Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Със своите остри била и високи върхове, разкриващи пейзажи за всички сезони, от яркозелени склонове до заснежени скали, Северна Македония е една от последните възможности в Южна Европа за пътешествие извън утъпканите туристически маршрути, пише CNN.

След обявяването на независимостта си от Югославия през 1991 г. страната е позната като Македония, а днес Северна Македония остава сравнително непозната част от Балканите. Нейната многопластова история, обхващаща византийския, османския и югославския период, в съчетание с планинския релеф, е оформила различни регионални култури. Те се отличават с вярност към традициите и искрено, сърдечно гостоприемство.

Разположена на север от Гърция, тази вътрешноконтинентална държава е сред най-планинските в света, а впечатляващият релеф е в основата на нейната идентичност.

Държавата с население от близо 2 милиона души, малко по-голяма от американския щат Върмонт, все още не е изпитала наплива от туристи, който всяко лято затруднява живота в голяма част от Южна Европа. Хората от туристическия сектор се отнасят предпазливо към привличането на такъв масов туризъм, тъй като той би могъл да влоши качеството на живот на местните жители. Същевременно те са наясно, че страната има много какво да предложи и че туристическият сектор разполага със значителен потенциал за развитие.

Александър Богоевски, собственик на туристическа агенция, която реинвестира част от печалбата си в инфраструктурата на общностите, с които работи, посочва, че всяка година много туристи преминават с автомобил през страната на път към популярни близки дестинации като Гърция и Албания. Той иска те да разберат, че Македония е самостоятелна туристическа дестинация.

"През лятото приблизително един милион пътници преминават транзитно през Македония. Те не спират", казва Богоевски. "Според мен има много други неща, които могат да бъдат видени."

Манастири, езера с извори и планински преходи

Голяма част от забележителностите на Северна Македония се намират покрай малките криволичещи пътища, които преминават през провинцията край красиви долини.

По тези маршрути се издигат отлично съхранени византийски манастири, някои от които са на повече от 1000 години. В тях могат да се видят богати дърворезби с инкрустации от седеф, позлатени полилеи и старинни стенописи. Сред най-известните е Бигорският манастир, където достъпна къща за гости приема изморени туристи от близкия национален парк Маврово. През октомври ярките рубинени багри на дърветата по криволичещия път могат да засенчат всеки пейзаж от пощенска картичка на Нова Англия.

Друг известен и определено заслужаващ посещение манастир е "Свети Наум", който се намира край Охридското езеро още от 905 г. Самото езеро, с искрящите си води южно от Маврово, край албанската граница, е истинското бижу на Северна Македония.

Снимка: iStock by Getty Images

Районът на Охридското езеро, обграден от планини и включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, привлича посетители от целите Балкани всяко лято. Някои идват заради екотуризма, тъй като езерото, захранвано от извори, е дом на около 1200 растителни и животински вида. Други предпочитат по-традиционно туристическо преживяване, като разглеждат сладководни перли по търговската улица в историческия Охрид на североизточния бряг или отпиват коктейли  в плажните барове по крайбрежието. По източния бряг се простира друг впечатляващ национален парк, Галичица, а югоизточно от него се намира красивото Преспанско езеро.

На повече от 160 километра на север, в планината Шар, по северозападната граница на страната с Косово, запалените туристи и алпинисти могат да открият множество предизвикателни маршрути. Някои планински жители все още следват древната пастирска практика, като през зимата отвеждат овцете си към селата, а през лятото ги извеждат към високите планински пасища.

 

Природна красота и съхранени културни традиции

Ана Лабор управлява агротуристически бизнес в семейната ябълкова градина, разположена северно от Преспанското езеро. Стопанството е едва пет хектара. Малките семейни ферми са обичайни за Северна Македония, а според Лабор това позволява на земеделците да отделят повече време за грижата за реколтата.

Благодарение на това внимание средностатистическият македонец консумира продукти, които биха изглеждали почти извънземни в американски супермаркет, праз с дължина близо метър, домати с размерите на софтболна топка и червени чушки, чийто аромат се усеща още преди да ги видите.

Лабор работи и за изграждането на инфраструктура за селски туризъм в цялата страна, като помага на други фермери да увеличат доходите на семействата си чрез агротуризъм. Тя предпочита по-умерен брой посетители, защото, подобно на своите ябълкови дървета, иска да отдели достатъчно лично внимание на всеки от тях. Големите групи не позволяват същото ниво на местно гостоприемство.

"Не прекарвам достатъчно време с тях, защото не можеш да обърнеш внимание на всеки. А когато групата си тръгне, не съм доволна от себе си, защото те не са видели фермата в най-добрия й вид", казва Лабор.

Същите планини, които стоят в основата на природната красота на Северна Македония, са били и физически прегради, оформящи различни културни региони. Така те са помогнали за съхраняването на традиции, изчезнали на други места. Лабор разказва, че може да посети район на малко повече от 100 километра разстояние и да не разпознае половината ястия на масата.

Макар храната да се различава значително в отделните региони, посетителите на Северна Македония могат да очакват някои общи черти в кухнята. Обикновено тя не разчита на тежки подправки, а оставя свежите фермерски продукти да изпъкнат с естествения си вкус.

Айварът, разядка от червени чушки, срещана из целите Балкани, се ползва с особено уважение тук. През есента семействата прекарват часове от изгрев до залез край опушените скари в дворовете си, за да приготвят достатъчно буркани за цялата година. Ракията, силен балкански алкохол, който македонците обикновено правят от грозде, се поднася чиста, заедно с обилни порции салати, месо на скара и току-що изпечен хляб, впечатлени са от CNN.

Слънчевият климат на Северна Македония допринася за развитието на една от най-големите винопроизводителни държави в региона, с особена концентрация в областта Тиквеш. Сред продуктите, които пътешествениците трябва да опитат, са бюрек, най-често сервирано за закуска, и кебапите на скара. Други местни специалитети са пастърмалията, лодковидна питка със свинско месо и яйце, наподобяваща турското пиде, както и разнообразните засищащи супи.

Снимка: iStock by Getty Images

Посетителите, които искат да се насладят на богато разнообразие от традиционна храна, могат просто да потърсят най-близката кафана. В тези местни заведения гостите често седят плътно един до друг пред плата, достатъчно големи, за да нахранят цяло село. В кафаните нерядко свирят местни музиканти, които обикалят от маса на маса в стил мариачи и изпълняват любими песни срещу заплащане. Македонският филмов режисьор Митко Панов вижда в устойчивостта на кафанските музиканти символ на жизнеността на македонската култура отдолу нагоре.

"Много държави вече са загубили своите форми на народно развлечение", казва Панов. "На колко места в Съединените щати можеш да отидеш в кафене, да слушаш музика на живо, да платиш на музиканта и да му кажеш: "Виж, изпей тази песен, защото я обичам и ти я изпълняваш добре", така че те да могат да се издържат", споделя той пред репортера на CNN.

Кафаните са многобройни в Скопие, особено по калдъръмените улички на квартал Дебър Маало и в близките райони Карпош и Буняковец. Столицата се намира в северната част на страната.

Лабиринтът от улици и култури

Почти разрушено от земетресението през 1963 г., Скопие е възстановено в рамките на мащабна международна инициатива, в която силно присъства традиционният югославски брутализъм. В Старата чаршия този архитектурен стил стои редом до вековни османски мотиви и по-нов неокласицизъм в стил Лас Вегас. Посетителите могат да открият в лабиринта от улички всичко, от пресни продукти и барове до антикварни предмети, като е напълно възможно да се изгубят по пътя.

Масите пред кафенетата в чаршията и извън нея са заети от ранна сутрин до късно през нощта, а матча лате съжителства с турското кафе.

Този средно голям град предлага културни събития, които надхвърлят очакванията за мащаба му, включително джазови, филмови и музикални фестивали. Голяма част от това наследство идва от югославския период, когато държавата щедро субсидира културните центрове и програмите за изкуства.

Скопие Снимка: iStock by Getty Images

За туристите, които търсят почивка след дълги вечери в кафани и обикаляне на многобройните коктейл барове на града, околностите на Скопие предлагат редица възможности. Сред тях е фуникулярът до Водно и Кръста на Водно (Милениумският кръст), огромен стоманен кръст на връх, от който се откриват панорамни гледки към града и далечните планини. Посетителите могат също да карат каяк по зелените като билярдна маса води на каньона Матка или да разгледат многобройните му пещери с почти марсиански облик.

Снимка: iStock by Getty Images

Те са известни със сюрреалистичните си стичащи се сталактити и са редовна спирка по маршрута на любителите на пещерното гмуркане от цял свят. По-амбициозните туристически преходи преминават по планинските ридове и отвеждат посетителите и до трите места.

 

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google