Мислейки за известни колоездачни обиколки, вероятно първият образ, който ще ви сполети, е за спортисти, които се състезават в Тур дьо Франс. Но светът отбелязва като исторически значимо едно много по-кратко пътуване с велосипед, извършено в една априлска вечер през 1943 г. от 37-годишен мъж с елегантен костюм, който се прибирал несигурно от работа по старинните улици на швейцарския град Базел. Това пътешествие на две колела създава епохата на психеделията.
На колелото бил изследователят и химик Алберт Хофман и той току-що се е упоил с ново вещество, известно в лабораторията му като диетиламид на лизергиновата киселина-25. Но за всички останали става известно като LSD.
Хофман описва пътуването си до дома с точност на научно наблюдение, която контрастира с психологическата изява на преживяването. "Калейдоскопични, фантастични образи ме връхлитаха, редуваха се, разнообразяваха се, отваряха се и после се затваряха в кръгове и спирали, избухваха в цветни фонтани, пренареждаха се и се хибридизираха в постоянно движение", пише той в книгата си "ЛСД - моето проблемно дете". "Всяко акустично възприятие, като например звукът от дръжката на вратата или преминаващ автомобил, се трансформираше в оптични възприятия. Всеки звук пораждаше ярко променящ се образ, със собствена последователна форма и цвят".
Един много специфичен град
Вече ви разказахме за Базел в друг наш материал, но нека припомним някои факти. Древният швейцарски град може би не е най-очевидното място за начало на психеделия. В крайна сметка Швейцария е страна, която се гордее с дискретното банкиране и точността. Героят на Орсън Уелс - Хари Лайм - изказва известната си реплика за репутацията на страната в класическия филм "Третият човек" от 1949 г.: "В Швейцария имаха братска любов, имаха 500 години демокрация и мир - и какво се получи от това? Часовникът с кукувичка."
Средновековната и ренесансовата архитектура придава на Базел облика на други прекрасни средноевропейски градове, но той все пак има своеобразно ДНК. Река Рейн е била водна информационна магистрала, свързваща Базел с други европейски центрове на науката. Това може да обясни защо през 1460 г. тук е основан най-старият университет в Швейцария, който два века по-късно е допълнен от най-старата обществена художествена галерия в света - сега Музей на изкуствата. По време на Реформацията, пристигането на художниците на коприна превръща Базел в място, където вече активно се работи с различни химикали и вещества.
Днес Базел разполага с повече музеи на глава от населението от всеки друг град в Европа. "Базел винаги е бил град, в който образованието, научните изследвания и културата са част от местната тъкан", казва Йозеф Хелфенщайн, директор на Музея на изкуствата. "Споделянето на границата с Германия и Франция придава на града неговия особен, по-спокоен и отворен дух", допълва Исидора Рудолф, ръководител на туристическото бюро на Базел. "Има известна "прохлада" и непринуден дух. Както банковият директор, така и студентът, всички обичат да плуват в Рейн през лятото, а след това да се насладят на уникалното savoir vivre, което прави Базел толкова различен."
Прозаичният произход на LSD
Странно за такова променящо съзнанието съединение, откриването на LSD става по време на изследвания на фармацевтичния концерн Sandoz за намиране на стимуланти на кръвообращението и дишането от растителен произход. Задачата на Хофман е да изолира, пречисти и синтезира потенциално интересни съединения от ергот (вид гъба). Няколко от тях включват лизергинова киселина, включително една, която Хофман открива през 1938 г. - тази, която е записана като LSD-25.
Историята на LSD можеше да приключи точно тук, тъй като тестовете върху животни не довели до нито един от търсените от Sandoz ефекти, а само до странно безпокойство у животните. "Новата субстанция не предизвика особен интерес у нашите фармаколози и лекари", пише Хофман. "Затова тестовете бяха прекратени."
Минават пет години, преди натрапчиво любопитство да накара Хофман да се запознае отново с LSD-25, подтикнат от странни преживявания в детството, обвити в мистицизъм. Той ги описва в предговора към книгата си "LSD - моето проблемно дете". "Едно омагьосване..., което преживях в детството, остана забележително живо в паметта ми и досега. То се случи в една майска утрин... на една горска пътека в Мартинсберг над Баден. Докато се разхождах из прясно раззеленената гора, изпълнена с птича песен и огряна от утринното слънце, изведнъж всичко се появи в необичайно ясна светлина...блестеше с най-красивото сияние, говорещо на сърцето, сякаш искаше да ме обгърне в своето величие. Изпълни ме неописуемо усещане за радост, единство и блажена сигурност."
Хофман продължава: "Като дете преживях още няколко такива дълбоко еуфорични моменти по време на разходките си из гората. Именно тези преживявания оформиха основните очертания на моя мироглед и ме убедиха в съществуването на една чудодейна, мощна, непостижима реалност, която е скрита от всекидневните погледи."
Тези мисли явно остават и след като облича лабораторната престилка, тъй като на 16 април 1943 г. следобед Хофман синтезира отново LSD-25 - решение, което той обяснява в лекцията си през 1996 г. на конференцията "Светове на съзнанието" в Германия като "не повече от предчувствие! Хареса ми химическата структура на веществото". Именно по време на процеса на пречистване Хофман смята, че случайно е получил част от веществото в организма си.
Обхванат от странно безпокойство и световъртеж, той спира работа за деня и се прибира вкъщи, за да изпита първия в света acid трип. "Легнах си и изпаднах в не особено приятно състояние, подобно на опиянение, което се характеризираше с изключително стимулирано въображение", пише той. "В състояние, подобно на сън... Възприемах непрекъснат поток от фантастични картини, необикновени форми с интензивна, калейдоскопична игра на цветовете."
Когато колегите му от Sandoz не могат да предложат никакво обяснение, Хофман решава да вземе нарочна доза LSD-25 три дни по-късно, за да изпита по-осъзнато ефектите му - без да знае по онова време, че това, което смята за малка доза (250 микрограма), всъщност е доста голяма.
LSD се превръща във феномен, който променя света
След като Европа излиза от Втората световна война, Sandoz предлага новото си съединение на изследователите в цял свят под търговското име Delysid. И в продължение на повече от две десетилетия LSD се разкрива като чудодейно лекарство за лечение на тревожност, депресия и психологически травми. Между 1943 г. и 1970 г., по оценки на Oxford University Press, то е предизвикало почти 10 000 научни публикации, с което печели репутацията на най-интензивно изследваното фармакологично вещество в историята.
Междувременно през 50-те години на миналия век в Америка, по време на Студената война, ЦРУ експериментира с LSD като оръжие за поразяване на мозъка в рамките на проект с кодово име MK-ULTRA. Финансират се проучвания в университети като Колумбийския и Станфордския, преди да се реши, че ефектът на LSD е твърде непредсказуем за контраразузнаването.
В един от тайните експерименти като доброволец се включва и авторът на "Полет над кукувиче гнездо" Кен Киси. Именно неговият опит с веществото LSD заляга в основата на сюжета на книгата, която излиза през 1962 г. и се превръща в бестселър.
В този момент арт средите се заемат с магическото вещество на Хофман и го поставят в основата на "acid" контракултурата през 60-те години на 20 век, когато то е законно и сравнително лесно за получаване. LSD отваря нови врати за възприятията на различен тип творчески личности - от писателя Олдъс Хъксли и гуруто на контракултурата психолога Тимъти Лиъри до музикални легенди като The Beatles, Джими Хендрикс и Боб Дилън. В песента на The Animals от 1967 г. A Girl Called Sandoz открито се пее за него: "Срещнах едно момиче на име Sandoz и то ме научи на много, много неща". На екрана влиянието на LSD се проявява в различни филми като Easy Rider и анимацията на The Beatles Yellow Submarine.
Но колелата на LSD се откъсват от колелото, когато в политическа и морална паника заради популярността на наркотика сред отклоняващите се от военна служба във Виетнам и "неамериканската" контракултура - олицетворена от призива на Тимъти Лиъри към младите хора да "включат, настроят и изключат" - САЩ и Великобритания обявяват употребата на веществото за развлечение за незаконна в края на 60-те години. През 1965 г. американският президент Линдън Джонсън подписва документ за забрана на веществото, а фармацевтичната компания Sandoz спира производството му. Засилват се ограниченията, включващи всякакви изследвания, санкционирани от правителството, чрез закони като Закона за контролираните вещества от 1970 г. в САЩ и британския Закон за злоупотребата с наркотици от 1973 г.
Изследванията на психеделиците обаче се поддържат от няколко учени по целия свят, което възобновява интереса към тях с настъпването на новото хилядолетие.
Денят на велосипеда
По време на разцвета на LSD през 60-те и 70-те години на миналия век на микродозите често се появяват стилизирани илюстрации на Хофман на велосипеда му от Базел, но едва през 1985 г. професорът от колежа в Илинойс Томас Б. Робъртс предлага на хората по света, вдъхновени от LSD - както от научна, така и от творческа гледна точка - да празнуват активно пътуването на Алберт до дома му през 1943 г. всеки април.
Обикновено Денят на велосипеда в Базел се отбелязва с разнообразни тържества, които съчетават музика, арт събития и научни конференции, представящи най-новите изследвания на психеделичните съединения, както и велопоходи, вдъхновени от трансформиращото пътуване на Хофман на две колела през 1943 г. През последните години Сандра Ланг, докторант по социология на науката, редовно провежда обиколка с екскурзовод по случай Деня на велосипеда в Базел, като добавя цветна история със съответната информация за химията.
"Възстанових маршрута, по който Алберт Хофман е минал през 1943 г.", казва тя. "Обикновено започваме от главната порта на кампуса на Novartis - от задната порта може да се надникне в кампуса и да се види сградата на лабораторията, в която е започнал експериментът с LSD - на Lichtstrasse 35. След това се движите по улиците Luzernerring, Wasgenring, Holeestrasse до Bottmingen, където е живял Алберт Хофман."
За съжаление, къщата на улица Oberwilerstrasse, където Хофман е преживял своите променящи света опити с LSD , е разрушена, но през 2006 г. градът преименува близката алея Albert-Hofmann-Rain в негова чест.
Най-подходящо е маршрутът от около 8,5 км да се измине през уикенда, когато автомобилният трафик - почти несъществуващ по времето на Хофман поради ограниченията по време на войната - е много по-слаб. Като перфектно допълнение към това, запознайте се по-подробно с химическата история на Базел във Фармацевтичния музей в града.
Нова светлина върху LSD
През 21 век научните изследвания на LSD се завръщат като се смята, че терапевтичният му потенциал надделява над законите, които го забраняват. Движеща сила за това обновление е Аманда Фийлдинг, английска аристократка (графиня на Уемис и Марч), която днес е призната за световен лидер в областта на реформата на политиката по отношение на наркотиците и координирането на изследванията на психеделиците.
През 1996 г. Фийлдинг основава в Оксфорд фондация Beckley - първоначално фондация за по-нататъшно развитие на съзнанието - и оттогава тя дава тласък на изследванията не само на LSD, но и на псилоцибина (съдържащ се в "магическите" гъби), MDMA (екстази) и 5MeO-DMT (открит в секретите на жабата Bufo alvarius в Северно Мексико и някои южни щати на САЩ).
Фондация Beckley се обединява с лондонския Imperial College, за да инициира първото по рода си изследване на образи предизвикани с LSD, публикувано през 2016 г. "Първите изображения на човешкия мозък под въздействието на LSD разкриха, че той може да помогне за "рестартирането" на мозъка, за да се преодолеят неадаптивните пътища", казва Фийлдинг.
Междувременно в САЩ изследванията, обобщени от MAPS (Мултидисциплинарна асоциация за психеделични изследвания), установяват, че LSD и други психеделици могат да помогнат при толкова различни проблеми като тежка депресия, главоболие и ужас от смъртта при неизлечимо болни пациенти.
Подобаващо, Швейцария е лидер в съвременните изследвания на LSD , включително в Университетската болница в Базел, където изследванията на Матиас Лихти върху психеделиците разкриват способността на LSD да успокоява и овладява сложните емоции, свързани с посттравматичното стресово разстройство.
Medical News Today обобщава някои от рисковете, свързани с LSD, в статия от 2017 г: "Опасността се крие в непредсказуемостта на "пътуването". Силата на наркотика е ненадеждна, а отделните хора реагират по различен начин на него. Начинът на мислене на потребителя, заобикалящата го среда, нивото на стрес, очакванията, мислите и настроението в момента на приемане на наркотика, силно влияят върху ефекта му."
За някои хора - особено за онези, които имат неразкрити проблеми свързани с психоза, тревожност или депресия - LSD може да действа като зловещ двигател на тези преживявания. Дори Хофман е изживял някои страшни моменти, включително възприемането на любезна съседка, която почукала на вратата му по време на едно от известните му "пътувания", като злонамерена вещица.
"LSD е толкова фино и неразбрано съединение. Тъй като хората навлизат в епоха на обща криза, с епидемични нива на психични проблеми, все по-влошаващо се екологично и социално-политическо състояние и задълбочаващ се духовен вакуум, е жизненоважно да можем по-добре да адаптираме мислите и поведението си.", коментира в свое интервю за BBC Фийлдинг, говорейки за изследванията си.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}