Когато е завършен през 1929 г., той е рекламиран като най-красивия хотел в света, с около 500 апартамента, някои от които със собствени плувни басейни. Но Royal Picardy функционира само 20 години, изоставен е за още 20 и окончателно е разрушен през 1968 г.

Макар че мястото вдъхновява творци от Коул Портър до П. Г. Удхаус, амбициозните планове на предприемача се оказват с висока цена, а световната икономическа криза и Втората световна война се оказват фатални за хотела. Потапянето в историята на този обречен, но великолепен обект на историята дава възможност да се надникне в бляскавия живот на богатите и известните през мимолетния междувоенен период.

Снимка: cartopale.fr

Хотелът се намира в Льо Туке-Пари-Плаж (Le Touquet-Paris-Plage). Това място на брега на морето е бляскавата северна френска ривиера. Английската "интелигенция", начело с драматурга Ноел Кауърд, го превръща в място за почивка, където строи впечатляващи вили. Саяджирао Гаеквад II, махараджа, притежава къща в Туке, а Х. Г. Уелс и Амбър Рийвс, британска писателка-феминистка, избягали оттам.

За грандиозния си проект архитектите Луи Дебрюер и Пиер Дробрек използват най-кралските елементи на френската и английската готика от XV в. с някои фламандски и нормандски влияния. Името е вдъхновено от прочут полк в армията на крал Луи XIV, а главният вход бил украсен с девиза на Луи "Nec pluribus impar" (Превъзхождащ всички). Изглежда съвсем подходящо за Royal Picardy.

В 9-етажната сграда работили около 1200 работници с 87 различни професии. 50-те апартамента имали от 5 до 10 стаи, като разполагали със спалня, хол, кухня и стая за прислужника или камериерката. Но времето на световната финансова рецесия предизвиква първата криза за току-що завършения (или не съвсем завършен) хотел, чиито собственици подават молба за обявяване в несъстоятелност още в началото на начинанието.

Въпреки първоначалната популярност на хотела след откриването му през август 1929 г., той е свързан със зашеметяващи разходи, а последните етажи на хотела остават затворени за гости.

На прозорците били окачени дантелени завеси, а в недовършените стаи е запалено осветление, за да се създаде впечатление отвън, че всичко е наред. Но само след три години собствениците са принудени да затворят хотела през 1931 г. След шестмесечни безуспешни опити да продадат имота си (1 000 000 франка за хотела и 100 000 за ресторанта и бара), те в крайна сметка решават да отворят отново, за да си върнат част от инвестицията. И за тяхна изненада световният елит започва да се стича на тълпи.

Снимка: cartopale.fr

През този период Picardy е един от седемте хотела във Франция, категоризирани като "hors classe" ("първа класа"). (Само един от тях, хотел Westminster, също в Туке, все още функционира.) Възможностите за отдих, предлагани от хотела, са било изключителни за онова време, включително хамам, модерна фитнес зала (плюс миниголф и игрище за скуош) и модерни удобства като отопляем 23-метров басейн и телефони във всички стаи. Хотелът е готов да посреща гости, гаражът побира 100 автомобила, а в допълнение към баровете и ресторантите има около 120 салона. Всичко това е заобиколено от частен парк от 6 хектара, който гостите могат да разгледат.

Сред богатите и известни гости са принцът на Уелс Едуард, английският писател П.Г. Удхаус (създал Бъртрам Уилбърфорс Устър и неговия камериер Джийвс). По време на престоя си в Royal Picardy Удхаус работи с драматурга Гай Болтън, известен с музикалните си комедии, върху сборник с разкази, включително един, който в крайна сметка става вдъхновение за филма "Anything Goes". Разказът се фокусира върху любовен триъгълник на борда на кораб, пътуващ от Ню Йорк за Лондон. В нея звучи музика на Коул Портър, друг от гостите на хотел Royal Picardy.

Портър всъщност пише музиката за "Anything Goes" в луксозното казино отсреща. Същата тази гореща точка за хазарт вдъхновява Иън Флеминг, който отсяда в Le Westminster, и историята за Casino Royale в сагата за Джеймс Бонд. (Измисленият севернофренски град, в който се развива действието на книгата и на други истории за Бонд, Royale-les-Eaux, очевидно прилича на Туке-Пари-Плаж). Но не е нужна фантастика, за да си представим как глобалната геополитика ще оформи историята на Royal Picardy.

Снимка: cartopale.fr

Близостта му до северната френска фронтова линия означава, че при избухване на сражения той е ценен актив, освен че може да приюти голям брой войници. В крайна сметка хотелът е превзет от германската армия и се твърди, че самият Адолф Хитлер е провел конференция в него. Макар че хотелът оцелява след многобройните бомбардировки, след края на войната в един от красивите плувни басейн вече плуват мини, а в обширния частен парк са изградени бункери.

Снимка: cartopale.fr

Остават 86 стаи от първоначалните 1000 и хотелът е затворен безцеремонно през 1951 г. В началото имало надежда, че с помощта на военните репарации и средствата от американския план "Маршал" хотелът ще бъде превърнат в международно училище (наречено на името на президента Франклин Д. Рузвелт) за американски войници, които искат да останат в Европа. Но местното население не било ентусиазирано от това предложение. Вместо това градът закупува това, което е останало, до разрушаването му през 1968 г.

На мястото на легендата е построено училище, което е открито през 1972 г. Точно преди да бъде разрушен през 60-те години на миналия век, британски телевизионен екип заснема този паднал гигант на блясъка от 20-те години на миналия век в зловещия последен стадий на разпад, преди съдбата му да бъде предрешена...