Повече от 10 000 разкошни имения се намират в района на Четинад, простирайки се на десетки хиляди квадратни метра. Тези гигантски бляскави къщи са построени от богатите търговски фамилии на общността Nattukottai Chettiar, които са натрупали богатството си, търгувайки със скъпоценни камъни в Югоизточна Азия. Достигат върха на икономическата си мощ в края на XIX и началото на XX в., когато са построени повечето имения.
Когато обаче през 1939 г. започва Втората световна война, задграничната търговия претърпява удар и богатството на четиарите намалява. Това се оказва най-мрачният период в тяхната история, принуждавайки ги да търсят работа извън Четинад, а много от тях мигрират извън Индия и изоставят жилищата си.
Днес Четинад е известен по света със специалитета си "Пиле Четинад" и с едни от най-търсените антики, тези от Караикуди, но повечето пътешественици остават в неведение за тези луксозни имения, пръснати в останалите 73 села в региона. Въпреки че повечето от тях са в руини, няколко са превърнати в хотели и музеи на културното наследство от ентусиазирани собственици, които искат да запазят наследството на Nattukottai Chettiar живо.
Строежът на имения е бил сериозен бизнес за четиарите, които влагали всичките си средства, но и сърце, в изграждането на домовете на мечтите си. Вдъхновявали се от европейската архитектура и поръчвали на местни архитекти да работят със суровини от цял свят. В резултат на това готическите фасади, мраморните подове, витражите и плочките от Далечния изток станали обичайна част от всяка къща. Но също така са подчертавани и характерните компоненти на местната тамилска архитектура, като широки, открити дворове, издигнати веранди, богато резбовани дървени рамки и мазилки, изобразяващи индуистки божества.
"Сградите в Четинад предлагат на посетителите да видят как местната архитектура може да бъде вдъхновена от външни влияния и все пак да отразява културата, от която произхожда. Именно това ги прави толкова специални", казва д-р Сеетха Радживкумар, ръководител на катедрата по архитектура в инженерния колеж "Адхиямаан" в Тамил Наду пред BBC. Изследванията на Радживкумар се фокусират върху анализа на стойността на архитектурното наследство в Индия, със специален акцент върху Четинад.
Всяко имение има повече от 50 стаи и до четири двора. Повечето от тях обхващат цяла улица, поради което местните жители ги наричат periya veedu или "големи къщи".
"Нашите прадеди са строили големи къщи, в които да живеят цели фамилии. Тъй като мъжете често са отсъствали, за жените и децата било важно да останат заедно, за да се чувстват в безопасност", обяснява Радживкумар. В дните на разцвета им в тези домове са живеели едновременно повече от 70-80 членове на семейството. Всяко имение притежава уникална история и характер.
Едно от най-впечатляващите е Athangudi Palace. Разкошен дворец, превърнат в музей, който спира дъха. Приемната му зала е грандиозна и смайваща с огромен шахматен под от италиански мрамор, колони от испански гранит, увенчани със скулптирани лъвски глави, сводести прозорци с белгийски витражи, балкон от ковано желязо, поддържащ деликатно изрисувани моголски арки, и изящно орнаментиран таван с флорални плочки от Япония. Къщата категорично е била подходяща за кралски дворец.
Бангала е първият хотел с културно наследство в Четинад, разположен в сърцето на Караикуди. Той има интересно минало. Никога не е бил семеен дом като другите имения, а по-скоро място за партита, собственост на богатото семейство на MSMM Chocalingam Chettiar, наричано още фамилията MSMM. Мъжете от семейството са го използвали за забавления и развлечения на своите приятели. В Бангала не се допускали жени.
По ирония на съдбата Бангала сега се управлява от енергичната Меенакши Мейяппан, внучка на семейство MSMM. "Аз се грижа за всички аспекти на домакинството и сама приготвям всички менюта", казва 89-годишната Мейяппан, която обича да посреща и забавлява гости от цял свят. Самата тя е отличен готвач и съавтор на книгите "Трапезата на Бангала" и "Вкусове и рецепти от Четинад", които прославят не само местната кухня, но и богатата култура и история на региона.
"Разходите за обновяване на дворците на Четинад могат да достигнат хиляди долари. И това не са еднократни разходи, тези сгради изискват редовна поддръжка и ремонт", обяснява Радживкумар. "Като прибавим и липсата на интерес сред многобройните собственици, опазването на околната среда се превръща в херкулесова задача."
Но хора като Мейяппан са оптимисти. "Досега само 10 % от именията в Четинад са получили туристически промени, докато 30 % са напълно разрушени. Нашата работа е да възкресим останалите 60%, като работим заедно като общност".
Неотдавна достолепната дама е възкресила и Фестивала на наследството и културата на Четинад, който има за цел да вдъхне нов живот на разрушените имения, като съживи интереса към историята и културата на района. "Информираността е от решаващо значение за усилията ни за опазване на околната среда и този фестивал, който ще се провежда всяка година през август-септември, е първата ни стъпка към постигането ѝ", казва тя.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}