Човек би помислил, че древен предмет, покрит с текст или символи, е сбъдна мечта за археолога. Какъв по-добър начин да научиш за миналото от преките думи на древните? Революционното откриване на Розетския камък през 1799 г. и декодирането му през 1822 г. например отключват сложните детайли на египетското йероглифно писмо.

Но понякога археолозите се натъкват на древни текстове, които, колкото и вълнуващи да са, отказват да разкрият своите тайни. Глинен диск със символи, плочи от Великденския остров и карта на света от XVI век, изобразяваща места, които не би трябвало да са известни по това време, все още пазят неразкрити своите древни мистерии, пише списание National Geographic.

Символите на Фестоския диск

Снимка: iStock by Getty Images

Минойското царство процъфтява на гръцкия остров Крит между 3000 г. пр.н.е. и 1100 пр.н.е. Едно от най-ранните градски общества, минойците построяват сложни дворци, водопроводни, отоплителни и канализационни системи. Възможно е и да са оставили след себе си и мистериозния 16-сантиметров диск от изпечена глина с двустранно отпечатани символи, който италианският археолог Луиджи Перние открива през 1908 г. в руините на древния дворец Фестос. Датираща може би от 1700 г. пр.н.е., тази удивителна находка има спирала от 242 щамповани символа. Много от тях са разпознаваеми форми, като татуирана глава, стрела, котка, кошер. Възможно е да представляват фонетични групи или срички, но те са твърде малко, за да бъдат дешифрирани. Не е намиран друг артефакт със същите символи, а опитите да се разкрие мистерията му са толкова разнообразни, колкото и тълкувателите му.

Снимка: iStock by Getty Images

Сред експертите има и такива, които смятат, че дискът е фалшификат, но повечето го приемат за истински. Подобно на други останки от енигматичната ранна минойска култура, той продължава да пази своите тайни.

Загадъчният код на Ръкописа на Войнич

Ръкописът на Войнич е едновременно удоволствие и проклятие за разбивача на кодове. Илюстрираният труд от 240 страници е написан на непознат език и съдържа стотици илюстрации, създадени с мастило, на астрологични символи, чудати растения и странни човешки фигури. Разделен е на шест раздела (въз основа на илюстрациите): ботаника, астрономия и астрология, биология, космология, фармацевтика и раздел с непрекъснат текст с декоративни маркировки. Легиони криптографи са опитвали да дешифрират буквите на ръкописа - без успех. Наръчник за билки ли е това? Алхимичен наръчник? Изследовател през 2019 г. пък твърди, че това е ръководство по женска гинекология, написано от доминикански монахини.

Снимка: iStock by Getty Images

Написан върху пергамент (животинска кожа), ръкописът носи името на полско-американския книжар Уилфрид Войнич, който го купува през 1912 г., но произходът му е много по-стар. Произведението датира най-малко от времето на Рудолф II (1576-1612), император на Свещената Римска империя, който го придобива за 600 златни дуката. Последните тестове обаче показват, че Ръкописът на Войнич датира от началото на XV век. В последствие, ръкописът премина през различни европейски собственици, като никой от тях не е разбрал смисъла му. И така до ден днешен.

Дървените плочки от Великденския остров

Великденският остров, или Рапа Нуи на местния езика, в южната част на Тихия океан, е добре известен със своите мистериозни, многотонни монолитни статуи, известни като моаи, чието предназначение е неизвестно. Отговорът обаче може да се крие в две дузини дървени плочки (и предмети, включително жезъл на вожд), намерени в близост. Те съдържат недешифриран скрипт - ронгоронго, който върви отляво надясно, след това отдясно наляво при обръщане на плочите. Самите глифи изобразяват очертания на животни, растения, хора и артефакти.

Снимка: iStock by Getty Images

Не е ясно кога се появява тази писменост. Според някои мнения, тя се развива много преди пристигането на първите европейци през 1700 г. Според други, тя се появява при първоначалния досег на хората от Рапа Нуи с европейска писменост. Какъвто и да е случаят, езикът е използван до 60-те години на XIX век, когато повечето жители на Рапа Нуи се умират от европейски болести, а познаването на писмеността си отива с тях. Според устните разкази писмеността вероятно е използвана за религиозни цели, може би описва истории за създаването на Вселената и естествения свят, и е била понятна само за елита. Никой обаче не може да каже със сигурност дали това е така.

Картата на света на Пири Реис

Хаджи Ахмед Мухидин Пири, по-известен днес като Пири Реис, е османски мореплавател и картограф, живял около 1480 - 1555 г. Той е известен най-вече като създател на красива карта на света от 1513 г. Изгубен в продължение на много години, остатък от картата, начертана върху пергамент от кожа на газела, е преоткрит през XX век и в момента се съхранява в музея "Топкапъ сарай" в Истанбул - главният султански дворец и административен център на Османската империя от 1465 до 1853 година. Картата, показваща западните брегове на Европа и Северна Африка, е забележителна с изобразяването на крайбрежието на Южна Америка, в правилното му надлъжно положение спрямо Африка, само две десетилетия след откриването на континента. Но това не е най-голямата изненада.

Снимка: iStock by Getty Images

Пири Реис отбелязва на картата, че я е съставил въз основа на много ползвани източници, включително португалски изследователи и пътуванията на Христофор Колумб, но това не обяснява всичко. Картата съдържа информация за вътрешна планинска верига в Южна Америка - нещо, което на теория не е било известно по това време. Още по-озадачаващо е, че документът показва Антарктида със страхотни топографски детайли и без лед, въпреки че континентът е видян за първи път векове по-късно - през 1820 г. (Антарктика е покрита с лед от около 6000 години.)

Поради тези причини някои изследователи предполагат, че картата трябва да е създадена хиляди години по-рано от неизвестна, напреднала цивилизация. Мистерията остава: Кой е начертал детайлите и защо историята е забравила тези ранни изследователи?