Ако попитате чужденец с какво свързва Гърция през лятото, ще ви отговори за три сигурни неща: много слънце, кристална вода и фрапе. Няма турист, който да не е опитал тази напитка през лятото, а гърците предпочитат да пият кафето с лед дори и през зимата.
Историята за откриването на тази напитка, която през годините се превръща в нещо като символ за гърците, е много любопитна. В далечната 1957 година на панаира в Солун гъркът Димитриос Вакондрис работи на щанда на американска фирма, която рекламира нова напитка за деца - какао с мляко, което се разбърква в шейкър (нещо съвсем ново за онова време).
По традиция, Димитриос пиел нескафе, разтворено в топла вода, обаче през тази година панаирът бил през лятото и човекът искал да опита разхладителна напитка, но с кофеин. Както рекламирал детското какао, му хрумва идеята в шейкъра да постави бучки лед, вода и нескафе. И така се появява фрапето!, разказва кореспондентът на БНР в Гърция Катя Пеева.
После то се разпространява и в други страни, но гръцкото фрапе има няколко особености - преди всичко пяната, която е гъста като крем. С или без захар, но по традиция в кафето се слага малко мляко. Чистото е като чистото уиски - много силно. Ако няма каймак на фрапето, то това не е върхът на удоволствието.
Когато се срещат гърците, вместо познатото: "Да се видим на кафе?", казват: "Хайде на фрапе!". Това е покана за среща.
Ако отидете на гости в дом на гърци, то там ще ви предложат две кафета: гръцко с каймак или фрапе. Много рядко домакиня ще предложи еспресо - в заведенията започват да го правят в последните десетина години, като преди това го е имало само в хотелите за чужденците.
Тези, които пият фрапе, вече свикват и с нови варианти на студено кафе - фредо еспресо и фредо капучино.
И ако попитате собственик на кафенета в Гърция "От кое кафе продава най-много?", то отговорът е все един и същ - фрапе. И зимата, и лятото той трябва да има лед, за да направи едно качествено фрапе - особено, ако клиентите са по-млади хора, докато за възрастните клиенти си остава традицията гръцко сварено кафе с каймак, а традицията е изключително важна за гърците.
Например гръцкото кафе с каймак, което се нарича в Гърция "турско", защото го варят в джезве, си е част от традицията за всички семейни събития - раждане, сватба, погребение. Всичките тези събития са с аромата на гръцко кафе, а не на фрапе, допълва Катя Пеева.
Също част от традицията е узото. Поради топлото време гърците не са любители на концентратите. В Гърция няма да чуете: "Ела да те черпя една ракия!", а "Едно узо?" и то с много мезета. Не може да предложиш на гост узо и да му сложиш на масата една салата - първо се изисква много лед, а узото в чашата е не повече от 50 грама.
Няма меню, което да включи всички мезета за узо, но някои са традиционни - риба, салата, печени тиквички, млечна салата (дзадзики), миди и много хляб. Затова и гърците не се напиват с узо - то е просто за "Добре дошъл на гости!" или за аперитив в заведение. Второ, узо в таверна не се поръчва, защото с обяда се пие рицина или друго леко вино, което пак се разрежда със сода или с кока кола.
Катя Пеева припомня, че преди у нас е било "супер-питие гръцка "Метакса" с много звезди":
"Оказа се, като заживят в Гърция, тук хората не пият коняк, ама никакъв! Дали не им харесва вкуса или просто не са свикнали ... Но ако в заведение си поръчате коняк, то ще ви питат от коя страна идвате. Само чужденец си поръчва коняк! Грък с чаша коняк в заведения аз не съм виждала! Сигурно има, но би ми направило голямо впечатление..."
В Гърция всяко питие си има специално мезе, а понеже гъркините са домакини - се стремят да научат нещо повече и да изненадат близките с причудливи и много вкусни ястия, включително и нови мезета.
"Ако искате да привлечете вниманието на гъркиня, първо й кажете, че е много добра домакиня, а след това, че знаете рецепта, която тя досега не е готвила. Няма да се отървете, ако не разкажете рецептата поне три пъти! Още на другия ден тя ще я пробва!", споделя още Катя Пеева.