Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Австрия » Виена » Виена

Концертът на Мадона, снимки

Септември 2008  Автор: teodoradimova

Концертът на Мадона
Септември 2008 Автор: Теди
За перфектната буря…
/група/
Шумен, 24-25 септември

Със много щастие в сърцето и мъничко тъга в душата,
Аз казвам ви сега във този час –
До следващият път, направихме го !!!
Ще питате сега във хор – кое??
Сега ще ви разкажа бързо – това е цялата история:

И ето как започна всичко…. С преследване разбира се!! - на следната мечта:
Бърборихме в един прекрасен летен ден със мая,
Във офис двора, под липите замечтани –
Къде приятелко да литнем, да сбъднем нещо хей така?!....
Дойде 4-ти юли – и вместо презокеанско съобщение със надпис –
Борсата затворена!!! –
Получих следният мейл:
„https://hochlast.wien-ticket.at/online/index.php3 ?Wes=empty_session_110&language=1&query_pos=0&quer y_rows=25&set_query_pos=0&houseid=503&performancei d=2233&state=3&nextstate=5
Kind regards, Maya Nikolova, Head of Trade Department, EU Countries”

Отварям – иииии ……. Какво да видя, жената/к…..ка/, с главно „ж” – мадона,
Започва новото турне – и във маршрута влиза виена,
На хвърлей място - ей го де!
Започна суетнята луда – то карти, сайтове и полети, приятелки и други чудеса.
И стана група като слънце, но не едно –
А десет български слънца!
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

И хоп – билетите завчас пристигнаха, със хубав виенски плик и надпис:
Frau dimova und stancheva!
Във касата заключихме ги незабавно!
Естествено при главният ковчежник трапкова – да пази нашата мечта!
………………
Дойде септември, 22-ри… и тъй бленуваният ден,
На „нашта 100-годишна независимост”, започна!!!
……………….
На групи тръгнахме от сутринта! Получихме от първите слънца
Хабер със текст: във виена сме, пристигнахме сега!
Последвахме ги бързо – ноооооо, по пътя случи ни се случка - изпитание.
Тъй както си мечтаехме пътувайки, в един момент се спука гумата
– до ловеч, на джипа де, отзад, отляво!
Поглеждаме – какво да видим, един нещастен крик и няколко нещастни ключа!
Ами сега, остават само часове, не три, а два – до полета със който ще заминем към нашата бленувана мечта!
Повдигна крика вили и какво да види – не може, нисък е, тук камък трябва!
Започва махане, и спиране, ….и нашето перфектно женско организиране –
С червен триъгълник и баш жилетка!
Тъй както махах, появи се джип – ленд роувър казваше се мисля.
Повдигна вътре слънчевите очила жена, с въпрос към мен –
Теодора, това пък ти ли си сега?!
И…..о, небеса – това е галя, от ученическия чин във варна.
Започва лудо ровене във роувъра…. Благодаря ти господи - намерихме спасителния крик, големият!
Добре, но как сега със нежните ръце тез здрави болтове да развъртим???
И пак - започва махане, и спиране, ….и нашето перфектно женско организиране.
Смили се господ пак над нас – ха, хаааа и още как,
Помогна ни със следващият ангел – и супер любо прати ни завчас!
Във банка дск се подвизавал - с добро сърце, нахранен
И стар германски опел – с газ.
И ето всичко се оправи, с монтирана резервна гума, светнали очи,
И страшен ряз последвахме тоз супер любо, нашият водач!
Той само каза – последвайте ме, закъснявате, ще литне самолета!
…..със пълна газ през факултето, в уречения час и малко закъснение при самолетите и мая ний озовахме се от раз!
…………………….
И ето ни отново, на малко питие във самолета –
Напред към нашата мечта и другите слънца!
Най-после, събрахме се, във виена – във хотела, да поспим,
Без сили, но с усмивка - сънувайки за утрешния ден!
…………………
Във малката виенска сладкарничка започнахме очакваният ден –
Със супер чичко и усмихнати, със кифлички, и тих рефрен –
„тих бял дунав се вълнува……”.
А дени пробва – опита се да спре трамвая, не успя,
Но имаше завиден немски и твърда ръка.
Оставихме багажите в йоана, студентка там и сладурана!
Веднага стана нашто единайсто слънце!
Показа ни дворците, и реката, с усмивка и дежурен вик в устата:
„слизааааааааааааам, снимаааааааааааам!”
……………………
Дойде уреченият час в заветния ни ден – към острова на дунава,
Със тъпчещи се виенчани, отправихме се към стадиона.
Попя ни робин, за загрявка, но уви – попя и спря! Не заваля!
А ний какво – попихме бира, и почакахме.
И ето я, най-после – кралицата, излезе! Перфектна и желязна, както винаги!
А нашата перфектна буря /група/ - и танцувахме, и пяхме, и се смяхме!
А сухите му виенчани помислиха ни за пияни! Не бяхме помирисали дори!
………………
Ядоса се накрая голямата мадона и отсече – ок, motherfuckers,
Ще ви попея малко и си тръгвам!
И тръгна си, със надпис на стените –
Game over!
……………..
Но всичко хубаво си има край, потеглихме обратно –
Again без сили, но с мечти, за следващият път!
Почакахме на гара неминаващ влак,
Повозихме се на такси, подремнахме си на летище –
И ето ни във самолета, е – в пловдив кацнахме, но нищо!
Заради някаква мъгла - нали все пак сме си в българия!
……………….

Набързо казах цялата история, така се случи нашата мечта!
Със много щастие в сърцето и мъничко тъга в душата,
Аз казвам ви сега във този час –
До следващият път – през пролетта???


От теди, на перфектната буря /група/! :-)





ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ