече знаеха този факт)
[...]
Но нека ти кажа едно нещо, което е лесно да се повярва, че ми е харесало:
впечатли ме как гледат океана… все едно не са го гледали вчера, онзи ден, миналия петък, по-миналия, миналата година…
впечатли ме двойка, покрай която минахме: млади момиче и момче в традиционни дрехи, застанали на възможно най-публичното място; с наведени глави… и едва докосваха ръцете си, внимавайки да не докоснат дрехите си
...
Ето линкове към снимките http://picasaweb.google.bg/MoroccoTrips2008 с уговорката "снимките да не се приемат като опит да обоснова някаква своя теза, тъй като тук дискусия с дори нюанс на спор няма. С Даниела имаме и еднакви, и различни преживявания, и това е прекрасно, защото е прекрасна различността ни. Тя не прави никого от нас по-… или по-малко… Нейните впечатления и моите впечатления са нещо, дорисуващо картината на Мароко… и - колкото и хора да описват тази (или коя да е друга страна)- картината остава недовършена… и винаги ще има надпис "to be continued" като в (добър) сериал"
~~~
За хотелите... Няма да описвам интериора и стаите, тъй като ги има на снимки в горните албуми

HOTEL CLUB VAL D'ANFA (от 2 посещения- юни и септември 2008)
Да започна от края- съвсем в края на второто ми посещение, вече на път за летище, господата, извършващи летищния трансфер, изразиха учудване, че съм избрала хотел с лошо име. Това, след като по време на пътуването до летище, те били преценили, че аз "не съм такава жена" :) Естествено, поисках уточнение относно "лошото име". Нищо от онова, което ми казаха, не бях забелязала при нито един от престоите си там. А имам неприятният навик да забелязвам всичко, дори и да нямам това за цел. Толкова за хорските приказки. Да уточня- ако пак отивам в Каза, пак бих отседнала там без никакво притеснение. Беше ми спокойно, удобно и приятно там. Изключая само леките езикови недоразумения и един рецепционист, който -поради испанската си красота и явно разглезен от женско внимание- просто подминаваше факта, че някой може и да не иска да излиза с него. (Бих мръннала по този и по други подобни поводи, че тия синдроми са създадени от търсещи екзотично-романтични приключения туристки и хич не е справедливо да си го отнасям и аз заради тях. Дами, моля, забавлявайте се, но ако има начин някакси да уточните на местните хубавци, че вашите мераци не отразяват националните такива на местния пол ;) Това не адресирам към никоя нация конкретно, само си мрънкам... :)

Допълнителна информация за ЛЕТИЩЕН ТРАНСФЕР: може да бъде уреден и чрез сайта http://r2.hotelbeds.com/ на стойност 35-40 Euro. На мен ми бе уредено през този сайт от българската туристическа агенция, и то след като вече бях в Мароко. Получих електронен ваучер, на който бяха отбелязани телефони на местна агенция. Наложи се да се чуя с тях поради специфика на часа на полета. Беше почивен ден, когато се обадих, но вдигнаха веднага. Английския на служителката бе крайно оскъден, но оставих телефон за обратна връзка и скоро след това ми позвъни човек с достатъчно добър английски, за да се разберем. Колата бе пред хотела в точния час, достатъчно голяма и удобна, шофьорът и другия с него говореха добър английски. От предишен опит знаех за навика на местните агенции да пращат по двама души, така че ни най-малко не ме притесни това, че пътувах сама с двама мъже посреднощ. Те не ми и дадоха причина да бъде събудена женската ми мнителност. Засилиха се да ми помагат с багажа и летищните процедури до степен да ме затруднят и объркат, защото съм свикнала това да правя без ничия помощ. Алтернативен трансфер: да си хванете направо от улицата "petit taxi" или свястна кола от хотела. И в двата случая ще се наложи да преговаряте за цената. Това е положението.
Онзи, който при първото ми посещение на Каза бе уреден от колежката, също бе уреден с пазарене. А как бе открила този шофьор, нямам идея- предполагам, при нейно предишно посещение в страната.
СЕЙФ- има сейф в стаята, ключът му бе на разположение (тоест явно е безплатен, за разлика от някои хотели в Тунис и Египет например, където ключ за сейфа се получава от рецепция срещу заплащане. Сейфът обаче не бе достатъчно голям да побере лаптоп 17" (понеже не съм в час с инчовете, иде реч за HP nc6320)
ХРАНЕНЕ
Ресторантът на хотела предлага прилична храна, менюто е само на френски и изборът е относително оскъден (примерно 1/5-1/7 от менюто на Happy). Обстановката обаче е приятна- откритата част на ресторантчето гледа към басейна и океана. Музиката е приятна, включително децибелите. Сервитьорите (90%) не знаят английски, но винаги може да бъде извикан някой, който знае. След 2-3 хранения там вече знаеш менюто наизуст на френски и "в превод", така че можеш да поръчваш "с пръст" ;)
Закуската- не е типичното за FB хотелите разнообразие, но има достатъчно и достатъчно вкусни неща. Печива- предварително приготвени- винаги: кроасани, питки и разни други, чийто имена не зная. Неизменно присъстваше и някакъв техен вариант на страхотната местна супа "харира". За пръв път я опитах именно там, и някакси по усет си взех бадеми и ги изсипах вътре. При второто посещение ми бе казано, че тамошната харира не е правилно приготвена, но бадемите вътре са си просто "удар в десетката" от моя страна.
Чаят- прекрасен, макар и твърде сладък за моя вкус. Не знам дали умилението ми към този чай има общо с вкуса, с начина на сервиране, с комбинация от двете или с някакви мои си идеи за уют. Втория път пристигнах в хотела с влак и после такси от Рабат, доста изтощена (бе Рамадан и аз солидарно не бях пила нищо нито яла цял ден, а пристигнах привечер). Минавайки през ресторанта, помолих да ми донесат в стаята "от вашия прекрасен тунизийски чай", при което -след поглед към етикетите на куфарите ми- ми бе казано- "Мадам, вие сте вече в Мароко". Сконфузих се само от благоприличие- и без това предния път достатъчно ми развяваха техния кускус и как тунизийците твърдели, че кускуса си е техен.
Май е нужно да спомена, че 2 пъти ядох рибно ястие в този ресторант без никакви стомашни смущения.

Наблизо (около 2-4 минути пеш от хотела) има 2 магазинчета, в които може да се намери и пакетирана храна (бисквити, солени работки, бонбони, сокове, мляко) наред с всичкоимането в духа на: пощенски картички и всевъзможни сувенирчета, козметика и тоалетни принадлежности, перилни и почистващи препарати, ваучери за мобилни телефони и прочие. Едното магазинче е вдясно от хотела по протежение на шосето, другото- вляво, в посока на шосето, водещо към джамията Хасан Втори. Хлапето в първото магазинче мами яко с цените и се вдига голяма патърдия, ако оспориш или- каква лудост- изискаш касова бележка (какво си въобразявах аз!!!).
Близо до първото магазинче (това вдясно) има малък ресторант. Храната като качество беше минимум толкова добра колкото в хотелския ресторант. Цените- забележимо по-ниски. Обслужването- пак минимум колкото хотелското.
Има още 2 ресторанта и 1 нощен клуб пак на не повече от 5 минути пеш, но там не съм била. Нощния клуб всъщност е разположен близо до хотела, откъм океана. Правят сватби там и петък и събота вечер музиката и радостните провиквания могат да дойдат някому в повече, ако е избрал стая с "ocean view". Моята бе такава и двата пъти и въпреки шума 2 вечери, никак не съжалявам. Да гледаш през балкона как слънцето се стапя в надигащата се откъм водата "мъгла" и да следиш прилива е преживяване, което Е повторимо, но не омръзна поне на мен.
ATM
има на около 5 минути пеш от хотела, през кръстовището вляво, точно до шосето. Други банкомати има в обратна посока- по протежение на булеварда, който води към джамията на Хасан Втори.
ИНТЕРНЕТ. Безплатна безжична връзка в целия хотел. Реално покритие- във фоайетата- главното и това до рецепция на SPA-зоната, в откритата част на ресторанта, понякога- на балкона на стаи с гледка към океана, понякога- в самите стаи. Кабелна връзка също е възможна, само трябва да поискате кабел от рецепция. Също е безплатно. На мен ми струваше обаждания откъм гореспоменатия рецепционист в стаята ми и тиради в духа на "нима не искаш да опознаеш нови хора, нови националности... " А опознавах аз ... :)
БАСЕЙН
Само открит. Сравнително малък, но става за раздвижване. Има и плитка част за деца. Шезлонги и хавлии- от спасителя. Добро огряване на зоната около басейна. Хотелът няма частен плаж. Ако се излезе от хотела и се тръгне вдясно по късата задънена уличка (не тази с магазинчето и ресторанта), се стига за около 3 минути до начало на плажна ивица, но явно там се излива и градски канал, така че не бих се къпала или пекла точно там. През балкона ми се виждаше нещо като мини воден парк с пързалки и басейни, но не съм проучвала как се стига до него.
СПА-зона.
Така и не я посетих отвъд рецепцията. Времето ми за такива неща бе ограничено, а всичките им специалисти бяха заети или им свършваше работното време именно в тези часове. Не съжалявам, имайки наум злополучния си опит с козметички в Тунис (една в Монастир и една в Тунис)
ОБЩО: Приятен, малък, чист и удобен хотел. За мен- и спокоен. Минуси на местоположението- близостта с нощния клуб, относително отделечен от центъра. Плюсове- близост до прословутата джамия, която така и не успях да посетя; близост до отворени до късно местенца за пазаруване на всевъзможни неща; наличие на алтернативни места за хранене; близост до булеварда към джамията, по който са разположени множество заведения и магазинчета.

GOLDEN TULIP FARAH (Sale/Rabat)
Дали да започна с това, че смених 2 стаи?- предвид това, че мразя да преопаковам багаж, обикновено неудобството от преопаковането натежава като аргумент против смяна на стаята, пред всевъзможни други неудобства/нередности.
Пристигнах в хотела към 4 сутринта (пиша наизуст без да гледам бележки от пътуването), след като бях тръгнала на път предния ден към 10 предиобед, сменила полети, висяла на Франкфурт, напъхала се на летището в Каза в погрешна кола с някакви скандинавски посланици или нещо подобно (иначе дълбоко убедена, че им правя услугата да ги взема в моята кола... и така, докато не осъзнах, че всъщност аз съм the wrong person в тая кола), съответно двоен път от летище до Каза и обратно, истории с летищните власти, за да ме пуснат да се върна на "Пристигащи" и да си открия "правилния" шофьор, после пътуване Каза-Сале, лудо пазарене на рецепция по повод плащане на шофьора за услугата (рецепционистът, охраната и шофьора, и аз- най-смотаната в пазаренето)... и -да- няма никакво значение, че цената бе предварително уговорена от местната преводачка, която намери тоя шофьор...
Та, в стаята се озовах, слабо прилична на обичайното жизнено себе си и дълбоко убедена, че всичките ми сетива са временно блокирали. Уви, не бе така, дори в това състояние усетих някаква много неприятна миризма. Отворих прозореца, надух "климатика", напръсках после с парфюм, къпах се и побързах да си легна, преди да е изчезнал аромата "на баня". Сутринта обаче миризмата си я имаше. Реших, че стаята не е ползвана отдавна и е стояла затворена твърде дълго, така че не е имало достатъчно време да се проветри. Все пак беше към 4.30 когато влязох там, излязох към 8 сутринта.
Привечер, когато се прибрах, миризмата бе дори по-силна. Помолих за смяна на стаята и това бе уредено светкавично и без очакваните намеци за допълнително заплащане. Дори ми бяха дали далеч по-просторна стая, със софа за почивка и гледка към пристанището и част от Медината (Стария град). Имаше същата миризма, но далеч по-лека, а след повечко вентилиране напълно изчезна.
Бях толкова щастлива, че и през ум не ми мина да искам отново смяна на стаята, след като убих хлебарката в коридора пред банята (прекрасен породист екземпляр- от тия, които сестра ми нарича "гръцки атински, от Олимпиадата"). А и без това хлебарките са по-упорити от миризмите и ходят по-навсякъде.
Забележителностите около хотела могат да бъдат прочетени на съответния уеб сайт, аз ще ги пропусна- едва ли мога да напиша нещо ново или различно по това.
От скитаниците ми из околностите, ето какво...
Най-близкият АТМ е на около 10-15 минути ходене пеш по улицата, успоредна на Медината, но е от другата страна, точно на един ъгъл. Избрах да отида там по време на часа за вечерна молитва, но явно вървя твърде бързо- пристигнах доста преди това. Имаше двама сладури закотвени пред банкомата, които откак се появих, по време на тегленето на пари и докато се отдалечавах, непрекъснато повтаряха "Малборо". Според преводачката, на която после разказах това, просто са опитвали да ми продадат цигари на черно. Може би е важно да отбележа, че нито те, нито някой от минувачите (90% мъже) не ме притесниха по никакъв начин. Не твърдя, че е 100% безопасно да се теглят пари на открито там, просто твърдя, че няма причина да имаме предразсъдъци в посока на това, че там това е по-опасно отколкото у нас. Аз, теглеща пари, съм принципно прекрасна плячка, защото съм жена, сама, дребна и без никакви видими признаци на "скрита сила". Както се казва, едва ли не "си го прося".
Друго за околностите... Не намерих място за хранене на пешеходно разстояние, освен бързи храни и плодове на сергия. Медината е наистина на няма и 3 минути пеш. На около 5 минути пеш е моста. Прекрасни гледки има откъм моста, но аз все го изминавах с кола и парапетите ми пречеха да снимам. Не остана време за разходка пеш по моста и по брега. Отчитам като минус и си го пожелавам за следващия път.
Храната в ресторанта- среднобогата закуска, хубаво кафе, приятен персонал. Преобладаваше испанска реч сред гостите и персонала. По-малко- френски. Съвсем малко- английски. На вечеря срещу фиксирана сума също може да се избира между всевъзможни храни. Леко скъпичко излиза спрямо свободната консумация - 220 MAD (за такива като мен, които имат апетит за 10 ястия, но реално се справят максимум с 2), но пък си струва предвид разнообразието. Сервиране- прилично чисто. Храната- вкусна. Нищо блестящо, просто достатъчно вкусна, за да направиш разликата между "храня се" и "ям". Ето малко за цените- капучино- 25 MAD, супа- 60 MAD. Тези помня, другите са из разписките.
Интернет. В стаята (втората- с изглед към фасадата) хванах няколко безжични мрежи, но всички защитени. Едната мрежа е хотелската, ваучер за 5 евро за 30 минути, 10 евро за час (и т.н. в прогресия) може да бъде закупен от касиера на рецепция. Има покритие и в лоби бара на хотела, който е разположен около много приятни водички. Безплатен интернет- на РСтата в бизнес центъра до рецепция. Пак там- безплатно принтиране.
В хотела има магазин за сувенири (от запалки до дрехи и чанти), цигари, пури, местни СИМ карти и ваучери за тях. Естествено, цените са по-високи спрямо обичайните. СИМ картата си спазарих. Ваучерите за нея купувах на фиксирана цена.
Персоналът бе приятен, неизменно учтив, типично за Мароко- леееко прекомерен в комплиментите и услужливостта.
Не предлагат услугата laggage storage, както се оказа. Съгласиха се да ми приберат багажите в някаква служебна стаичка, но им причини доста смут искането ми да ми дадат талонче или нещо от сорта. Чак като видях реакцията им, осъзнах, че зад мен има няколко квадрата, отрупани с разни багажи. Помолих просто да ми издадат някаква разписка с хотелски атрибути и те -видимо облекчени- съчиниха нещо набързо. Преводачката каза, че междувременно коментирали помежду си "Права е, колко хора питат за това, трябва да го организираме"
Обобщено- приличен хотел, по наши стандарти- около 3 звезди... Иначе съзнавам, че част от звездите (респективно- цената) са дължими на бранда на хотелската верига. Няма лошо, стига да е повод за амбиция, качествена. Местоположение- много добро или много лошо, според това какво те вълнува. За пътуващи с влак е удобно- оказа се на около 5-10 минути с кола от 2 гари.
Да не пропусна- персоналът на рецепция, след еднодневен престой в хотела, се пазареше вместо мен и вече в моя полза с шофьора, който трябваше да ме вози няколко дни от Сале (от хотела) до определено място и обратно.
Преводачката ми знаеше коя цена е ок, коя- приемлива и коя- "тц, тц, пладнешки обир", но не умееше да се пазари- обяви ми го още първия ден, след като аз свежо обявих своята нескопосност в това. Та тя прецени спазарената от хотелския персонал цена като "твърде ОК".
За съжаление последния ден, на връщане към хотела, опитах да се уговоря сама с шофьора за цена от хотела до гарата. Питах го чрез преводачката за колко би ни откарал до гарата, и той- "за колкото дадеш". Запитан "10 ок ли е", отговори отново с "да, да, колкото дадеш". Повторих въпроса, а той- отговора. Приех за спазарено, напук на целия си опит до момента в полза на противното. На гарата, след като получи 15, мрънна чрез преводачката, че не бил щастлив с тия пари, това било малко пари, искал още пари (без да уточнява още колко). Поне тук приложих опита си, доколкото имам някакъв от Египет, Мароко и (най-вече) Тунис. Въобще не обсъждах, просто обърнах гръб и си влязох в сградата на гарата. Това е едничкия начин да приключиш подобна ситуация без да губиш време и като резултат да се влудиш и/или да платиш безумна цена за нещо.

.... На фона на купищата изсипани нещица дотук, да си изсмуквам от пръстите някакво заключение, би било твърде пресилено. Да определям Мароко еднозначно, както прочетох някъде наоколо, би било нелепо, познавайки различните (но далеч не всички) страни на това интересно и провокиращо местенце.
С обич и благодарност към 2 прекрасни жени- двете преводачки, с които работих там, и към всички мили хора, които имах радостта да срещна

P.S. Благодаря на екипа на Пиколо, че публикува от мое име горното. Поради липса на техническа възможност да коригирам в категоризацията ("Мароко, Казабланка, Танжер - Казабланка - Медина"), правя го тук. Коректния вариант е: държава- Мароко, градове- Казабланка, Рабат/Сале. В Танжер бях, но е само споменат, няма информация в горния текст за този град. "Медина" е аналог в арабските страни на онова, което при нас обозначаваме като "Стария град на..." дадено населено място. В горния текст не визирам град Медина, а "стария град" в съответното населено място



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ