По причини, които трудно се поддават на практично обяснение, хората понякога се привързват към неодушевени предмети и дори изпитват емпатия към тях. Първата кола. Любимата чаша за кафе. А за една особена общност това чувство стига и до слабо осветено, заледено кълбо, което в момента се намира на над 3,3 милиарда км от нас.
Всяка година стотици поклонници пристигат в Аризона за фестивала I Heart Pluto. Точно във Флагстаф, преди почти век, телескопна леща различава обект, който десетилетия наред е смятан за деветата планета в Слънчевата система.
Днес в училище децата учат, че включването на Плутон в списъка е било грешка, че "истинските" планети са само осем и че Плутон принадлежи към резервната категория "планети джуджета".
Въпреки това понижение вярващите продължават да се събират за няколко дни, изпълнени с лекции, обиколки по кръчми и торта за рожден ден.
"Става дума дори за любовна история, за тази субкултура, за група от хора, които го обичат толкова много, че са посветили фестивал", казва Алън Стърн пред около 200 души по време на вечер с беседи, посветени на Плутон, в театър Orpheum във Флагстаф.
Стърн е главен изследовател на New Horizons, все още действаща космическа мисия, която през 2015 г. прелетя край Плутон и засне изображения отблизо. Те показаха, в разрез с художническите представи за безлична, от метеорити надупчена луноподобна сфера, че повърхността има огромни ледници и обширна зона с форма на сърце, ослепително светла от замръзнал азот.
Плутон поражда не само чувство за откривателство, но и за собственост, защото в някогашния официален списък от девет планети той е единствената, открита от САЩ.
Петте планети, най-близо до Земята, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, се виждат с невъоръжено око и са били известни още на древните наблюдатели на небето. Уран е открит от Англия през 1781 г., а Нептун в Германия 65 години по-късно, като и двете са научно "нелюбими", ако се съди по липсата на специални космически мисии, изпратени да ги изследват.
През февруари 1930 г. обсерваторията Lowell във Флагстаф попада в новините, когато астрономът Клайд Томбо открива далечната "Планета 9" с телескоп, който и днес се издига на територията на обсерваторията.
Тогава Плутон се превръща в културен феномен, а през 1931 г. Уолт Дисни кръщава на него единствения домашен любимец на Мики Маус. Десетилетия наред, Плутон остава финалната "пунктуация" при изброяването на планетите, малкият скалист чудак отвъд газовите гиганти, който затваря комплекта.
През 2006 г. Плутон отново става новина, след като базираният в Париж Международен астрономически съюз (IAU) преформулира понятието "планета" по начин, който изважда Плутон от официалния канон.
И до днес това понижение е източник на тъга и на чувство за общност сред най-ревностните му почитатели. Когато Стокър, специалист по планетариума Dark Sky в обсерваторията, споменава прекласифицирането на Плутон в изказването си пред публиката в Orpheum, от дълбините на залата се чува възглас "Bullshit!", последван от смях. Стокър побърза да добави: "- което не ни е особено приятно тук, във Флагстаф."
Непримиримите, или може би просто носталгичните, могат да си купят от сувенирния магазин на обсерваторията чаша в подкрепа на Плутон с надпис "Back in my day we had nine planets." Ако трябва да сме прецизни, а посетителите на фестивала държат на това, нашето Слънце е звезда джудже, но никой не обикаля да убеждава хората, че то не се брои за звезда.
Плутон за хората
Мнозина очкват да попадна на сборище от странни контрарианци, обсебени от чудатото и прищявката. Вместо ексцентрици обаче срещат хора, обединени от искрено честване на местната гордост, научното откритие и американската история.
И все пак има нещо като разпознавателен знак на "бандата на Плутон", за онзи, който иска да покаже на чия страна е. Вдигате двете си ръце и прибирате единия палец, за да заявите вярност към числото 9.
"Хората сме забавни", казва Стокър пред публиката. "Въпреки необичайно големите си мозъци, често слушаме сърцата си. И сме инатливи, имаме много силно чувство за справедливост... обичаме аутсайдера. Така че не ме изненадва, че когато изглеждаше, че част от научната общност пренебрегва Плутон... хората, които обичат тези неща, реагираха. Това е много човешко, желанието да празнуваме наследството на Плутон."
Аризона е щат, прочут с неподчинението си, достатъчно е да се погледне историята му около въвеждането на лятното часово време. А през 2024 г. местният законодателен орган обяви Плутон за планета на щата, почти две десетилетия след като IAU реши, че той не отговаря на условията за планета. Джъстин Уилмет, щатският представител, който гордо внесе законопроекта и успя да го прокара, се обърна към присъстващите с лилава тениска, на която имаше изображение като туристически плакат на астронавт, спускащ се надолу, и надпис "Ski Pluto."
Самата позиция "за Плутон" на фестивала обаче не е толкова бунтарска, колкото звучи. И в научната общност има известна твърдоглавост по темата за статута на Плутон.
Учен от Университета на Централна Флорида е анализирал 18 000 публикувани статии по планетарни науки в 15-те години след 2006-а (годината, в която IAU отне титлата на Плутон) и не е открил нито една, която да използва "за присмех" определението на IAU за "планета джудже."
Почитателка на астрологията, отбеляза, че приблизително 250-те години, нужни на Плутон да обиколи Слънцето, означават, че днес той по същество се е върнал там, където е бил, когато Америка е водела борба за независимост, знак за предстояща революция. В крайна сметка, добавя Халфнайт, Плутон и "плутокрация" (управление на богатите) имат общ корен, което трябва да напомня на всички ни за възможността властта да бъде злоупотребена.
Тъмнината пък е повод за гражданска гордост. Частните домове и общината участват в усилието, затова нощем улиците да светят в оранжевия блясък на специални LED улични лампи. За да се възползват от инициативата, на покрива на обсерваторията Lowell има открит планетариум, от който посетителите се възхищават на нощното небе от отопляеми, наклонени седалки.
Фестивалът завършва с над 500 плутофили на рожден ден, където "Happy Birthday" е изпята около торта с Плутон и анимационен талисман извънземно. Посетителите можеха и да изкачат стълби към оригиналната кула на обсерваторията на хълма, в която все още се намира телескопът, с който Томбо е открил Плутон.
Американска история
Да обичаш Плутон означава да обичаш и Флагстаф, очарователен град със стари тухлени сгради и уютни места за срещи, пълен със студенти и стари хипита, заобиколен от планински върхове и възможности за приключения на открито. Той е и вход към Големия каньон.
През града минава още един някога възхваляван, а днес понижен символ на американския напредък и постижения: пътят, известен днес като "Historic Route 66." Когато е била просто Route 66, това е гръбнакът на федералната пътна система, свързващ Чикаго и Лос Анджелис. В "The Grapes of Wrath" Джон Стайнбек я нарича "Mother Road." След като е изместена от системата на междущатските магистрали, тя е официално извадена от употреба през 1985 г.
Студеният, миниатюрен свят няма достатъчно маса, за да изчисти орбитата си, но е привлякъл всички тези хора с гравитационната сила на онова, което представлява: Наука. Изследване. Изобретателност. Революция. Viva la Pluto!
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}