На 1 август, националния празник на Швейцария, туристи и местни изпълват крайградските райони. По река Рейн се движат флотилии от салове и канута, плажуващите се излежават край брега, а по пустите улици от време на време преминава автобус на градския транспорт, украсен за празника с познатия червен флаг на Швейцария с бял кръст.
Това е перфектната празнична сцена, с изключение на една особена подробност. Цялото това веселие по случай годишнината от конфедерацията на Швейцария се провежда в Германия, в град Бюзинген ам Хохрайн.
Причината? Това малко кътче от Германия е изцяло заобиколено от Швейцария, което го прави едновременно анклав и ексклав - географски странности за любителите на любопитните факти, но объркващи за всички останали.
За любопитните картографи - анклавът е територия или част от територия, която е изцяло заобиколена от друг субект - пример за това е малката държава Лесото, заобиколена от Южна Африка. Той е тясно свързан с ексклава: част от територия, отделена от основната ѝ част от друга територия. Бюзинген отговаря и на двете определения.
Източната граница на градчето се намира само на 700 м от останалата част на Германия. И макар че в политически план това градче с около 1 500 жители принадлежи на Германия, в икономически план то е част от Швейцария.
Подобно на Швейцария, Бюзинген функционира извън Европейския съюз и градът е цитиран като модел за сътрудничество след Брекзит. Преди няколко години политик, представляващ южната част на Белфаст, предложи на Северна Ирландия да бъде предоставен специален митнически статут, подобен на този, който управлява Бюзинген.
"Както при Бюзинген и Швейцария, между Северна Ирландия и Република Ирландия ще има ограничен митнически или имиграционен контрол, предложи депутатът Аласдър Макдонъл, което означава, че Северна Ирландия може да напусне ЕС, но да остане обвързана с Република Ирландия. "Прецедент за това има в германския град Бюзинген", каза той в речта си. Други обаче не са убедени в това, като възразяват, че градчето Бюзинген едва ли е аналог на Северна Ирландия, чието население надхвърля 1,8 млн. души.
Бюзинген всъщност функционира просто и ясно - има германски закони, германско управление, но швейцарска икономика.
Никъде това разделение не е толкова очевидно, колкото в ресторант Waldheim. Линия, изрисувана през откритата му тераса за хранене, маркира международната граница, така че е възможно да ви сервират шницел в Швейцария, а след това да посегнете към Германия, за да вземете халба бира от другата страна на масата.
За жителите на града животът в две държави е свързан с всекидневни противоречия и избори. Въпреки че търговията обикновено се извършва в швейцарски франкове и повечето жители работят в близките по-големи швейцарски градове, те все пак трябва да плащат по-високите данъци върху доходите в Германия.
Децата посещават местно (германско) начално училище, но родителите решават в коя държава ще учат в гимназията. По същия начин местните жители на Бюзинген имат както германски, така и швейцарски пощенски и международни телефонни кодове - обаждащите се могат да наберат както немския +49, така и швейцарския +41, и пак да се обадят на местен жител.
И може би най-забележителното е, че футболният клуб на града е единственият германски отбор, който има право да играе в швейцарската лига.
За Сара Биернат, която живее на 30 минути път в Зинген, Германия, и пресича няколко международни граници по време на ежедневното си пътуване до Бюзинген, всичко е въпрос на адаптация. Тя не знае нищо за района, тъй като е идвала в града само веднъж като дете за посещение при зъболекар. След това, преди 11 години, започва работа в хотел Alte Rheinmühle в Бюзинген и още в първия си работен ден се оказва, че дава на клиент ресто в швейцарски франкове. "За мен това беше като игра", казва тя.
Дори и години по-късно градът все още й звучи като швейцарски. "Те говорят като швейцарци. Немският им език е различен."
Както при повечето анклави и ексклави по света, зад тази криза на териториалната идентичност има предистория.
За Бюзинген проблемът започва през 1693 г., много преди да се появи Германия. Селото е било под австрийски контрол, когато семейна вражда за религиозна вярност довежда до отвличането на католически настроения феодал на Бюзинген. Братовчедите му го откарват в близкия швейцарски (и протестантски) град Шафхаузен, където е осъден на доживотен затвор. Отнема шест години и заплахата Австрия да нахлуе в Шафхаузен, за да бъде освободен господарят.
Няколко десетилетия по-късно, когато Австрия продава местните си владения на швейцарския кантон Цюрих, тя задържа Бюзинген - според историците единствено от злоба. През 19 век, когато части от Австрийската империя са погълнати от Германия, Бюзинген е поискан от новата република.
Подредената Швейцария се опитва да изчисти тази бъркотия през 1919 г., когато провежда референдум, на който жителите на Бюзинген гласуват с 96% за напускане на Германия. Но Берлин не е заинтересован да се откаже от града, защото Швейцария не предлага нищо в замяна.
Дори в хаоса на Втората световна война споразумението се запазва. Преди германските войници да се върнат в отпуск в Бюзинген, те трябвало да проверят оръжията си на границата и да покрият военната си униформа с пелерина - разказва местен жител, чиито роднини са служили в германската армия. След войната разделението продължава, превръщайки ежедневните пътувания за пазаруване в упражнение по глобална търговия.
Накрая, през 1967 г., Германия и Швейцария се споразумяват да добавят Бюзинген към швейцарската митническа зона, което премахва граничния контрол и контролните пунктове около селото с площ под 8 кв. км.
Днес проблем обаче са данъците.
Разходите за живот в Швейцария са по-високи от тези в Германия, и жителите на Бюзинген обикновено получават по-големи заплати от своите сънародници. Но тъй като в Германия данъчната ставка е по-висока, работниците плащат повече от швейцарските си съседи.
Разбира се, има и обратна страна. Шофьорката на такси Каролин Майор изчислява, че нейният наем в Бюзинген е с 50% по-нисък, отколкото ако живееше на няколко километра в Швейцария. Тя се мести от германския град Фридберг преди две години и твърди, че е изключително щастлива от решението си. "Обичам живота си. Тук има добра енергия."
Други също са открили това. Тъй като Германия предлага данъчни облекчения за пенсионери, Бюзинген привлича пенсионирани швейцарци. Резултатът: "Младите хора отиват в Швейцария, а старите идват тук. Селото остарява с всеки изминал ден", казва Райнер Краузе, чиято дъщеря управлява ресторант Waldheim на границата.
Като оставим настрана политиката, Бюзинген е чудесно място за почивка в долината на Рейн. Тези, които са заинтригувани от вековния затвор на Бюзинген, могат да се разходят по добре маркирана пътека, която градът нарича последователно Пътеката на анклава или Пътеката на ексклава. Екскурзията с 11 спирки включва гледки към реката, международни гранични знаци и дори лозе, където тераси с германско грозде от сортовете ризлинг и пино ноар зреят, преди да бъдат откарани на няколко километра, за да се превърнат в швейцарско вино.
Може би първата спирка на маршрута, стенописът на кметството на главната улица на градчето, обяснява всичко най-добре - усмихнат работник държи стълб с германско знаме, а от джоба на якето му стърчи швейцарско. Въпреки объркването, че обитават ничия земя, животът тук изглежда доста добър.
Градчето е идеално разположено на по-малко от час път с влак от летището в Цюрих и на 10 минути път с автобус до швейцарския град Шафхаузен.
Бюзинген е райско кътче без граници и ясно бъдеще, но пък с безкрайни възможности, категорични са местните.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}