На набраздено от вятъра плато във френския департамент От Лоар (Горна Лоара) се намира селце, изпълнено с тайни. Чрез необикновена кампания за ненасилствена съпротива по време на Втората световна война жителите на Шамбон сюр Линьон спасяват хиляди евреи от депортация и почти сигурна смърт. Днес музей-мемориал е паметник на смелостта им по време на войната, въпреки че много от историите им може би никога няма да станат известни.
Шамбон се намира на 88 км югозападно от Лион сред горите и пасищата на платото Вивара-Лийон. За мнозина от пътуващите в Централна Франция Шамбон не се смята за задължителна забележителност.
На 40 км западно се намира Льо Пюи-ан-Велей - перлата на региона Оверн, където вулканичните каменни стълбове доминират над хоризонта. На около 20 км североизточно пък е процъфтяващата гастрономическа дестинация Сен Боне ле Фроа, родният град на отличения с три звезди "Мишлен" шеф-готвач Режис Маркон. На север и на юг се намират съответно два изключително красиви френски регионални парка - природният парк Parc Naturel Régional du Pilat и Monts d'Ardѐche. Заобиколен от такова великолепие, е лесно да се разбере как Шамбон, днес село с около 2500 души, понякога е пренебрегван от туристите.
Но изолираността на Шамбон се оказва изключително важна за историята. Непристъпността му го превръща в убежище за хугенотите - френски протестанти, бягащи от религиозно преследване през XVII век.
Районът все още се нарича "Протестантската планина" (La Montagne Protestante). По-късно, по време на Втората световна война, когато 80 000 евреи са изпратени от Франция в концентрационни лагери, географската изолация на селото позволява да бъде спасен животът на повече от 3000 еврейски бежанци, които се укриват в селото и околностите му.
"Без да омаловажавам по никакъв начин смелостта и почтеността на местното население, което рискува живота си, за да скрие напълно непознати хора, няма съмнение, че географията е била голям фактор", казва Питър Грос, който разказва историята на градчето в книгата си "Добро място за криене. Той е напълно изолиран и заобиколен от гора, а селата са малко и далеч едно от друго. Какво по-добро място за скриване на хора?", споделя той пред BBC.
В днешно време все повече посетители се отправят към Lieu de Mémoire в Шамбон, който разказва трогателно за историята на селото през Втората световна война. На горния етаж на възпоменателния обект е представена хронологията на събитията в Шамбон, а на долния етаж историята е изказана на глас чрез записи на разказите на очевидци.
Монохромен и минималистичен, музеят представлява сдържана почит към една невероятна история. Различни елементи като призрачни сребърни брези напомнят за суровата и безлюдна зима в Горна Лоара, представляваща голяма опасност за бежанците, които са си проправяли път към Шамбон, изложени на милостта la burle, бурният вятър, който вие по платото.
Разглеждайки музейните експозиции и слушайки свидетелствата, въпросът, който витае във въздуха, е "защо тук?".
Смята се, че освен че уединеното място е идеално прикритие, историята на преследването на хугенотите е била все още прясна в паметта на предимно протестантското население на Шамбон, което е било съпричастно към влошаващите се условия, налагани на евреите от колаборационисткия режим на Франция във Виши.
След XVII в. интензивните преследвания довеждат до рязко намаляване на броя на протестантите във Франция и днес те са само малка част от населението на страната.
Местните са изпитвали чувство за дълг да помагат, което някои историци свързват със способността им да съчувстват на преследваните.
Но главната движеща сила на съпротивата в Шамбон е духовният водач пастор Андре Трокме и съпругата му Магда. Семейство Трокме мобилизира местните жители, започвайки от собствената си общност, в смел план за укриване на еврейски бежанци по тавани, хамбари и мазета в Шамбон.
Условията за евреите бързо се влошават, след като през 1940 г. колаборационисткото правителство на Виши пуска в действие Statut des Juifs, който изисква от евреите да се декларират и налага тежки ограничения върху възможността им да работят и пътуват. По закон всички бежанци е трябвало да бъдат предадени.
Мнозина научават за Шамбон от уста на уста и сами се отправят към селото, за да потърсят убежище. В интервюта Магда Трокме си спомня ярко за нощта през 1940 г., когато една германска еврейка пристига премръзнала на вратата на настоятелството, след като е избягала от нацистка Германия и е пътувала през окупирана Франция, докато не е чула за Шамбон.
Организираните усилия на хуманитарни организации довеждат много други хора в селото. Андре Трокме се обръща към Американския комитет за приятелство, който планира да преведе децата на безопасно място, но се нуждае от скривалище. Трокме доброволно предложил отдалечения Шамбон за тяхно убежище.
От Шамбон много бежанци са преведени нелегално през планините в Швейцария, където ще бъдат посрещнати от други съпротивляващи се в тясно сплотената протестантска мрежа. Скоро съпротивителното движение се разраства извън протестантските общности - не само в Шамбон, но и в съседните села - и дори успява да вербува полицаи, назначени от правителството на Виши да търсят евреи в Шамбон.
Никой в селото не издава тайните, въпреки риска - наказанието за подпомагане на евреите е депортиране или смърт. Братовчедът на пастора, Даниел Трокме, който сам участва в съпротивата, е депортиран в концентрационния лагер Майданек през 1943 г., където по-късно е убит.
На фона на тази строго пазена тайна събирането на историята на Шамбон се оказва огромно предизвикателство.
"На първо място се сблъскахме с въпроса за броя на свидетелствата", обяснява Азиза Грил-Мариот, която проектира музейната експозиция заедно с екип от сценографи. "Да преброим хората, които са посрещали други, тези, които са спасявали, и тези, които са били спасявани... защо да предпочитаме едни пред други, защо да не съхраним всичко?"
За Грил-Мариот Lieu de Mémoire има отговорността да образова - и посланието му резонира до наши дни. "Има мисия да общува с по-младите поколения, които със сигурност ще забележат паралел със случващото се днес с бежанската криза", казва Грил-Мариот.
Отвъд Lieu de Mémoire, Шамбон е идилично място. За разлика от други френски селца, Шамбон е подреден, а каменните къщи с керемидени покриви са разположени по протежение на главния път. Почти във всяка посока се виждат хълмове и гъсти гори.
На десет километра югозападно в Les Vastres започва верига от менхири и долмени, датиращи от праисторическото минало. Посетителите, които се движат по пътеката, свързваща тези древни камъни, могат да се докоснат до дивата природа и дълбоката тишина на Горна Лоара до "таланта" на пейзажа да се прикрива, който се оказва толкова важен по време на войната.
Селото пази и други следи от историята си по време на Втората световна война. Срещу Lieu de Mémoire се намира гранитната протестантска църква (Temple Protestant), построена през 1821 г. върху руините на по-ранно светилище, което е било опожарено до основи.
Надписът над входа на храма гласи: "Aimez-vous les uns les autres", т.е. "Обичайте се един друг" или "Обичай ближния си като себе си", което недвусмислено представя историята на този град убежище. През 1979 г. тук е открита паметна плоча в памет на храбростта на протестантската общност, която е призната за гръбнака на съпротивителното движение в Шамбон.
Изключителната роля, изиграна от жителите на селцето, е призната чрез грамота от Института Яд Вашем в Йерусалим през 1990 г. Около 40 души от село Шамбон - сред които Андре и Магда Трокме - са удостоени със званието "Праведник сред народите", присъждано от Яд Вашем на онези, които са рискували живота си, за да спасят евреи по време на Холокоста. През 1972 г. Магда Трокме пътува до Яд Вашем, за да засади дърво в чест на съпруга си, който умира година по-рано.
Въпреки забележителния брой на удостоените със званието в селото, общността на Шамбон остава скромна, дори мълчалива по отношение на съпротивителните усилия през Втората световна война. Грос, който интервюира жителите на Шамбон за книгата си, обяснява: "Подобно на всички малки общности по света, те не са много разговорливи. Все още са склонни да ви попитат за какво става въпрос."
Но с течение на времето се появяват все повече истории за героите. Днес ученици от цяла Франция пристигат в Шамбон, за да се запознаят с историята. Чуждестранните туристи, които опознават платото, вече не са необичайна гледка.
За Елиан Вокиез-Моте, кмет на Шамбон, семплото представяне на Lieu de Mémoire отразява скромността на неговите жители. "Опитахме се да създадем музея в съответствие със скромността на населението, с желанието му да носи тази история не гордо, а дискретно. Да я разкажем, но да покажем на по-младите поколения, че е възможно - каквото и да се случва и каквито и да са историческите обстоятелства - да бъдеш верен на себе си.", казва тя пред BBC.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}