Туристите откриват любопитна дестинация, която обаче присъства в списък с предупреждения за сигурността на САЩ и европейските служби.
Когато пътешествениците се отправят към долината Панкиси, предупрежденията често започват още преди да пристигнат, най-често от притеснен таксиметров шофьор, който се колебае дали изобщо трябва да откара туристи до това отдалечено място.
"Защо отивате там? Какво ще правите? Не е безопасно за вас", казват шофьорите, разказва Хатуна Маргошвили, собственик на къща за гости в суровата и красива долина.
Панкиси в Грузия, бивша съветска държава отвъд източните граници на Европа, отдавна носи репутация, оформена повече от новинарски заглавия за тероризъм и убийства, отколкото от туризъм. В началото на 2000-те години чеченци, бягащи от войната на Москва срещу родината им, използват долината като убежище. Русия твърди, че част от тях са били бивши бойци.
След атаките на 11 септември през 2001 г. Съединените щати заявяват, че в Панкиси има оперативни кадри на "Ал Кайда" и дори допускат, че сред тях е Осама бин Ладен, твърдения, които така и не са доказани. Стигмата се задълбочава през 2010-те, когато ИДИЛ успява да вербува десетки жители на долината.
Днес картината е различна, както откриват онези, които все пак стигат дотам. В доклад от 2023 г. на Агенцията на САЩ за международно развитие Панкиси е описана като "мирна", а при онлайн търсене на долината излизат предложения за конни турове, грънчарски работилници и уроци по приготвяне на хинкали, вместо материали за ислямски екстремизъм.
И макар Държавният департамент на САЩ все още да предупреждава американските граждани да не пътуват до региона, мнозина продължават да го посещават. "През последните две-три години 80% от нашите гости са от Америка", казва Маргошвили.
Необичайни традиции
Туризмът в Панкиси е сравнително нов и остава ограничен в сравнение с по-утвърдените дестинации в Грузия. Интересът обаче нараства, след като се появяват нови места за настаняване и туроператори започват да включват долината в маршрутите си.
Каролина Зигмановска, гид във Weekend Travelers Georgia, започва да организира турове до Панкиси преди две години.
"Хората искаха такъв тур, затова започнахме да го провеждаме. Интересът се появи, след като чухме, че там са отворили няколко къщи за гости", обяснява тя. "Те имат своя общност, своя култура, дори храната им е малко по-различна от тази в други части на Грузия."
Повечето семейства в долината са Кисти, потомци на чеченски и ингушки заселници, преселили се в Грузия през 19 век. Те говорят чеченски, наред с грузински и понякога руски. Следват суфистки и сунитски мюсюлмански традиции в държава, която е предимно православно християнска.
Всеки петък жени от цялата долина се събират в Старата джамия в село Дуиси, за да изпълнят зикр, обред, свързан със суфистката мистика. Участничките се движат в кръг, пеят и пляскат, като темпото постепенно се ускорява. Панкиси е единственото място, където жени изпълняват зикр, а посетителите могат да поискат да наблюдават церемонията.
Долината е близо до Тушети, планински район, вече популярен сред туристите, но туризмът в самата Панкиси едва сега се оформя. През последното десетилетие общностни инициативи, много от които подкрепени с чуждестранна помощ, се опитват да изградят малка туристическа индустрия от нулата.
За част от местните мотивацията да се отворят към туристите не е само финансовата. Маргошвили е член на Асоциацията за туризъм и развитие на долината Панкиси (PVTDA), създадена през 2018 г. от група жени, които вярват, че туризмът може да промени представите за долината.
Усилията им привличат международно внимание. През 2020 г. Lonely Planet включва Панкиси в своя пътеводител за Грузия, Армения и Азербайджан. Същата година туристическият борд на Грузия започва да популяризира региона на сайта си, само две години след спорна контратерористична операция в долината.
Несигурни времена
Местните казват, че безработицата по-рано е изиграла роля за успеха на ИДИЛ при онлайн вербуването на млади хора, а PVTDA определя туризма като "единствената индустрия", която в момента е достъпна в региона. Бъдещето на този сектор обаче остава неясно. Замразяването на финансиране от USAID, последвано от въвеждането от грузинското правителство на "закон за чуждестранните агенти", който ограничава приемането на средства от чужбина, оставя редица проекти в застой.
Маргошвили получава подкрепа от USAID, за да отвори къщата си за гости преди десет години. "Бяхме сред първите в долината, които отвориха", казва тя. "Мислехме, че ще е възможно да се печелят пари, въпреки че тогава туристите бяха много малко."
Следват и други инициативи. Млади хора, свързани с фондация Roddy Scott, училището по английски език в долината, през летния сезон работят като екскурзоводи. Женският съвет на Панкиси, който също е партнирал с европейски и американски донори, подпомага местното предприемачество и професионалното обучение.
"Имаме различни проекти, имаме професионални, шиене, дърводелство, грънчарство, готварство, ветеринарна медицина и медицински", казва Гулико Хангoшвили, член на женския съвет. "Имахме и курсове по туризъм, за да могат местните да научат повече за туризма и как да отварят къщи за гости." Несигурността обаче тежи. "Все още работим без заплащане и чакаме да видим какво ще се случи", казва тя.
"Беше перфектно"
Шенгули Тохосашвили е сред хората, които са се възползвали от по-ранните инвестиции. През 2017 г. роденият в Панкиси мъж получава грант от USAID, за да създаде Kisturi Draft, малка пивоварна, която произвежда традиционна чеченска безалкохолна напитка от шипка и глог. Той напуска работата си като юрист в Тбилиси, за да се върне у дома.
Етикетът на продукта изобразява Тебулосмта, планина на границата между Грузия и Чечения. "Тази бира е традиция от чеченските хора в миналото, нашите чеченски братя и сестри", казва Тохосашвили.
За чуждестранните посетители подобна репутация може да е изненадваща. Джоана Хоранин, която поддържа туристическия блог The Blond Travels, посещава Панкиси по време на пътуване из Грузия.
"Наистина исках да отида на място, където няма много туристи и е по-отдалечено, някъде, където да усетя простия селски живот. Яздихме коне, отидохме до водопад, а после, когато се прибрахме, вечеряхме хинкали. Те бяха различни, защото обикновено са с месо и гъби, но в Панкиси бяха с коприва. Беше перфектно. Вероятно беше едно от най-добрите преживявания, които имахме в Грузия.", казват тя.
Тя се засмива, когато става дума за репутацията на долината. "Явно е опасно", казва тя. "А аз изобщо не знаех за това."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}